предизвикателна, но му изглеждаше точно такава. Роклята бе закопчана до брадичката й. Той я намираше изключително съблазнителна. Както и косата й, която тази вечер не бе прихваната отзад, а непокорните къдрици се спускаха до раменете. Тя непрекъснато отмяташе къдриците от раменете си с жест, който го подлудяваше. Проклет да е, ако й позволи да го счита за свой брат.
— Преди по-малко от седмица ти ме приемаше като бъдещ съпруг. Помниш ли?
Неоправданият му гняв на свой ред я вбеси.
— Но ти отказа, помниш ли?
— Не ми говори с такъв тон, Алесандра.
— Не ми повишавай тон ти, Колин.
Той въздъхна дълбоко. Реши, че и двамата бяха уморени и сигурно това бе причината за лошото им настроение.
— Ти си принцеса — продума, — а аз съм…
— Дракон — довърши тя вместо него.
— Добре, дракон. Една принцеса не се жени за дракон.
— О, много си раздразнителен тази вечер.
— Винаги съм раздразнителен.
— Имам късмет, тогава, че няма да се женим. Щеше да ме направиш много нещастна.
Колин отново се прозина.
— Вероятно — отговори едва-едва той.
Алесандра стана.
— Имаш нужда от сън — заяви тя, наведе се над него и докосна челото му с ръката си. — Все още имаш треска, макар че не е толкова силна като снощи. Колин, мразиш ли жени, които се отнасят към теб по начина, по който се отнасям аз?
— Да, по дяволите.
Тя се усмихна и рече:
— Чудесно. Спомням си, веднъж ти казах, че подозрителната ти природа ще те вкара в беля. И бях права, нали?
Той замълча. Тя не му обърна внимание, защото тържествуваше от победата си. Обърна се и тръгна към вратата, която съединяваше двете спални. Искаше й се още да се заяжда с него.
— Отиде да провериш дали Кейн е наистина болен и виж какво стана с теб.
Тя отвори широко вратата.
— Лека нощ, драконе.
— Алесандра?
— Да?
— Сгреших.
— Нима? — Тя бе развълнувана от признанието му и изчака да чуе останалата част от извинението. В крайна сметка не беше чак такъв грубиян.
— И? — подтикна го тя.
— Ти все още си зверче.
Болестта тормози Колин седем денонощия. През осмата нощ той се събуди, чувствайки се отново като човек и разбра, че вече е здрав. Изненада се като видя Алесандра в леглото си. Тя беше облечена и спеше седнала, подпряла гръб на таблата. Косата й закриваше лицето и тя въобще не помръдна, когато той стана от леглото. Колин се изми, обу чисти бричове и се върна в леглото. Погледна Алесандра и я взе, въпреки че все още се чувстваше много слаб, тя не му тежеше — беше лека като перце. Усмихна се, когато тя се сгуши в него и въздъхна леко. Колин я занесе в спалнята й, сложи я на леглото и я покри със сатенената завивка.
Той стоеше и дълго, дълго не снемаше поглед от нея. Тя не отвори очи. Беше крайно изтощена от безсънието. Колин знаеше, че тя бе седяла до него по време на цялото дяволско мъчение. Алесандра се бе грижила добре за него и Колин не можеше да реши какво точно да мисли за всичко това. Прие, че това е неин дълг, но дявол да го вземе, той не изпитваше само чувство на благодарност. Тя започваше да означава много за него. Веднага щом си призна тази истина, Колин се опита да помисли за начин, който да намали въздействието й върху него. Сега не беше време да се свързва с жена. Да, моментът не е подходящ и той със сигурност нямаше намерение да изостави целите и мечтите си заради някоя жена.
Но Алесандра не бе просто някоя жена и той бе убеден, че ако не се отдръпне от нея скоро, после ще бъде късно. По дяволите, всичко е толкова сложно. Съзнанието му бе обладано от противоречиви мисли и емоции. Той непрекъснато си повтаряше, че не я иска и все пак при мисълта, че някой друг може да я има, стомахът му се обърна. Нищо не разбираше. Колин с усилие се отдръпна от леглото й. Мина през спалнята си и се запъти към кабинета. Имаше работа поне за месец и със сигурност щеше да му отнеме доста време да пренесе числата в счетоводните книги. Единственият начин да не мисли за Алесандра бе да потъне изцяло в работата си.
Но някой бе свършил всичко. Колин не повярва на очите си, когато видя счетоводните книги. Записванията бяха съвсем нови и завършваха със сметките от днешния ден. За един час Колин направи още една проверка, за да се увери, че сумите са точни, сетне се изтегна на стола, за да прегледа купа от писма. Реши, че Кейн се е погрижил за сметките в счетоводните книги. Ще трябва да благодари на брат си за помощта. Сигурно му е отнело цяла седмица, тъй като освен всичко имаше и над петдесет страници с преводи и баланси, с които Колин не се бе занимавал повече от година. Той насочи вниманието си към писмата. Колин работи в кабинета си от ранна утрин до късния следобед. Фленаган бе доволен, че господарят изглеждаше много по-добре. Той донесе един поднос с храна на закуска и още един на обяд. Колин бе изкъпан и облечен в бяла риза и черни бричове, и Фленаган със задоволство отбеляза здравия тен на лицето му. Прислужникът кръжеше около господаря си като кокошка около пиленцата си и скоро съвсем подлуди Колин.
Към три часа следобед Фленаган за пореден път прекъсна заниманията на господаря си, за да му предаде съобщения от баща му и брат му. В писмото си херцог Уилямшиър изразяваше загриженост за безопасността на принцеса Алесандра. Очевидно бе разбрал за нападението пред операта. Той предлагаше да се уреди среща на цялото семейство и на нея да се реши бъдещето на Алесандра. Молеше Колин да го уведоми веднага, щом се почувства по-добре, за да доведе принцесата в тяхната къща в Лондон.
Писмото на Кейн беше в същия дух, макар и малко смущаващо, защото не споменаваше нищо за сметките и за счетоводните книги. Колин реши, че Кейн просто е проявил прекалена скромност.
— Новините са добри, нали? — попита Фленаган. — Семейството ви е оздравяло. Готвачът говорил с градинаря на баща ви и той му казал, че всички вече са добре. Баща ви е наредил къщата му в Лондон да се отвори и приготви до тази вечер. Херцогинята ще пристигне с него, но сестрите ви ще останат още седмица-две в провинцията. Желаете ли да изпратя съобщение, че вече сте здрав?
Колин не се изненада от информацията, която му даде прислужника. Клюкарската мрежа между двете домакинства бе толкова добре развита, че винаги се знаеха и най-пресните новини.
— Баща ми иска да свикаме семеен съвет или вече си чул това от градинаря? — попита той сухо.
Фленаган кимна.
— Чух, но не разбрах точно кога ще е срещата.
Колин поклати ядосано глава.
— Уреди я за утре следобед.
— За колко часа?
— Два.
— А брат ви? Да му изпратя ли съобщение?
— Да — съгласи се Колин. — Сигурен съм, че ще иска да присъства.
Фленаган побърза да излезе от стаята, за да се заеме със задълженията си, но когато стигна до вратата се спря и попита:
— Милорд, домът ни отворен ли е вече за посетители? Почитателите на принцеса Алесандра цяла
