Хенри поклати глава и повтори твърдо: „Три дни.“ Забелязвайки, че Колин все още държи ръката си върху раменете на Алесандра, добави:
— Той не сваля ръце от нея, не виждаш ли?
— Но, Хенри…
— Вече е решено, Гуенет. Можеш да поканиш някои от най-близките приятели, ако желаеш, но това е единствената отстъпка.
— Не, татко — намеси се Колин, — не е нужно новината за женитбата да се разнесе преди всичко да е направено. За Алесандра ще е по-добре така.
— Да, бях забравил — призна бащата, — така наистина ще е по-безопасно. В такъв случай тук ще бъде само цялото семейство.
След това, обръщайки се към Алесандра, произнесе заповеднически:
— Искам да дадеш своето съгласие, че ще се омъжиш за Колин. Сега!
— Съгласна ли си? — попита Колин. Той знаеше, че е победил. Алесандра едва-едва кимна. Колин се наведе и я целуна. Тя бе толкова изумена от постъпката му, че дори не успя да се отдръпне.
— Достатъчно — отряза ги Хенри, — да не съм те видял да я докоснеш преди сватбата.
Алесандра се обърна към Колин:
— Ще съжалиш, че си се оженил за мен.
Той не изглеждаше твърде изплашен или разтревожен от подобна заплаха. Иначе нямаше да й намигне закачливо.
Дженкинс се появи на вратата:
— Ваша светлост, извинете за безпокойството, но на вратата ви чака посетител. Сър Ричардс поиска незабавно да види вашия син Колин.
— Покани го в салона, Дженкинс — нареди Колин.
— Защо шефът на сигурността ще те посещава? — поинтересува се бащата. — Ти ми каза, че напускаш департамента.
Тревогата в гласа обезпокои Алесандра. Тя се опита да запита настойника си защо е толкова загрижен, но тъкмо когато се канеше да го стори, Колин я стисна силно за рамото. Тя го изгледа. Изражението му не издаваше нищо, и тя разбра, че никой от присъстващите не е усетил неговата безмълвна молба към нея да си замълчи.
— След всичко, което се случи с крака ти, не виждам защо трябва да продължаваш да работиш за шефа на сигурността — попита херцогинята.
Колин се опита да запази самообладание:
— Шефът няма нищо общо с моя недъг.
— Всичко това е минало, майко — припомни Джейд.
— За Бога, той приключи с тоя авантюристичен бизнес — допълни бащата.
Кейн директно се обърна към Колин:
— Защо всъщност е тук Ричардс?
— Защото го помолих за съдействие, т.е. исках да ми намери информация.
— Относно кого?
— Относно Алесандра.
При тези думи бащата като че ли се успокои.
— В такъв случай, всичко е наред. А и Ричардс е единственият човек, който може да знае нещичко за генерала. Нека отидем в салона, за да го изслушаме.
— Да, но не и без нас, Хенри — заяви херцогинята, изправяйки се с поглед, насочен право към съпруга си. — Хайде, Джейд. И ти, Алесандра. След като става дума за някого от нас, то всички имаме право да го чуем. Нима не съм права, Хенри?
Всички се насочиха към салона след думите на херцогинята.
Колин пропусна Алесандра пред себе си. Тя се поспря за миг при него и го хвана за ръката.
— Бащата ти ме мисли за развратница след всичко, което му наговори — прошепна тя. — Бих се радвала, ако изгладиш нещата.
Колин се приведе към ухото й и тихичко отговори:
— Ще оправя всичко след сватбата.
Топлият му дъх я накара да потръпне от удоволствие, макар че се опитваше да се концентрира. Точно допреди час, когато Колин я бе целунал така страстно, тя се опитваше да мисли за него като за приятел или като за… свой братовчед. Опитваше се да излъже самата себе си, но напразно. Колин успя да си отмъсти. Освен всичко, от самата им близост в този момент тя усети как сърцето й заби по-силно. Излъчването и специфичната му миризма бяха толкова чудни, мъжествени, и… Мили Боже, тя наистина трябваше да се вземе в ръце.
— Ти си един мошеник, Колин.
— Харесва ми да си мисля, че съм наистина такъв.
Тя се отказа да го дразни повече и запита:
— Защо не искаш семейството ти да узнае, че целиш именно…
Той не й позволи да довърши като бързо я целуна. Тя леко въздъхна след целувката и отново повтори въпроса си. Колин на свой ред я целуна още веднъж.
Накрая Алесандра се отказа и просто понита:
— Ще обясниш ли всичко на вашите след като се оженим?
— Да.
Джейд се върна в трапезарията и замоли Колин да ги остави насаме с Алесандра за една-две минути.
— Наистина ли се ужасяваш от мисълта, че ще се омъжиш за Колин — запита тя, след като Алесандра се бе приближила към нея.
— Не — отвърна Алесандра, — и в това е целият проблем.
— Как е възможно това да е проблем?
— Колин е задължен да се ожени за мен и действа от позициите на поел такова обещание, а аз не мога да контролирам нещата в тази ситуация.
— Не те разбирам.
Алесандра нервно отметна косите си назад и прошепна:
— Исках аз да владея положението. Когато ми стана ясно, че ще трябва да се омъжа, се почувствах буквално вбесена. Бях толкова… безпомощна. Не бе честно спрямо мен. И въпреки това, се примирих с обстоятелствата в момента, когато погледнах на брака като на бизнес, като на някаква сделка, а не лични взаимоотношения. Реших, че ако избера своя съпруг и наложа моите условия, тогава няма да е от значение дали той ме обича или не. Щеше да е просто едно споразумение, нищо повече.
— Мислиш ли, че Колин би приел твоите условия? Аз самата не бих се учудила ни най-малко, ако той не ги приеме. Той е независим. Гордее се с това, че сам се справя с всичко, без помощта на приятелите или семейството си. Няма да е лесно да го контролираш, но, струва ми се, че след време това даже ще ти допадне. Имай му доверие, Алесандра. Той ще се грижи за теб.
„Да, помисли си Алесандра, Колин наистина щеше да се грижи за нея.“ А тя щеше да се превърне в бреме за него.
Той не се интересуваше от наследството й, фактически, й бе дал да разбере, че няма да го докосне даже с пръст.
Не го интересуваше дори титлата й. Женитбата с принцеса щеше дори да му, носи известни неприятности, тъй като през годината щяха да му се струпат някои не особено приятни задължения. Неминуемо щеше да му се наложи, например да се движи в обществото на принца-регент и краля, което положително нямаше да му се понрави.
Той просто отхвърли всичко, което Алесандра му бе предложила. А това със сигурност не бе честна сделка.
Глава 8
