да позволи това да й попречи да разсъждава бързо. Можеше да изпада в истерия едва след това, когато се отърве от похитителите си.
Трябваше да прояви нечовешко търпение и да изчака възможността да се освободи. Нямаше нужда да вика, независимо от огромното си желание да го направи. Сестрите на Колин щяха мигновено да дотърчат, а тя не искаше никоя от тях да пострада.
Алесандра се поуспокои в мига, в който й хрумна план за действие. Щеше да търси съдействие едва когато се увери, че никой в къщата не е застрашен. Така щеше да е по-добре за всички. И тогава можеше да крещи, да се бори, да хапе и да ги накара да съжалят за това, че са посмели да я докоснат.
Някой почука на вратата. Изчадието, което бе я нападнало, я стисна още по-силно. Той й нареди шепнешком да отпрати човека на вратата, който и да е той.
Тя поклати глава в знак на съгласие преди нападателят й да бе освободил устатата й. Вторият мъж отключи вратата. В този миг Алесандра успя да го огледа добре — тъмнокос, с големи гъсти вежди и мазна кожа. Зловещото изражение на лицето му я накара да потръпне от ужас. По вида му личеше, че не би се замислил, ако трябва да причини болка някому. Мъжът зад нея размаха нож пред лицето й и каза, че ако посмее да вика за помощ, ще я унищожи. Това не я сплаши твърде много, защото бе сигурна, че той блъфира. Генералът имаше нужда от жива невеста, а не от мъртва. Тя се замисли дали да каже на ужасния мъж, че не се страхува за самата себе си, но после размисли. По-добре беше въобще да не спори с тях. Ако можеше да ги убеди, че няма да им се противопоставя, надеждите за някакво разрешение се увеличаваха.
Разрешиха й да отвори вратата само с няколко сантиметра. Отсреща стоеше Джейд, усмихвайки се радостно.
— За Бога, Алесандра, та ти още не си облечена. Мога ли да ти помогна?
Алесандра поклати глава.
— Нямам нужда от помощта ти, Катрин, но благодаря, че се обади. Защо не слезеш долу и ме почакаш със съпруга си? Сигурна съм, че твоят Хенри би искал да си до него, докато поздравява гостите.
Изражението на лицето на Джейд не се промени. Тя продължи да се усмихва, докато вратата се затвори. След това чу щракването на ключа и се втурна към стълбите.
Колин тъкмо влизаше във фоайето, когато Джейд стигна горната площадка. Мериън Роуз дотича от салона и се хвърли на врата на по-големия си брат. Той я вдигна, целуна я по бузката и след това се наведе да вдигне в другата си ръка дъщерята на Кейн — Оливия. Четиригодишното момиченце го целуна нежно.
Джейд успя да слезе долу задъхана. Кейн я прихвана в последния момент:
— По-бавно, скъпа, ще си счупиш…
Страхът, който се четеше в очите й го накара да млъкне и да я запита:
— Какво се е случило?
— Алесандра ме нарече Катрин.
Колин дочу обезпокоения тон на снаха си. Той пусна двете малки момиченца на пода и се приближи към Джейд. В същото време забеляза широко отворените френски врати и се намръщи. Нима не осъзнаваха родителите му необходимостта от предпазливост?
— Била е само объркана — каза Кейн на жена си. — Днес е сватбата й и би следвало да е малко нервна.
Джейд поклати глава. Тя се обърна към Колин.
— Алесандра ми каза да сляза долу и да остана със съпруга си Хенри. Има Някой в стаята й. Сигурна съм. Тя просто се опитваше да ме предупреди.
Колин вече бе тръгнал към стълбите.
— Наредете Реймънд и Стефан да се придвижат към градината откъм прозореца на Алесандра. Кейн, ти остани на задните стълби, може би ще се опитат да минат оттам.
Той вече бе стигнал до горната площадка преди да успее да довърши нарежданията си, мина покрай родителите си, който се спуснаха надолу по коридора.
Бе невероятно спокоен, въпреки ситуацията. Знаеше какво ще стори. Целият кипеше от гняв, но не биваше емоциите да му попречат в случая. Можеше да отприщи яростта си чак когато се увереше, че Алесандра е в безопасност.
Той стигна до спалнята й и тихичко опита да отвори вратата, за да се убеди, че е заключена, след което блъсна вратата с цялата си сила. Вратата се изкърти и Колин влетя заедно с нея в спалнята. Алесандра се опита да го предупреди, но нейният нападател запуши устата й навреме. Вторият мъж понечи да го нападне с ножа в ръка. Колин реагира толкова бързо и ловко, че атакуващият даже не разбра как се оказа обезоръжен в следващия момент. Колин силно изви ръката му, след това я опъна нагоре, докато не изскочи от раменната става. Мъжът изстена от нечовешката болка. Колин не го пожали. Вместо това го засили с главата напред към стената на коридора.
Ожесточението, което го бе обзело, сякаш му вля сили за четирима. Беше почти ослепял от ярост, тъй като Алесандра изглеждаше дяволски изплашена, а онова копеле продължаваше да я държи в ръцете си. Пеньоарът й бе раздърпан достатъчно, за да се види, че не носи нищо отдолу.
— Свали ръцете си от моята невеста! — изрева Колин и започна да се приближава.
Нападателят на Алесандра знаеше, че е в клопка. Изчака Колин да се приближи достатъчно, за да блъсне Алесандра върху него и се опита да избяга през вратата.
С един замах Колин блъсна Алесандра върху леглото, в безопасност, след което сграбчи нападателя за врата. Доста се изкуши да му натроши врата, но Алесандра гледаше всичко това и той за нищо на света не искаше да я плаши повече.
— Има един по-бърз начин от слизането по стълбите — каза Колин с толкова спокоен и ясен глас, че Алесандра в никакъв случай не допусна какво е намислил да стори. Колин буквално хвана разбойника за панталоните и го метна с главата напред през прозореца, който между другото не бе отворен. Стъклото се пръсна на малки парченца, а някои от дървените рамки, които не бяха се впили в тялото на мъжа, изпопадаха на перваза.
Колин даже не изглеждаше задъхан.
— По дяволите — измърмори той като забеляза праха по панталоните си, въздъхна и след това се обърна към Алесандра.
Тя не знаеше какво да си мисли. Само преди минута Колин беше действал невиждано смело и ловко, а сега се държеше сякаш нищо особено не се бе случило.
Нима не съзнаваше, че можеше да е убил този човек? Или пък просто не му пукаше?
Алесандра се опитваше да запази хладнокръвие. Тя скочи от леглото си и притича до прозореца.
Колин успя да я спре секунда преди да бе стъпила върху стотиците стъкълца с босите си крака. Той я издърпа към леглото и грубо я притегли към себе си.
— Мили Боже, Колин, мислиш ли, че го уби?
Ужасът в очите и в думите й го накара да съжали, че е сторил всичко това пред нея. Беше твърде млада и наивна, за да знае, че някои хора действително е по-добре да са в ада. Начинът, по който тя потръпна в ръцете му бе символ на страх от него.
— Не, не го убих. Сигурен съм, че Реймънд го е заловил.
Колин се възгордя. Бе произнесъл възмутителна лъжа, без дори да се разсмее.
Алесандра не си въобразяваше, че Колин би се заблудил, че му е повярвала. Тя почувства как се разтърси тялото му, знаеше, че това е реакция от току-що преминалия бой. Реши да го успокои.
— Да, добре — съгласи се тя. Една дълбока въздишка се изтръгна от гърдите й и тя се отпусна в ръцете на Колин. — Но ти забрави да отвориш прозореца, нали?
— Да, забравих — излъга той.
— Сигурен ли си, че Реймънд го е хванал — запита тя, надниквайки през рамото му.
Колин не усети развеселения тон в гласа й:
— Абсолютно съм сигурен.
Колин я притисна към себе си и се наведе да я целуне по главата.
— Причиниха ли ти болка? — запита той с дрезгав глас, издаващ безпокойството му.
„Не“, прошепна тя и като зарови лице в гърдите му, се почувства щастлива от загрижеността му.
