— Да, можеше… но нямаше да отключва прозореца за тази цел.
— Заловихте ли и четиримата? — запита Колин директора.
— Да — отвърна Ричардс — сега са на сигурно място.
— Аз ще разговарям утре сутринта с тях — обяви Колин.
— Мога ли и аз да дойда с теб?
— Не.
Гласът му не предполагаше каквото и да е възразяване или настойчивост от нейна страна.
— Алесандра, изобщо не отваряй дума за такова нещо — добави Хенри.
Дискусията приключи. Сър Ричардс си тръгна няколко минути след това. Колин го изпрати на вратата.
Джейд и Кейн също си тръгнаха. Херцогът и херцогинята ги съпроводиха до вратата. Алесандра стоеше до камината, гледайки как членовете на семейството разговаряха помежду си и се смееха, и внезапно я облада силно желание да се почувства част от обичливото, свързано в едно цяло, семейство. Тя поклати неволно глава. Колин не се женеше за нея, защото я обичаше. Никога не биваше да забравя тази подробност.
Вратата се затвори след тръгването на Джейд и Кейн, и едва тогава Алесандра забеляза, че Колин също си бе тръгнал, без дори да си направи труда да дойде и да й каже „довиждане“. Тя бе толкова засегната от подобна проява на грубост, че се извърна към камината отново, за да не се забележат сълзите в очите й.
„Достойнство и благоприличие“ — шепнеше тихо тя. Бе готова да премине през събитието „женитба“, под булото на спокойствие и примирение. След като Колин бе готов на такова глупашко благородство, нека бъде така.
Вниманието й бе приковано от замъка — миниатюра и всичкият гняв, натрупал се в душата и срещу своеволните методи, приложени от Колин с цел да изкопчи от нея съгласието да се омъжи за него, изведнъж се стопи. Чувство на тъга за родителите й я прониза и тя изпита неимоверна болка. Не биваше никога да напуска манастира — тя осъзна каква грешка е било това. Там бе на сигурно място, и спомените за майка й не й тежаха толкова.
Алесандра пое дълбоко въздух и се опита да се освободи от паниката, която я обземаше. Разбра защо се страхува толкова. Господи, тя бе на път да се влюби в Дракона.
Това бе невъзможно. Колин никога нямаше да узнае за чувствата й. Нямаше да свърши като жена, привързана за цял живот към мъж, който не я обича. Тя нямаше намерение и да очаква каквото и да било — независимо че бе трудно — щеше да си наложи да мисли за женитбата като за едно споразумение и нищо друго. Колин имаше своите причини да се жени за нея, колкото и необосновани да бяха те, и в замяна на името и закрилата тя трябваше да го остави на мира. По никакъв начин нямаше намерение да допусне Алесандра да се меси в плановете му, в замяна на което той пък щеше да я остави на собствената й съдба.
Алесандра изтри сълзите от очите си. Почувства се облекчена, след като бе обмислила напълно осъществим план за действие. На следващия ден щеше да поиска среща с Колин и да му разясни какво е намислила.
Бе склонна дори на преговори, но само по незначителните въпроси, разбира се.
— Алесандра, телохранителите ти ще донесат всички твои вещи след малко. — Бе нейният настойник, който тъкмо влизаше в салона. Тя се обърна да му поблагодари. Чичо Хенри се намръщи като видя сълзите в очите й.
— Какво значи това? Нима си толкова нещастна от избора на съпруг, който направих за теб, че…
Тя поклати глава.
— Гледах замъка и това ме натъжи.
Хенри се успокои. Приближи се до нея каза:
— Мисля да го отнеса във вилата ни. Не ми харесва когато го пипат. А Колин и Кейн просто прекалиха днес — добави той с усмивка. — Понякога са като деца. Не бих позволил такава ценност да бъде счупена.
Обръщайки се към миниатюрата, той попита Алесандра:
— Знаеш ли историята за това как ми го подариха?
— Майка ми каза, че татко ти го е подарил.
— Замъкът бе наистина подарък — обясни чичо й, — но аз те питах дали са ти казвали за заема, който някога баща ти ми даде. Ти си в пълното си право да узнаеш всичко и да разбереш колко ми помогна на времето баща ти.
Гласът му бе леко пресипнал от вълнение. Алесандра поклати глава и каза:
— Не беше заем, чичо, и аз зная какво се е случило. Мама ми разказа историята, тъй като намираше начина, по който те изиграл за много забавен и поучителен.
— Натаниел ме е изиграл? Как?
Алесандра повдигна замъка от полицата на камината, отклонявайки предупреждението на чичо си да внимава. Пред очите му тя освободи мостчето от кукичката и му подаде замъка.
— Те са били тук през цялото това време — поясни тя шепнешком. — Погледни, чичо Хенри, — полиците са там.
Хенри не приличаше на човек, който разбира напълно това, което току-що му бе казано. Той загледа Алесандра с изумление.
— През всичките тези години… — гласът му пресекна, а очите му се навлажниха.
— Баща ми обичаше да прави каквото си поиска — обясни Алесандра. — Той настоя всичко да бъде подарък, а ти — да бъде заем. Мама ми разказа, че си поискал полиците да бъдат подписани, а татко се съгласил. Той запази правото последен да се смее, чичо, от момента в който ти е подарил този замък.
Тя постави ръка на рамото му.
— В теб са полиците — рече тя — и затова трябва да приемеш, че дългът е бил изплатен.
Хенри повдигна замъка и погледна вътре. Забеляза сгънатите бележки веднага. След това каза:
— Дългът ще бъде изплатен, когато се омъжиш за моя син.
Нямаше представа по какъв начин е засегнал Алесандра. Вниманието му в момента бе приковано от замъка, поради което пропусна изражението на лицето й.
Тя се обърна и излезе от салона. Премина покрай леля Гуенет във фоайето, но не посмя да изрече нито дума, защото се боеше от гласа си.
Гуенет забърза към салона веднага след като Алесандра се втурна към стълбите.
— Хенри, какво си казал на това дете?
Хенри я изгледа и отговори:
— Няма й нищо. Просто е малко натъжена, това е всичко. Остави я малко насаме. И погледни това — вниманието му все още бе насочено изцяло към полиците, сгънати и поставени в скъпоценната миниатюра.
Те забравиха за Алесандра. Тя, от своя страна, бе благодарна, че никой не я последва по стълбите. Влезе в кабинета на чичо си и затвори вратата след себе си, след което избухна в плач. Плака цели двадесет минути и то само защото изпита ужасно чувство на самосъжаление. Знаеше, че е детско, глупаво и тъжно, но това не й помогна.
Дори и след плача, не се почувства по-добре. Нервите й все още бяха изопнати до крайност.
Дрейсън се появи на вратата след час. Тя подписа документите, с които той пристигна, след което изслуша дългото му обяснение относно превода на нейните кредити от родния град на баща й в банката в Англия. Банковият служител, нает от Дрейсън да осъществи прехвърлянето, бе срещнал затруднение при освобождаването на парите, но той я увери, че няма повод за безпокойство, Бе въпрос на време и търпение.
В момента Алесандра трудно можеше да се концентрира, за да разисква финансови въпроси. Тя реши да легне рано тази вечер и се моли за сила, за да издържи през следващите три дни.
Времето обаче летеше. Леля Гуенет непрекъснато я ангажираше с предстоящата сватба. Без знанието на съпруга си и останалите членове на семейството, Гуенет покани няколко — всъщност тридесет и осем — близки приятели да присъстват на празненството. Преди самата сватба имаше толкова неща да се свършат,
