повърхностно. Виждал съм го на различни места. Знам, че се харесва в обществото.
Директорът отпи голяма глътка бренди и се обърна към Колин:
— Още не си казал мнението си.
— Не че искам да заобиколя въпроса, но честно казано не познавам Морган достатъчно добре, за да си изградя определено мнение. Изглежда приятен, въпреки че Натан не го харесва особено. Спомням се, че веднъж ми спомена това.
Директорът се усмихна.
— Съдружникът ти не харесва никого.
— Така е.
— Има ли някаква конкретна причина, поради която да не харесва Морган?
— Не. За него той е едно красиво момче. Морган е хубав мъж или поне така казват жените.
— И Натан не го харесва заради външността му?
Колин се засмя. Думите на сър Ричардс прозвучаха много скептично.
— Съдружникът ми ненавижда чаровниците. Казва, че никога не се знае за какво си мислят.
Директорът съхрани тази информация някъде дълбоко в съзнанието си.
— Морган има почти толкова много връзки, колкото и ти, и може да бъде от голяма полза за отдела. И все пак трябва да внимавам. Не знам как би реагирал, ако попадне в тежка ситуация. Поканих го тук, за да разговаря с теб, Колин. Съществува и още един деликатен проблем, за който би могъл да ни помогнеш. Ако решиш да поемеш задачата, бих искал да се включи и Морган. Той има какво да научи от тебе.
— Забрави ли, че вече се оттеглих?
— И аз — каза директорът и се усмихна. — Опитвам се вече четири години да държа юздите. Прекалено съм стар за тая работа.
— Ти никога няма да се откажеш.
— Нито пък ти — обади се Ричардс. — Поне докато твоята компания има нужда от допълнителните ти приходи, за да оцелее. Кажи ми, синко, твоят съдружник не се ли чуди откъде идва допълнителния капитал? Знам, че не искаш той да разбере за помощта, която оказваш на нашия отдел.
— Той не знае нищо — обясни Колин. — Ангажиран е с отварянето на филиал, а жена му, Сара, трябва да роди първото им бебе тези дни. Съмнявам се, че Натан е имал време да забележи нещо.
— А ако се досети?
— Ще му кажа истината.
— Можем да използваме Натан отново — предложи директорът.
— Изключено. Сега вече има семейство.
Сър Ричардс неохотно се съгласи. Той върна разговора към задачата, която искаше да възложи на Колин.
— Що се отнася до оня проблем… — започна той — той е по-опасен от предишния, но… о, добър вечер, принцесо. За мен е удоволствие да ви видя отново.
Тя стоеше на прага. Колин се питаше какво ли е чула.
Тя се усмихна на директора.
— Радвам се да ви видя, сър — тихо отвърна тя. — Надявам се, че не съм ви попречила. Вратата беше отворена, но ако трябва нещо да обсъдите, ще дойда по-късно.
Сър Ричардс бързо се изправи и се приближи към нея. Хвана ръката й и ниско се поклони.
— Не сте ни попречили — увери я той. — Елате да седнете. Имам да ви кажа нещо преди да си тръгна.
Той я прихвана за лакътя и я заведе до един стол. Тя седна и пооправи роклята си, докато чакаше сър Ричардс да седне на мястото си.
— Чух за злополучния инцидент пред операта — започна директорът, свъсил вежди. След като седна, кимна към Колин и се обърна пак към Алесандра: — Възстановихте ли се вече след тази неприятна случка?
— Няма от какво да се възстановявам, сър Ричардс. Телохранителят ми беше ранен. Реймънд има осем шева, но вчера му махнаха конците. Сега се чувства много по-добре. Нали така, Колин?
Тя не сне поглед от сър Ричардс, дори когато включи Колин в разговора. Колин не се обиди от липсата на внимание. Той се забавляваше, наблюдавайки сър Ричардс и едва прикриваше усмивката си. Сър Ричардс се бе изчервил. Колин не вярваше на очите си. Хладнокръвният и коравосърдечен ръководител на отдела за секретни операции се изчервяваше като ученик. Алесандра го бе омагьосала. Колин се чудеше дали тя съзнаваше въздействието си и правеше всичко умишлено. Усмивката й бе сладка и невинна, погледът й — прям и решителен, но ако започнеше да примигва съблазнително, тогава Колин щеше да бъде сигурен, че поведението й не е чак толкова невинно.
— Получихте ли информация по другия въпрос, който обсъждахме? — попита тя. — Съзнавам, че е дръзко от моя страна да моля за каквото и да е било такъв важен човек като вас, сър Ричардс, но искам да знаете, че съм ви много благодарна за предложението ви да изпратите някой в Гретна Грийн.
— Вече се погрижих за това. Моят човек, Симпсън, се завърна снощи. Вие бяхте права, принцесо. Нито Робърт Елиот, нито Дейвид Лейнг са регистрирали нещо.
— Знаех си — извика Алесандра. Притисна длани като при молитва и се обърна към Колин. — Нали ти казах?
Нейното въодушевление го накара да се усмихне.
— Какво си ми казала?
— Лейди Виктория не е избягала. Твоят директор потвърди подозренията ми.
— Но, принцесо, съществува и друга вероятност — макар и по-малка, разбира се, че тя е сключила брак там. И Елиот, и Лейнг много стриктно водят документацията си, защото обичат да се хвалят с броя на венчавките. Нещо като конкуренция, нали разбирате? Но те не са единствените в Гретна Грийн, които могат да венчаят някоя двойка. Някои по-непочтени господа не се затормозяват с регистрации. Те просто попълват брачното свидетелство и го връчват на съпруга. Така, че скъпа моя, тя все пак може да е избягала.
— Това е невъзможно.
Алесандра бе твърдо убедена в мнението си. Колин поклати глава.
— Тя се навира в гнездото на осите, Ричардс. Казах й да остави тая история, но тя не ме послуша.
Тя погледна Колин навъсено.
— Никъде не се навирам.
— Не е вярно — отвърна Колин. — Ще причиниш на семейството на Виктория повече неприятности, ако не престанеш да ги преследваш с въпросите си.
Жлъчните му думи я оскърбиха. Тя сведе глава.
— Имаш много лошо мнение за мен, щом смяташ, че мога умишлено да нараня някой.
— Не трябва да се толкова груб с нея, синко.
— Не съм груб, а просто откровен — отвърна ядосано Колин.
Сър Ричардс поклати глава. Алесандра му се усмихна. Беше доволна, че сър Ричардс застана на нейна страна.
— Ако Колин бе изслушал причините за моята тревога, не би побързал да определи загрижеността ми като намеса.
Директорът отправи кръвнишки поглед към Колин.
— Не си я изслушал? Аргументите й са логични, Колин. Не трябва да правиш преценките си преди да узнаеш всички факти.
— Благодаря ви, сър Ричардс — изръмжа Колин.
Алесандра реши да пренебрегне грубостта му и се обърна към директора:
— Каква е следващата ни стъпка в разследването?
Сър Ричардс изглеждаше смутен.
— Разследване? Не съм погледнал на проблема от този ъгъл…
— Обещахте да ми помогнете — напомни тя на директора. — Не трябва да се обезкуражавате.
Сър Ричардс погледна безпомощно към Колин. Колин му се ухили.
— Не е въпросът в обезсърчаването — продължи сър Ричардс. — Не знам какво точно да разследвам.
