някои от авоарите й. Дрейсън, нейният посредник, е поел грижата за капитала на Алесандра, но не знам дали и той знае нещо за тия полици.
— Ще можеш ли да изплатиш полиците и лихвите, ако все пак се намерят — попита Кейн.
— Не всички — отвърна баща му. — Но сега съм в добро финансово положение. Ако полиците излязат наяве, мога да тегля заем и да ги изплатя. Нямате основание да се притеснявате. Натаниел беше съобразителен човек. Убеден съм, че ги е сложил на сигурно място. Просто съм любопитен да узная къде са.
— Аз също — съгласи се Кейн.
— Целта на признанието ми има две страни — продължи баща им. — Първо искам и двамата да разберете що за човек беше бащата на Алесандра и да осъзнаете колко много му дължа. Второ, искам да разберете какво изпитвам към дъщеря му. Тя е съвсем сама на тоя свят и е мой дълг да я предпазвам от бедите.
— Това е и наш дълг — подметна Кейн.
Колин кимна одобрително. Тримата мъже потънаха в мълчание, всеки обсебен от собствените си мисли. Колин се опитваше да преоцени наново всичко. Той нямаше какво да предложи на Алесандра. Трябваше да направи компанията си могъща и просто сега не беше моментът да се жени. Тя щеше да отнема голяма част от времето му. Но от друга страна, този дълг трябваше да се плати и освен това честта и на тримата ги задължаваше да се грижат за принцеса Алесандра. Баща му беше твърде възрастен, за да поеме отговорността за нейната безопасност. Той нямаше и опита да се справя с негодници. А що се отнася до Кейн, то той се занимаваше със собствения си имот, а и трябваше да се грижи за семейството си.
Остана само единият от синовете.
Колин вдигна поглед и забеляза, че двамата мъже не свалят очи от него. Въздъхна дълбоко. Беше им ясно, разбира се, и го чакаха да стигне сам до решението си.
— Май ще трябва да се оженя за нея, а?
Глава 7
Бащата на Колин искаше сам да съобщи добрата новина на Алесандра. Колин му разреши да го стори. Считаше, че не друг, а самият той е длъжен да я осведоми за взетото решение.
— Мога ли да ти дам един съвет, братле? — запита Кейн и изчаквайки Колин да му кимне утвърдително, продължи:
— Не смятам, че трябва да й казваш каквото и да било…
Бащата ги прекъсна:
— Тя трябва да узнае, Кейн!
Синът се усмихна:
— Да разбира се, че ще узнае. Но все пак, малкият ми опит с жените ми позволява да предположа, че никоя от тях не си пада по обясненията. Колин просто трябва да й предложи да се омъжи за него.
— В такъв случай, нека го стори по време на вечерята — предложи бащата.
— Нека аз сам да реша кога и къде — отбеляза Колин с усмивка.
— А можеш ли да ми обещаеш, че въпросът ще бъде решен до края на тази вечер? — стрелна го бащата. — Не мога да оповестя каквото и да било, преди да си я запитал. А и Гуенет ще трябва да започне приготовленията.
— Мама вече е уточнила всичко.
Баща му се изправи и потри ръце, заявявайки:
— Не мога да ти опиша задоволството си и, освен това съм убеден, че Алесандра твърде ще се развълнува.
И тъй като бащата действително изглеждаше твърде доволен и горд, нито Колин, нито пък Кейн си направиха труда да му напомнят, че само преди по-малко от час той беше категорично против брака между неговата повереничка и сина му. Беше убеден, че двамата изобщо не си подхождат.
Тъкмо когато Кейн реши да проведе разговор на четири очи с брат си, майка им влетя в салона и помоли за вниманието на всички.
Херцогинята на Уилямшиър бе дребничка жена с приятна външност и хубава фигура, с руса къдрава коса и светлокафяви очи. Съпругът и синовете й я заобиколиха. Личеше си, че годините са били благосклонни към тази жена. Бръчките по лицето й бяха твърде малко на брой, а в косите й едва се забелязваха сиви следи.
Гуенет бе всъщност мащеха на Кейн, но никой не обръщаше внимание на този факт. Тя се отнасяше с него като със собствен син, а и самият Кейн отдавна я бе приел като своя родна майка.
— Джейд и Алесандра ще дойдат всеки момент. Моля, заповядайте в трапезарията. Вечерята ще изстине. Момчета, хайде дайте ми по една целувка. За Бога, Кейн, като че ли си отслабнал? Колин, скъпи, как е кракът ти? Боли ли те все така?
Момчетата разбраха, че майка им едва ли очаква да получи отговор на въпросите си. И без това си знаеха, че тя обича да ги глези и да демонстрира майчинска загриженост, без да се досеща, че синовете й вече са големи мъже.
Гуенет, между впрочем, единствена дръзваше да запита Колин за състоянието на крака му. Всички други знаеха, че трябва да се правят, че не знаят за недъга.
— Кейн, принцеса Алесандра е най-очарователната млада дама, нали? — отбеляза съпругата му с влизането си в салона. Тя се поспря при свекъра си, а след това и при Колин, дарявайки ги с по една мила целувка.
— Нима не си очарован от Алесандра, Делфинче? — запита тя Колин, назовавайки го с прякора, който си бе спечелил от времето, когато още бе по моретата.
— Къде е тя? — попита Колин.
— В библиотеката на баща ти — отвърна му Джейд. В зелените й очи се четеше една особена възхита.
— Захвана се да разглежда книгите и едва не припадна от радост. Когато я оставих преглеждаше едно списание с последните новости в областта на корабоплаването.
Гуенет тутакси нареди на иконома да се качи горе и уведоми Алесандра, че вечерята е сервирана.
Джейд хвана съпруга си под ръка. Тя умираше от нетърпение да го разпита какво е решил семейният съвет, но не можеше да го направи, защото Колин и родителите му стояха твърде близко.
Кейн погали жена си, отмятайки червената буйна коса назад и се приведе да я целуне.
— Смятам, че можем да заемем местата си около масата — обяви Гуенет след като хвана мъжа си под ръка и се оттеглиха към трапезарията.
Колин понечи да ги последва, но Кейн го спря:
— Можем ли да поговорим по-късно на четири очи?
— Няма за какво да говорим — заяви Колин. По изражението на брат си бе познал, че очевидно ще иска да разговарят отново за Алесандра.
— Напротив, смятам, че има какво да си кажем — рече Кейн.
— Моля да ме извините, че ви прекъсвам — намеси се Джейд, — но току-що ме осени страхотна идея. Сещам се за Джонсън — не сте ли обмисляли кандидатурата му като подходяща партия за Алесандра? Спомняш ли си го, Колин — добър приятел е на Лайън? — припомни тя на зет си.
— Да, спомням си го.
— Е? — продължи Джейд, видимо озадачена от разсеяния отговор на Колин.
— Абсолютно съм сигурен, че Джонсън няма да има успех — бавно отбеляза Кейн.
— Защо не? — почуди се Джейд. — А на мен ми допада.
— На мен също — присъедини се Кейн, — но се боя, че Джонсън не се нрави твърде на Колин. И освен това, всичко е вече решено.
В мига, в който Джейд се канеше да възнегодува, Кейн и кимна многозначително с глава, като допълнително й намигна, за да не се засегне. После и прошепна: „По-късно!“, за да й стане ясно, че ще разбере всичко едва, когато останат сами.
Колин се извърна, но вместо да се отправи към трапезарията, бавно се заизкачва по стълбите.
