внезапно е блеснал слънчев лъч. Страните й се зачервиха от неудобство. Тя надникна иззад рамото на Колин към иконома. Той, на свой ред, й се усмихна.
— Сега идваме, Дженкинс — заяви Колин, като не изпускаше от погледа си Алесандра, чието смущение го развесели.
Тя се опита да го заобиколи, но той хвана здраво ръката й, при което опитът й да се освободи се оказа безуспешен.
— Аз ще съобщя за решението ни по време на вечерята — каза й той, докато я пропускаше пред себе си на излизане от стаята.
— Не — възрази Алесандра. — Целувките ти не са променили нищо. Няма да се омъжа за теб и да разруша всичките ти безупречни планове.
— Алесандра, разбери — аз винаги печеля!
Тя въздъхна и изсумтя не твърде благоприличие. Колин стисна ръката й и я поведе надолу по стълбите. Тя едва успяваше да крачи заедно с него, почти подтичвайки.
— Мразя арогантните и самоуверени мъже, които си мислят, че винаги са прави — измърмори Алесандра.
— Аз също — съгласи се Колин.
— Имах предвид точно теб!
Господи, как й се искаше да изкрещи в ухото му: „Няма да се омъжа за теб!“
— Ще видим.
Той нямаше никакво намерение да се предава. Беше непреклонен. За жалост, Алесандра не падаше по-долу. Нейният настойник беше убеден, че тя сама ще избере своя съпруг, при което принудителните методи на Колин изобщо нямаше да помогнат в случая.
Вечерята бе твърде изнервяща. Стомахът на Алесандра бе свит на топка и тя едва можеше да преглътне каквото и да било. При нормални обстоятелства дори щеше да изпитва глад, но сега вече това бе невъзможно. Тя бе цялата в слух, очаквайки Колин да произнесе нещо, като в същото време се молеше той въобще да не си отваря устата.
Джейд поведе разговора:
— Както разбирам, регентът се е отбил при теб днес?
— Да — отвърна Алесандра — не бих си позволила да му разреша да посети дома на Колин, ако знаех, че е измамил партньора му по въпросите с наследството.
Джейд се усмихна и рече:
— Неговият партньор е мой брат. След това тя се обърна към херцогинята, за да обясни за какво става дума.
— Регентът получи права над наследството на снаха ми докато двете семейства все още враждуваха, и когато всичко приключи, той просто реши да запази парите за себе си. А сумата съвсем не бе малка…
— Наистина не би допуснала регентът да дойде тук, нали? — запита Кейн.
— Разбира се, че не — повтори Алесандра. — Защо изглеждаш толкова учуден. Домът на Колин е негова крепост, която е отворена само за добри приятели.
Алесандра се извърна към Джейд и пропусна да забележи многозначителните погледи, които двамата братя си размениха в този момент.
— Да познавате случайно лейди Виктория Пери? — попита тя.
Джейд поклати отрицателно глава.
— Не ми е познато такова име. Защо питаш?
— Безпокоя се за нея — призна Алесандра. Тя обясни откъде се познават с Виктория и какви са били вестите от последното й писмо.
— О, скъпа! Не мисля, че си струва отново да се връщаме към тази история. А и майка й навярно е безкрайно разстроена. Жестоко би било, ако продължим да се ровим в това.
— Колин е на същото мнение — спомена Алесандра, — навярно сте права. Нека оставим нещата да се развият от само себе си. Иска ми се да спра да се тревожа за нея.
Херцогинята насочи разговора към темата за най-голямата дъщеря. Това бе последната учебна година на Катрин и тя бе изградила вече хиляди планове за първия бал в живота си.
Кейн не обели нито дума повече през остатъка от вечерята. Същевременно той не сваляше поглед от брат си.
Колин обаче, бе непроницаем като статуя.
Алесандра си отдъхна едва когато сервираха десерта и Колин все още не бе отворил дума за женитбата. Надяваше се, че той е решил да размисли върху всичко отново. Да, най-после се бе вразумил.
— Имахте ли време да разговаряте с Алесандра, сине? — запита херцогинята на Уилямшиър.
— Да — отвърна Колин, — ние решихме…
— Да не се женим — изстреля Алесандра.
— Какво, Колин? Мислех, че всичко е вече решено — намеси се бащата.
— Да, решено е — съгласи се Колин. Той се протегна и покри с дланта си ръката на Алесандра, — ще се женим. Алесандра се съгласи да стане моя съпруга.
В този момент тя заклати усилено глава в знак на отрицание, но никой не й обърна капка внимание.
— Приемете моите поздравления — обяви бащата. — Гуенет, мисля, че трябва да вдигнем тост.
— Не мислите ли, че Алесандра все пак трябва да даде съгласието си? — попита Джейд точно в момента, когато нейният свекър се надигаше с чашата в ръка.
Той се отпусна обратно в стола си и отговори:
— О, да, разбира се.
— Тя ще се омъжи за мен — отсече с твърд и непреклонен глас Колин.
Алесандра се обърна към него:
— Не бих искала от теб да правиш такава благородна саможертва. Нали не желаеш да се ожениш без чувства, за някакви си пет години? Кажи ми какво ще стане с плановете ти?
И без даже да дочака отговора му, тя се обърна към чичо Хенри:
— Не искам да се омъжвам за него чичо, и ти беше този, който ми обеща, че ще имам право на избор.
Нейният наставник бавно поклати глава.
— Да, вярно е, че се съгласих да избереш сама кой да стане твой съпруг. А има ли някаква особена причина, поради която отказваш на Колин?
— Той не е съгласен да направи финансово споразумение с мен, тъй като преследва други облаги.
— Облаги! — възкликна Кейн. — Какви например?
Алесандра се изчерви и погледна към Колин с надежда той да даде някакво обяснение. Колин обаче поклати глава и рече:
— Ти започна всичко това, така че сама го довърши. В очите му се четеше явно искрица на злорадство.
— Е, добре — каза Алесандра, изправяйки се, и тъй като не смееше да погледне Кейн в очите след онова, което бе изрекла, насочи погледа си към стената зад него и произнесе:
— Колин желае… интимност.
Всички присъстващи внезапно онемяха след това признание. Настойникът на Алесандра изглеждаше напълно объркан. Той понечи да каже нещо, но като че ли размисли и се отказа.
— А нима повечето бракове не предполагат интимни отношения? — запита Кейн. — Ако правилно съм те разбрал, намекваш за леглото, така ли, Алесандра?
— Да.
— Е, и?
— Моят брак ще е изключение — заяви тя натъртено, след което добави: — Колин не можа да ми предложи женитба преди да разговаря с баща си и сега вече се чувства задължен да го стори, а честолюбието му е засегнато. Ясно е, че иска да се ожени за мен едва ли не по задължение.
Нейният настойник изпусна една дълбока въздишка.
— Аз наистина ти дадох думата си и ако не желаеш да се омъжиш за Колин, нямам намерение да те насилвам.
