— Игуменката прецени, че не съм достойна за Светия орден — изтърси тя, а след това въздъхна с облекчение. — Обясни ми, че не съм смирена достатъчно.
Алесандра се опита да смени темата. Колин беше напълно наясно какво предстоеше.
— И какво ти каза игуменката за брачното ложе?
Тя отново загледа ръката му, която бе покрила изцяло нейната и отговори:
— Тя каза, че женското тяло е като храм. Ето, всичко ти казах. Ще ме пуснеш ли да сляза. Бих искала да изляза от каляската.
— Още не — отрече Колин с нежен тон, който донякъде я успокои.
— Искаш да ти кажа всичко дума по дума, така ли?
Колин се усмихна при вида на киселата й физиономия.
— Да — потвърди той — нека чуем всичко.
— Колин, ако не си забелязал вече, тази тема ме дразни извънредно много.
— Забелязах.
Алесандра долови нотка на присмех в гласа му, но не повдигна очи да се увери, защото ако го беше видяла да се усмихва, със сигурност щеше да се развика.
— Нима не ти досади този разговор?
— Ни най-малко — отвърна Колин.
Алесандра отново се опита да освободи ръката си от неговата. Той я задържа. Господи, колко непреклонен и упорит бе Колин. Тя разбра, че няма да слезе от каляската, докато не разкаже всичко.
— А мъжете са длъжни да го боготворят… — изтърси отново тя.
— Какво, къде? — обърка се Колин.
— Храма, за който ти говорих — почти извика Алесандра.
Той не се разсмя. Пусна ръката й и се облегна назад. С крака си все мак блокира пътя й в случай, че се опиташе да си отключи и излезе.
— Аха, разбирам — отвърна Колин, като направи върховно усилие да прозвучи равнодушен и спокоен. Той предполагаше, че неговата естествена реакция ще я поуспокои.
Лицето й сега бе толкова зачервено, сякаш бе изгоряло от слънцето. Колин изпита огромно удоволствие от невинността й, която прозираше.
— И какво още ти каза игуменката?
— Че не бива да разрешавам това на мъжете.
— Да те боготворят?
Тя поклати глава.
— Да не разрешавам на нито един мъж да ме докосне преди да се омъжа. Освен това игуменката ме успокои, че свързването с някого в общ съюз — т.е. омъжването е нещо нормално, тъй като резултатът е нещо благородно и одухотворено.
Тя погледна любопитно към Колин, за да види реакцията му на последните й думи. Като забеляза скептичния му поглед, Алесандра си помисли, че не я е разбрал и добави:
— Детето е благородното нещо.
— Мисля, че подразбрах.
Алесандра се облегна назад и се посвети на приглаждането на гънките по роклята си. Измина една дълга минута мълчание, преди Колин да заговори отново:
— А какви подробности ги разясни игуменката по този въпрос?
— О, да — започна Алесандра, видимо облекчена от мисълта, че Колин най-после бе повярвал в това, че е абсолютна незапозната с нещата, — само да имах книжка или ръководство, което да прочета…
— За жалост, нямам нищо по въпроса в моя кабинет — каза Колин, — и дори не зная дали е отпечатано нещо такова.
— Но поне…
— Е, има, разбира се най-различни книжки, но не бих ти позволил да четеш коя да е от тях — заяви той. — Още повече, че те не се продават официално.
Колин се протегна, дръпна резето и бутна вратата. За миг погледна към зачервената от притеснение Алесандра.
— Какво предлагаш да направя? — запита тя с поглед сведен надолу към скута си.
Колин леко повдигна брадичката й, настоявайки да го погледне. Сините й очи се насълзиха от неудобство и уплаха.
— Предлагам ти да ми се довериш.
Думите му прозвучаха повече като заповед, отколкото като предложение.
Алесандра реши, че поради липсата на друг избор наистина ще трябва да му се довери. Тя кимна бързо към Колин.
— Добре, тогава. Ще трябва да ти се доверя.
Решението й го удовлетвори. Колин разбра защо й бе нужно предварително да разбере какво щеше да се случи. Това бе единственият начин Алесандра да се овладее. Колкото по-осведомена бе тя, толкова по- малко се страхуваше.
Естествено и напълно в реда на нещата бе една млада дама да научи всички тези неща от майка си, например. Поне Колин си мислеше така. Той предположи, че майка му бе разговаряла със сестра му Катрин за женитбата и всички останали неща. За съжаление, майката на Алесандра бе починала далеч преди Алесандра да порасне достатъчно, за да разговарят по тези въпроси.
И ето че една от монахините е трябвало да свърши тази работа.
— А на колко години е игуменката?
— Изглежда на осемдесет, но си мисля, че е по-млада — отговори Алесандра. — Никога не съм я питала за това. Защо се интересуваш?
— Няма значение — отвърна Колин и се върна на темата за нейното безпокойство. — Алесандра, аз ще ти обясня всичко, което трябва да знаеш.
Нежният тон на гласа му беше като утешително погалване по бузите й.
— Ще го сториш ли? — запита тя.
— Да — обеща той отчасти разсеяно. Опитваше си да си представи как старата игуменка е успяла да обясни нещата на Алесандра, използвайки такива описателни думи като храм и боготворене. Господи, ако можеше да е чул този разговор между двете.
Алесандра забеляза блясъка в очите на Колин и веднага си помисли, че нейната наивност наистина го забавлява.
— Съжалявам, че се държа толкова… неопитно.
— Ти си неопитна — поправи я нежно Колин.
— Да, така е и съжалявам за това.
Колин се засмя.
— А аз не съжалявам.
— А наистина ли ще отговориш на всичките ми въпроси? — Алесандра все още не бе сигурна дали изцяло му вярва. — И няма да скриеш нищо от мен? Не обичам изненадите.
— Нищичко няма да скрия от теб.
Алесандра въздъхна. Спря да намества гънките по роклята си. Обещанието на Колин току-що й бе помогнало отново да си възвърне самообладанието. Дори не я засягаше това, че Колин се забавляваше от минутното й състояние. Той бе обещал да й обясни всичко, а засега само това имаше смисъл за нея. Облекчението й я накара да почувства слабост и благодарност едновременно.
— В такъв случай, всичко ще бъде наред. Не можем ли най-после да слезем от тази каляска? — попита тя.
Колин се съгласи с нея. Той изскочи пръв и се обърна да й помогне при слизането. Двамата телохранители внимателно наблюдаваха принцесата. Тяхната задача бе да й осигурят сигурна защита — под ключ.
Фленаган се появи на вратата в очакване на новата си господарка. Той пое пелерината й, преметна я през ръцете си и след това поднесе своите сърдечни поздравления.
— Ако желаете да се качите веднага, бих си позволил да приготвя банята ви, принцесо — предложи
