седмица молят да ги приеме.
Колин се намръщи.
— Нима се опитваш да ми кажеш, че тия мошеници вече се тълпят пред дома ми?
Фленаган се сепна от разярения тон на господаря си.
— Разнесла се е мълвата, че при нас живее красива неомъжена принцеса.
— Проклети да са.
— Прав сте, милорд.
— Не допускай никого вкъщи, докато не мине семейния съвет — заповяда Колин и сетне се усмихна. — И ти се дразниш от обожателите на Алесандра. Защо, Фленаган?
Прислужникът не се престори на безразличен, а чистосърдечно си призна:
— Така е. Тя принадлежи на нас, Колин — рече бързо той, като се върна към предишните им отношения, използвайки малкото име на господаря си. — Наш дълг е да не допускаме тия развратници близо до нея.
Колин кимна одобрително. Фленаган смени темата.
— Какво да правя с партньорите на баща й? Дрейсън всяка сутрин изпраща съобщения и молби принцесата да го приеме, за да подпише някакви документи. Но в едно от писмата си, което случайно прочетох през рамото на принцеса Алесандра, Дрейсън подчертава, че трябва да я уведоми за някакви тревожни новини. Колин се изтегна на стола.
— Как реагира Алесандра?
— Тя въобще не беше разстроена — отвърна Фленаган. — Попитах я, разбира се, но тя ми каза, че притесненията на Дрейсън са свързани с нестабилността на пазара. Не можах да разбера за какво ми говореше.
— Имала е предвид финансовите загуби — обясни Колин. — Изпрати съобщение на Дрейсън и го покани да посети Алесандра в къщата на баща ми. Уреди му среща за три часа. Смятам, че дотогава ще приключим семейния разговор.
Но прислужникът не мърдаше от мястото си.
— Какво има още? — попита Колин.
— Принцеса Алесандра няма ли да остане тук? — Тревогата в тона на прислужника бе очевидна.
— Вероятно ще се премести при родителите ми.
— Но, милорд…
— Баща ми е неин настойник, Фленаган.
— Може и да е така — възрази прислужникът — но вие сте единственият, който е способен да я пази. Извинете ме за откровеността, но баща ви е възрастен, брат ви трябва да се грижи за семейството си. Оставате вие, милорд. Това е истината, ще бъда съкрушен, ако се случи нещо на нашата принцеса.
— Нищо няма да се случи.
Убедителният тон на Колин успокои Фленаган. Господарят му се държеше като истински закрилник. Според преценката на Фленаган Колин по природа беше решителен, твърдоглав, но малко недосетлив, защото трябваше да мине много време, докато разбере, че той и принцеса Алесандра са родени един за друг.
Колин съсредоточи вниманието си върху счетоводните книги. Фленаган се прокашля, за да покаже, че не е свършил.
— Какво те човърка още?
— Мислех си за… това… за инцидента пред операта.
Колин затвори книгата.
— И?
— Тя все още е под въздействието на инцидента. Нищо не ми е казвала, но аз виждам, че не го е преживяла. Непрекъснато се самообвинява за раната на Реймънд.
— Това е абсурдно.
Фленаган кимна и продължи:
— Тя постоянно се извинява на телохранителя и тази сутрин, когато слезе долу разбрах, че е плакала. Мисля, че трябва да поговорите с нея, милорд. Една принцеса не бива да плаче.
Думите на Фленаган прозвучаха съвсем авторитетно по въпроса за кралското достойнство. Колин кимна и каза:
— Добре, ще поговоря с нея по-късно. А сега ме остави на мира. За първи път от месеци насам съм понапреднал с работата и искам да внеса и изравня сметките от днешния ден. До вечерта не желая да бъда обезпокояван.
Фленаган не се обиди от грубото държание на господаря си. Колин щеше да се грижи за принцесата и това беше най-важното. През останалата част от следобеда доброто настроение на Фленаган бе поставено на сериозно изпитание. Той с досада отваряше входната врата и отпращаше почитателите на Алесандра.
Същата вечер в седем часа пред прага на вратата се появи сър Ричардс. Той не молеше да го приемат. Началникът на отдела за национална сигурност настояваше да влезе. Фленаган го придружи по стълбите й го въведе в кабинета на Колин. Преди да се обърне към Колин, изисканият побелял благородник изчака докато икономът излезе от стаята.
— Изглеждаш добре — каза той. — Исках да те навестя и да те видя как си, а освен това и да те поздравя за добре свършената работа. Тая история с Уелингам можеше да стане твърде опасна. Ти се справи чудесно.
Колин се облегна назад.
— Тя беше опасна — напомни той на директора.
— Така е, но ти се справи с нея, благодарение на обичайната си тактичност.
Колин едва не избухна в смях. Тактичност? Каква благородна дума само използва директорът, за да изкаже мнението си за убийството на един от враговете на Англия!
— Защо дойде, Ричардс?
— За да те поздравя естествено.
Този път Колин се разсмя. Ричардс се усмихна.
— С удоволствие бих пийнал малко бренди — рече той, като махна с ръка към барчето, прикрепено на стената. — Ще ми направиш ли компания?
Колин отклони предложението. Стана, за да изпълни молбата на Ричардс, но директорът му направи знак да остане на мястото си.
— Сам ще се обслужа.
Директорът си наля малко бренди, сетне се върна и седна на кожения стол с лице към бюрото.
— След малко ще дойде Морган, но исках първо да говоря с теб. Възникна още един малък проблем и си помислих, че с него може да се справи Морган. Виждаш ли, за него това е една възможност да навлезе в работата.
— Значи ще бъде назначен, така ли?
— Той иска да служи на страната си — продължи директорът. — Какво мислиш за него, Колин? Остави тактичността настрана и ми кажи честно мнението си за него.
Колин сви рамене. Вратът му се бе схванал от дългото висене над счетоводните книги. Той го поразтри, за да премахне възлите и каза:
— Разбрах, че преди години Морган е наследил титла и имот от баща си. Сега е граф Оукмаунт, нали?
— Да — отвърна Ричардс, — но ти знаеш само половината от истината. Титлата и имота са дошли от чичо му. Бащата на Морган изчезнал безследно още преди години. Докато порасне, момчето било подхвърляно от един роднина на друг. Носят се слухове, че е незаконно роден и някои мислят, че това е причината бащата да изостави момчето. Майката на Морган починала, когато той бил на четири-пет години.
— Тежко детство — намеси се Колин. Директорът кимна разбиращо и продължи:
— Да, и затова сега е такъв. Много рано се е научил да бъде хитър.
— Ти знаеш повече от мен за произхода му — каза Колин. — Каквото и да добавя ще бъде много
