поносимо това сладко мъчение.
Накрая той реши, че е готова. Издърпа ръцете й от чаршафа и обви с тях врата си. С коляното си разтвори краката й и обхвана с ръце ханша й, за да я приближи максимално към себе си. Насочи члена си между нейните крака и усети топлината на нейната възбуда. Бавно натисна и усещайки бариерата на нейната девственост, поспря за секунда. После се опита нежно да преодолее пречката. Оказа се трудно. Устата му бе свита, дишането — учестено, като че ли току-що бе пробягал цяла миля, но удоволствието бе несравнимо. Знаеше, че й причинява болка. В същото време Алесандра изплака и се опита да го отблъсне.
Той се опита да я успокои с цялата нежност, на която бе способен.
— Скъпа, всичко ще бъде наред. Болката няма да трае дълго. Прегърни ме. О, мила, не мърдай така… недей още!
Опитът да го направи нежно още повече удължи времето, през което тя изпитваше болка… а това едва не го уби. Челото му бе цялото в пот. Имаше чувството, че ще полудее, ако не го направи на момента.
Той я притисна към себе си, повдигайки ханша й после се отпусна със силен тласък към нея. Тя извика. Болката, която изпитваше в момента, бе равностойна по силата си на неговото удоволствие. Алесандра отново се опита да го отблъсне. Но теглото му бе непреодолимо. Той се чувстваше на върха на щастието, а нея усещаше като част от себе си. Той преодоля желанието да се отдели от нея за миг и отново се отпусна върху й. Искаше да й даде възможност да се нагоди към тялото му. Алесандра издра раменете му с нокти. Колин знаеше, че тя иска да се освободи от него. Опита се да я целуне отново, но тя извърна глава. Вместо това той целуна ухото й, после бузата, правейки всичко възможно да задържи контрола си над нея, така че да успее да запали страстта й отново. По страните й се стичаха сълзи, от гърдите й се дочу сподавен плач.
— Скъпо мое, не плачи. Съжалявам. За Бога, не можех да не ти причиня болка. След няколко минути ще премине. Ще се почувстваш толкова добре. Прегърни ме, мила. Прегърни ме.
Безпокойството в гласа му я успокои много повече, отколкото самите му думи. Насладата се бореше с болката. Тя бе толкова объркана от противоречивите чувства, че не знаеше какво да направи. Искаше той да спре, а същевременно не искаше да се отдели от нея. Усети топлия му дъх в ухото си. Едновременно с това долови рязък звук. Това я разтърси. Не знаеше какво става с нея. Тялото й се бореше за свобода, но от какво? Тя самата не знаеше. Желанието да мръдне внезапно се появи, и всеки неин нерв се изопна в настойчиво очакване.
— Искам да се помръдна — произнесе тя с тих объркан глас.
Колин се отпусна настрани, облягайки се на лакътя си. В очите й блестеше страстта, и което бе най- важното — вече не плачеше.
— Аз също искам да се движа. Искам да се отдръпна, а след това отново да потъна в теб. — Гласът на Колин бе прегракнал от вълнение. Тя инстинктивно го притисна към себе си. Реши да провери дали наистина й е минало и вече е по-добре. Само преди миг имаше чувството, че е разкъсана на парчета, но сега възбудата не бе така силна, и когато тя се отмести към него, не почувства никаква болка. Какво бе нейното учудване, когато усети наслаждение.
— Сега е… по-добре.
Колин като че ли чакаше само тези думи. Устните им се сляха в страстна целувка. Желанието за любов напираше отвътре. Той бавно се отдели от нея и след това с тласък се отпусна върху й. Актът го изпълни с невероятна наслада. А когато тя го обви с краката си и се повдигна, за да посрещне следващия му тласък, той зарови лицето си в нежната й шия, изгаряйки от щастие. Напрежението, с което се изпълни цялото му тяло бе мъчително и едновременно с това сладко, Колин не бе изпитвал подобно чувство преди. Алесандра бе като пламък в ръцете му, а нейните непринудени естествени реакции го потресоха до дъното на душата. Тя нямаше никакви задръжки и това безкористно самоотвержено поведение го накара да бъде и той такъв. Леглото изскърца при енергичните му тласъци. Отново и отново. Той не мислеше за нищо друго — важното бе, че и двамата изпитваха огромно удоволствие в този момент.
И тогава те изпитаха най-после крайното, върховното чувство. Отначало тя почувства невероятно облекчение. След това инстинктивно се притисна здраво към него и усети неговия оргазъм.
Трябваше й доста време, за да се опомни. Тя прегърна съпруга си и се понесе на вълните на блаженството. Част от съзнанието й даваше да разбере, че се чувства закриляна и спокойна, докато се притиска до Колин. Не беше необходимо да се контролира. Той щеше да се грижи за нея. Алесандра затвори очи и се остави на мислите и чувствата си, свързани с това, което току-що се бе случило.
Никога не бе се чувствала в такава безопасност и толкова свободна.
Колин обаче имаше противоположни усещания. Бе потресен от това, което току-що му се бе случило, тъй като никога досега в целия си живот не бе губил напълно самоконтрол. Никога. Беше изплашен до смърт. Кожата й, нежна като коприна, и тези изкусителни бедра бяха замъглили напълно съзнанието му. Уж тя бе невинната, а той — опитният. Въпреки това тя беше го направила напълно безпомощен и беззащитен, Не успя да се овладее и в края, когато двамата достигнаха върха на удоволствието. Тогава се почувства зависим от нея толкова, колкото и тя бе зависима от него през цялото това време. Мили Боже, това го изплаши неимоверно много. За пръв път в живота си Колин се почувства уязвим, хванат в клопка.
Те все още бяха слети в едно цяло, Колин бавно се отдели, преди притегателната й сила да го бе завладяла отново. От удоволствие при това си движение, той чак изскърца със зъби. Нямаше сили да се отдели напълно от нея, но в същото време съзнаваше, че е твърде тежък, за да го издържи дълго време. Ръцете й обвиваха врата му. Той се протегна и нежно ги сне от себе си. Наведе се да я целуне по шията и усети ускореното туптене на сърцето й. Обзе го арогантно мъжко задоволство, след като установи, че тя още не бе излязла от състоянието на наслада.
В следващата минута той се излегна по гръб. Пое дълбоко въздух и затвори очи. Усещането от любовната сцена витаеше около тях. Колин усещаше още аромата й, и Бог му бе свидетел, че отново почувства желание да я люби.
Алесандра внезапно се отърси от мислите си и се обърна към него. Изправи се леко, облягайки се на лакът, за да го погледне в очите.
Намръщеният му вид я смути.
— Колин? Добре ли си? — прошепна тя.
Той обърна погледа си към нея. Само за секунда израза на лицето му се смени. Не искаше да издаде уязвимостта си пред нея. Той се усмихна, след това я погали с ръка по лицето.
Алесандра се отпусна в ласкавите му ръце.
— Очаква се от мен да те запитам дали ти си добре — обясни той в отговор.
Тя изглеждаше повече от добре. В очите й още личеше страстта, устата й бе изсмукана от целувки, косите й бяха разпилени от едната й страна. Колин си помисли, че това е най-чувствената жена в целия свят.
— Причиних ти болка, нали?
Тя бавно кимна. Забеляза, че Колин не бе така разтревожен този път…
— Аз бях…
— Разгорещена?
Тя се изчерви. Колин се разсмя. След това я притегли към себе си, разрешавайки й да свре лице в гърдите му.
— Малко късно е да се объркваш, нали? Или си забравила каква беше само преди няколко минути?
Не беше забравила. Въпреки това се изчерви от притеснение само при мисълта за необузданата си и едва ли не разюздана реакция. Колин отново се развесели. Алесандра нямаше нищо против присмеха му. Най-чудното нещо в света й се бе случило току-що и тя нямаше никакво намерение да позволи то да бъде разрушено. Чувството на топлина все още витаеше около нея, карайки я да се чувства едновременно и сънлива, и безкрайно щастлива.
— Не бях твърде горда, нали?
— Да не искаш да кажеш, че не си била горда, когато ме молеше да не спирам?
Той леко я обгърна, докато изчакваше отговора й.
— Нима съм го направила?
Почудата в гласа й го накара да се усмихне.
