Сър Ричардс тъкмо бе поздравил всички в салона, когато Джейд и Алесандра влязоха. Той се обърна към тях. Тъй като познаваше Джейд, поздрави първо нея и изтъкна колко чудесно е да се видят отново, след което насочи вниманието си изцяло към Алесандра.
— Хенри ми съобщи добрата вест. Приемете моите поздравления, принцесо! Направили сте чудесен избор.
Алесандра положи усилие да се усмихне. Поблагодари на директора, съгласявайки се с това, че Колин наистина е добър избор, след което запита дали сър Ричардс ще ги удостои с присъствието си на сватбата.
— Да — отговори той. — Не бих си позволил да пропусна такова мило тържество. Жалко, че ще трябва да се пази в тайна, но, сигурен съм, че знаете причините. Моля, заповядайте. Бих желал да предоставя на вниманието ви някои факти, които вероятно ще ви заинтересуват.
Сър Ричардс я съпроводи до едно от канапетата. Джейд и Кейн седяха отсреща, а херцогът и херцогинята — на трето канапе.
Колин остана прав до камината. Не обръщаше внимание нито на директора, нито на семейството си. Бе обърнал гръб на всички и най-внимателно разглеждаше миниатюрата на полицата над камината. Алесандра го забеляза да вдига малкия замък, за да го разгледа по-отблизо. Лицето му бе с каменно изражение и тя се чудеше за какво ли си мисли в момента.
Херцогинята обясняваше намеренията си за организирането на сватбата. Беше решила тържеството да премине повече от чудесно. Съпругът й я прекъсна, като викна към Колин:
— Бъди внимателен, сине. Това нещо е безценно за мен.
Колин кимна, без дори да се обърне. Той току-що бе забелязал малкия подвижен мост, закрепен с изключително фино изработена верига.
— Това действително е невероятна изработка — отбеляза той, като внимателно отдели мостчето от кукичката. Вратата незабавно падна както в истинските замъци. Колин повдигна нагоре замъка, за да погледне вътре.
Алесандра забеляза почудата в очите му. Той се усмихна. Тя му отговори със същото. Той чак сега осъзна какъв трик е погодил на Хенри бащата на Алесандра преди години.
Колин се обърна към Кейн и му кимна енергично да се приближи. Кейн мигновено се отзова. Без да разменят дума, Колин просто му подаде миниатюрата, след което се отправи към Алесандра и седна до нея.
Херцогинята тъкмо се бе разгорещила отново в обсъждане на предстоящата сватба. Съпругът й и директорът търпеливо я слушаха, когато Кейн неочаквано се разсмя. Всички го погледнаха с почуда.
— Знаеше ли за това, Алесандра?
— Да, майка ми ми е разказвала историята — кимна тя.
— Ще покажеш ли това на татко, когато останете сами след това?
— Да, разбира се.
— Остави това нещо на мястото му — заповяда бащата. Изнервям се като гледам как го пипате. Имаш ли представа колко е безценно?
Синът му се разсмя и отговори:
— Да, татко, разбирам стойността му. — Той закрепи мостчето и постави обратно замъка на полицата.
— Майко, не мисля, че сър Ричардс се интересува от твоите планове за сватбата — намеси се Колин. Достатъчно търпение и вежливост прояви. Нека сега разберем защо се е отбил при нас.
Гуенет се обърна към директора:
— Действително ли ме изслушахте от вежливост?
— Разбира се — отговори вместо него Хенри и за да смекчи рязкостта си погали жена си по ръката.
Междувременно Кейн се бе върнал при Джейд. Прегърна я и я придърпа към себе си.
Алесандра забеляза как и настойникът й и неговият по-голям син открито демонстрираха чувствата си към своите съпруги. В същия момент Кейн милваше разсеяно жена си по рамото, а чичо Хенри не изпускаше ръката на жена си. Алесандра им завидя. Бе убедена в силата на любовта между настойника си и неговата жена, а по начина, по който Джейд и Кейн се гледаха един друг личеше, че ги бе свързала голяма обич.
При тях с Колин бе съвсем друго. Тя се чудеше дали Колин осъзнава какво рискува като се жени за нея, и затова му бе задавала този въпрос нееднократно.
Сър Ричардс я спаси от тежките размисли, като взе думата.
— Колин ме помоли за съдействие в осъществяването на един незначителен експеримент. Той имаше основания да предположи, че домашната прислужница Валена е била съучастник на хулиганите, които се опитваха да отвлекат принцесата.
Алесандра бе смаяна от думите на директора. Тя се извърна към Колин:
— Какво те накара да се усъмниш в това сладко…
Той я прекъсна:
— Позволи на сър Ричардс да довърши мисълта си, Алесандра.
— Колин се оказа прав — продължи сър Ричардс, усмихвайки се към своя домакин. — И двамата ти синове имат най-невероятната интуиция и усет, които съм виждал по време на целия си стаж в департамента.
Хенри грейна от удоволствие и каза:
— Мисля, че е черта, която са наследили от мен — отбеляза той.
— Да, Хенри винаги е бил ловък и хитър като лъв — добави Гуенет.
Колин направи усилие да не се усмихне. Според него, баща му по-скоро бе като агне, отколкото като лъв, но това в никакъв случай не бе недостатък. В действителност Колин се дразнеше от наивността на баща си. Това му бе отнело много в живота. Хенри всъщност бе рядко срещан човек. Изглежда имаше някакъв имунитет срещу лошите и грозни неща от живота. И понеже бе чул признанието на баща си за тежкия период в младите му години, това още повече го караше да уважава Хенри. Житейският опит не бе направил от баща му циник. Хенри никога не криеше чувствата си и Колин бе уверен, че всяка негова проява на мекушавост се дължи на баща му.
— И тъй, както казах — продължи сър Ричардс, — Колин е поръчал на прислужницата да осведоми принцесата, че предстои събиране в градската ми къща. Часът на срещата е бил десет. Валена се измъкна през нощта, за да съобщи на своите партньори. Един от телохранителите на Алесандра я е проследил. И ето, че на другата сутрин точно в десет четирима мъже бяха скрити около моята къща, готови да пипнат принцесата щом се появи.
— Значи са били общо четирима? — попита Колин. Не изглеждаше учуден от току-що чутото. Алесандра, за разлика от него, бе онемяла. Винаги бе смятала, че никой не може да я заблуди и че е добър психолог, но сега разбра, че очевидно бе сбъркала в оценката си за Валена. Тя веднага се замисли и за Виктория — дали не бе сгрешила и с нея?
— О, небеса, та аз съм тази, която назначи Валена — извика херцогинята. — Когато тя се появи, прецених, че е много добре това, че е родена близо до дома на бащата на Алесандра — колкото и да ви прозвучи странно това. Надявах се, че това ще бъде един приятен спомен от миналото за нашата повереничка. Освен това, знаете, че Валена говореше и езика. Хенри и аз прегледах и препоръките й. Но сега разбирам, че е трябвало да бъда още по-взискателна.
— Никой не те обвинява, майко — каза Колин.
— Защо не сподели подозренията си с мен? — попита го Алесандра.
Той се изненада от нейния въпрос.
— Защото това бе въпрос, който аз трябваше да разреша, а не ти. — По израза на лицето му личеше, че сякаш сам си повярва.
Алесандра не знаеше как да реагира.
— Но откъде ти хрумна всичко това? Какво те накара да я заподозреш?
— Резето на един от прозорците бе спуснато час, след като Реймънд бе проверил навсякъде — обясни Колин. — А и все някой е трябвало да предупреди мъжете за това, че сме на опера.
— Принцът-регент можеше да сподели това с…
Колин прекъсна Алесандра рязко:
