— Влизайте, без да ни чакате. Трябва да поговоря с Алесандра.
Колин далеч не мислеше, че му е необходимо доста време, за да обясни на Алесандра, че й предлага женитба. Напротив, цялото това изпитание щеше да трае не повече от една минута. Въпросът бе — колко време щеше да е необходимо, за да получи отговора.
Библиотеката се намираше в дъното на дългия коридор. Алесандра стоеше права до прозореца. В ръцете си държеше дебела книга. Обърна се когато Колин влезе в библиотеката.
Той затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Намръщеният му поглед срещна усмивката на Алесандра.
— Приключихте ли семейния съвет? — запита го тя.
— Да.
— Да, разбира се — прошепна тя, след което се отправи към бюрото и постави книгата върху блока от попивателна хартия.
— И какво решихте? — попита тя, правейки неимоверни усилия да покаже пълна незаинтересованост.
Колин се възползва от съвета на брат си и направо я запита:
— Ще се ожениш ли за мен, Алесандра?
— Не — отговори тя тихо, почти шепнешком. — Но сърдечно благодаря за предложението.
— След сватбата, ти и аз… какво означава „не“? Аз ще се оженя за теб, Алесандра. Това вече е решено.
— Не, ти няма да се ожениш за мен, Колин — възрази му тя. — И престани да се мръщиш. Ето — най- после се престраши. Попита ме я аз отхвърлих предложението ти. Можеш да си поемеш дъх.
— Алесандра… — започна той с предупредителна нотка в гласа, която тя напълно пренебрегна.
— Пределно добре знам какво се случи долу, след като ви оставих — самодоволно отбеляза Алесандра. — Баща ти успя да те манипулира така, че да се съгласиш да ме вземеш. Каза ти за подаръка от моя баща, нали?
Колин се усмихна. Тя бе наистина твърде проницателна.
— Да — отвърна той. — Макар и да не е подарък, а по-точно казано заем.
Той се отлепи от вратата и бавно взе да се приближава към Алесандра. Тя мигновено отстъпи назад.
— Заем е само според твоя баща — оспори тя.
Колин поклати глава.
— Забрави за заема — заповяда й той, — и бъди разумна. Трябва да се омъжиш, по дяволите, а аз се съгласих да стана твой съпруг. Защо си толкова опърничава?
— Защото не ме обичаш.
Тя изрече истината в очите му, преди да се опомни и да се спре.
Колин изглеждаше изненадан. А тя бе толкова объркана, че изведнъж пожела да можеше да отвори прозореца за да скочи навън. Подобна налудничава идея я доведе до желание да се развика. Трябваше да се овладее, да задържи емоциите си.
— Какво общо има любовта с всичко това? Нима си въобразяваш, че някой от твоите кандидати би те обичал? По дяволите, който и да си избрала, не би могъл да те познава толкова добре, че да си изясни чувствата…
Тя не издържа и го прекъсна:
— Не, разбира се, никой не би ме обичал. И аз не бих желала това. Щеше да бъде просто споразумение от финансова гледна точка. Ти, обаче, категорично заяви, че няма да докосваш моите капитали. Спомена ми, че си решил да се справиш сам, помниш ли?
— Помня.
— Е, промени ли становището си през последните пет минути?
— Не.
— Тогава, нима не разбра окончателно? След като няма да спечелиш нищичко от женитбата с мен, и след като не ме обичаш, което можеше да е единствената възможна причина да ми предлагаш брак, то тогава просто няма никакъв смисъл от благородната ти саможертва!
Колин се облегна на ръба на бюрото и втренчи поглед в Алесандра.
— Нека се уточним — измърмори той. — Наистина ли вярваш, че можеш да си купиш съпруг?
— Разбира се — изкрещя тя вбесена от думите му. — Жените го правят открай време.
— Ти не можеш да ме купиш.
Гласът му издаваше надигащ се гняв. Алесандра въздъхна и се опита да запази самообладание.
— Зная, че не те купувам — съгласи се тя. Но това отслабва позициите ми в тази сделка, а аз не бих позволила това да стане.
Колин се почувства така сякаш трябваше да й налее малко разсъдък в главата.
— Говорим за женитба, не за трудов договор — отряза той. — Планирала ли си да спиш заедно със съпруга си? А какво ще кажеш по въпроса за децата, Алесандра.
Задаваше й въпроси, на които тя не желаеше да отговори.
— Навярно… след известно време. О, не зная — прошепна тя, — това не те засяга.
Колин внезапно се приближи и преди тя да успее да реагира, я сграбчи в ръцете си.
Обхвана я с една ръка около кръста, а с другата повдигна грубо брадичката й, така че да го погледне в очите.
Помисли си, че би й изкрещял нещо в лицето, но след това съзря сълзите в очите й и забрави за целия спор.
— Ще те докосвам през цялото време — прошепна той с прегракнал глас.
— Защо?
В израз на недоумение и отчасти оскърбен, той просто отбеляза:
— Считай го за привилегия.
Навярно Колин щеше най-целомъдрено и почтено да я целуне в чест на обвързването си с нея в бракосъчетание, но тя буквално го предизвика с тихия си отказ.
— Да — промълви той, секунди преди да доближи устни до нейните. Целувката трябваше да я накара да отстъпи. Неумолима, изискваща и обземаща целувка. При докосването на устните им Колин усети опита й да му се противопостави, но бързо прекрати усилието й да се освободи, като силно я притисна. С едната си ръка притисна бузите й, за да задържи отворена устата й.
Целувката далеч не бе от най-нежните. Но, Бога ми, това бе една разтърсваща целувка. Алесандра не знаеше дали се противи или не. Тя почти не разсъждаваше. Страстта и опиянението, които я обхванах я караха да желае тази целувка никога да не завърши. Никой дотогава не я бе целувал и затова чувството, което изпитваше в момента й бе напълно непознато. Именно това чувство я превзе. А Колин определено имаше опит. Устните им отново се допряха, а езиците им се сливаха в невероятна любовна игра.
Колин осъзна, че ще трябва да спре в кулминационния момент. Той издаде нисък гърлен звук и я целуна отново. Господи, как я желаеше! Ръката му се плъзна към гърдите й. Чувството на топлина в ръцете му го преизпълни с желание да се люби с
Насила се отдели от тялото й. Алесандра залитна към него. Не осъзна как го обгърна с ръце докато той не й каза да го остави.
Беше толкова объркана от всичко, което се бе случило между тях, че не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Опита се да се извърне, но цялата трепереше от възбуда и едва се задържа на краката си.
Колин знаеше, че я бе смутил и объркал. Арогантната му усмивка издаваше мислите му.
— Това бе първата целувка в живота ми — заекна Алесандра, опитвайки се да се извини за жалкото си положение.
Колин не издържа. Отново я сграбчи и я целуна.
— А това бе втората ти целувка — прошепна той.
— Извинете ме — чу се бе гласът на Дженкинс, застанал на вратата. — Херцогинята настоятелно ви кани да се присъедините към всички в трапезарията.
Алесандра рязко се отдръпна от Колин. Действието й приличаше на реакцията на човек, в чийто очи
