Алесандра се усмихна.
— Дал ти е адреса?
— Да, принцесо. Той беше много изчерпателен в нарежданията, които ми даде. Каза да ви предам да не закъснявате. — Прислужницата се намръщи и продължи: — Имаше и още нещо… о, да, спомних си. Срещат ас херцога и херцогинята, определена за утре следобед, е отложена.
— Колин каза ли ти защо е отложена?
— Не, принцесо.
Валена се прозина и веднага помоли за извинение господарката си.
— Много съм уморена тая вечер — прошепна тя.
— Сигурно, Валена — отвърна Алесандра. — Вече е доста късно, а ти свърши много работа през деня. Лягай си. Приятни сънища — извика Алесандра, когато прислужницата излезе от стаята.
Малко по-късно Алесандра заспа. Беше толкова изтощена от последната тежка седмица, че спа непробудно през цялата нощ. Събуди се малко след осем на следната утрин и побърза да се приготви.
Облече бледорозова рокля. Колин я одобри, тъй като деколтето бе съвсем порядъчно.
Алесандра слезе в салона двадесет минути преди да тръгнат, Колин се появи няколко минути след десет. Веднага щом го зърна да слиза по стълбите, Алесандра се провикна:
— Закъсняваме, Колин. Побързай.
— Планът се променя, Алесандра — обясни Колин. Той й намигна, когато мина покрай нея на път за трапезарията.
Тя тръгна подире му.
— Защо се променя?
— Срещата е отложена.
— Срещата със сър Ричардс или срещата с родителите? Валена каза…
Колин дръпна един стол и с жест я покани да седне на масата в трапезарията.
— И двете срещи са отложени — отвърна той.
— Искате ли чаша горещ шоколад, принцесо? — попита Фленаган, който се бе появил на вратата.
— Благодаря, предпочитам чай. Колин, как разбра, че срещата е отменена? Аз те чаках във фоайето и през това време не дойде никакво съобщение.
Колин замълча. Седна, разтвори вестника и започна да чете. Фленаган застана до Колин и сложи пред него голяма купа с бисквити. Алесандра беше ядосана и объркана.
— Защо сър Ричардс иска среща? Доколкото си спомням и двамата говорихме с него снощи.
— Изяж си закуската, Алесандра.
— Няма да ми обясниш, така ли?
— Няма.
— Колин, не е много учтиво да бъдеш толкова груб сутрин.
Той смъкна вестника и се усмихна. Тя осъзна, че думите й прозвучаха глупаво.
— Имах предвид, че въобще е неучтиво да се държиш грубо.
Той отново скри лице зад вестника. Тя барабанеше с пръсти по масата. Опита се да привлече вниманието му.
— Дойде ли някакво…
— Алесандра, нима искаш да ме предизвикаш? — прекъсна я Колин.
— Не — отвърна тя — само се опитвам да разбера. Ще престанеш ли да се криеш зад вестника?
— Винаги ли си в такова ужасно настроение сутрин?
Алесандра се отказа от усилията си да води приличен разговор с него. Изяде половин бисквита, извини се и стана от масата. Реймънд я погледна съчувствено, когато тя мина покрай него.
Алесандра се качи горе и през останалата част от сутринта се отдаде на кореспонденцията си. Написа на игуменката дълго писмо, в което й разказа за пътуването до Англия, за настойника си и семейството му и посвети цели три страници на съжителстването си с Колин.
Тъкмо запечатваше плика, когато на вратата почука Стефан.
— Трябва да слезете долу, принцесо.
— Да не би някой да е дошъл, Стефан?
Телохранителят поклати отрицателно глава.
— Ще излизаме. Облечете пелерината. Днес вятърът е доста силен.
— Къде ще ходим?
— На среща, принцесо.
— О, Боже, стига вече — възкликна тя.
— Не ви разбрах, принцесо?
Алесандра захлупи мастилницата, пооправи роклята си и се изправи.
— Просто се оплаквах на себе си — призна тя. — С кого е срещата — с бащата на Колин или със сър Ричардс?
— Не знам — отговори Стефан. — Но Колин ви чака във фоайето и гори от нетърпение час по-скоро да излезете.
Алесандра обеща да слезе веднага. Стефан се поклони и напусна стаята. Тя бързо разреса косите си и се запъти към гардероба, за да вземе пелерината. На вратата се сети за списъка си. Ако отиваха при сър Уилямшиър, тя сигурно щеше да има нужда от бележника си, за да прегледат отново имената с херцога и херцогинята. Втурна се към бюрото си, взе списъка и го мушна в джоба на пелерината.
Колин я чакаше във фоайето. Тя се спря на площадката и преметна пелерината през ръката си.
— Колин, къде отиваме? При баща ти или при сър Ричардс?
Той не й отговори. Алесандра слезе бързо по стълбите и повтори въпроса си.
— Отиваме при сър Ричардс — обясни той.
— Защо иска да се срещнем? Нали снощи беше тук?
— Има си причини.
Валена, Стефан и Реймънд стояха до вратата на салона. Прислужницата побърза да отиде при господарката си, за да й помогне за пелерината.
Колин избута Валена и сам наметна пелерината върху раменете на Алесандра. Хвана я за ръката и я повлече навън. Алесандра трябваше да подтичва, за да върви в крак с Колин.
Реймънд и Стефан ги последваха. Телохранителите се качиха горе при кочияша. Колин и Алесандра седнаха в каретата един срещу друг. Той заключи вратите, облегна се на възглавничките и нежно й се усмихна.
— Защо се мръщиш?
— А ти защо се държиш така странно? — попита го на свой ред Алесандра. — Не обичам изненадите.
— Виждаш ли? Това беше странен отговор.
Колин протегна дългите си крака. Тя прибра краищата на роклята си, за да му освободи повече място.
— Знаеш ли за какво иска сър Ричардс? — попита тя.
— Не отиваме при сър Ричардс — обясни Колин.
— Но ти каза…
— Излъгах — прекъсна я той. Въздишката й предизвика усмивката му.
— Излъга? — не вярваше на ушите си тя.
— Да, точно така — потвърди Колин.
— Защо?
Искаше му се да се разсмее като видя колко е ядосана. Беше толкова привлекателна, когато е разгневена. А тя наистина беше разгневена. Бузите й бяха поруменели и той си помисли, че ако тя още малко изпъне рамене, гръбнакът й сигурно щеше да се счупи.
— Ще ти обясня по-късно — успокои я той. — Не се мръщи, зверчето ми. Денят е прекалено хубав, за да си разваляш настроението.
Най-после тя забеляза жизнерадостното му изражение.
— Защо си толкова весел?
