той.
Идеята за една топла вана, след този изпълнен със стресове ден, наистина й допадна. Щеше да й е втората вана за днес, но игуменката навремето й бе казала, че личната хигиена е нещо като вярата към Бога, така че в случая спокойно можеше да си го позволи.
— Ще поговорим с Колин в кабинета му — уведоми тя Фленаган — А след това ще взема вана.
— Защо първо не се изкъпеш — предложи й Колин. — И без това имам да прегледам някои документи.
Беше чиста лъжа. Колин нямаше никакво намерение да работи в самия ден на сватбата си, но бе сигурен, че една вана ще помогне на Алесандра да се отпусне и разсее след тежкия ден.
Не беше малко всичко, което й се случи днес в деня на тяхната сватба. И въпреки че изглеждаше по- малко разтревожена и овладяла вече емоциите си, Колин знаеше, че нервите й са изопнати до краен предел.
— Както пожелаеш — съгласи се Алесандра и се обърна, следвайки иконома по стълбите. Колин ги придружи.
— Надявам се, че сватбата е била много красива — предположи Фленаган.
— О, да — отвърна Алесандра въодушевено. — Всичко мина отлично. Нали, Колин?
— За малко да те отвлекат — припомни й Колин.
— Да, но като забравим това, всичко останало бе чудесно, нали?
— И те тероризираха…
— Да, но…
— Те унищожиха булчинската ти рокля.
Алесандра се спря на крайното стъпало и изгледа Колин. Очевидно не й бе приятно да й се напомни за всичко станало.
— Всяка булка иска да си мисли, че нейната сватба е била най-великолепната — заяви тя.
Той й намигна.
— Значи е била великолепна — примири се Колин.
Тя се усмихна доволна.
Фленаган изчака, докато Алесандра и Колин продължиха да се заяждат в спалнята. Същевременно Стефан и Реймънд носеха допълнителни кофи с вряла вода, която изливаха в овалната вана. Икономът предвидливо бе разопаковал багажа и бе поставил бял халат и хавлия на леглото й.
Алесандра се наслади истински на горещата вана. Действително успя да се отпусне и да се разтовари от цялото напрежение. Изми косата си със сапун, ухаещ на рози, след което седна до камината да я подсуши. Алесандра не бързаше, защото знаеше, че Колин е зает с работа. Навярно бе изгубил ценно време.
Едва след около час, тя понечи да го обезпокои. Косата й бе напълно изсушена, но след като наметна пеньоара си, тя разресва къдрите си в продължение точно на десет минути. Горещата вода и топлината на камината я направиха сънлива, а на нея не й се искаше да заспи, докато изслушва Колин.
Тя слезе до кабинета му, почука на вратата и влезе.
Колин не бе на бюрото си. Алесандра не знаеше дали е слязъл долу или е в спалнята си. Реши да го изчака в кабинета, предполагайки, че той ще иска да говори с нея там. Отправи се към бюрото, за да вземе лист хартия. Тъкмо се пресягаше за писалка и мастилница, когато Колин се появи на вратата на своята спалня.
Видът му я накара да се сепне. Той, очевидно, също бе взел душ, тъй като косата му все още бе мокра. Не беше облечен, като се изключи черния панталон, който бе разкопчан.
Колин бе невероятно добре сложен. Кожата му — с бронзов оттенък и гладка, зад която изпъкваха мускулите му, й напомни за пантера. Очертаните мускули потръпваха леко при всяко негово движение. Гърдите му бяха покрити със ситни къдрави косми, които оформяха буквата V към кръста му.
Алесандра не посмя да погледне по-надолу.
Колин се облегна на вратата, скръсти ръце на гърдите си и се усмихна. Лека червенина изби по бузите й. Тя сгъваше и разгъваше несъзнателно листа, който бе взела от бюрото, като отчаяно си налагаше да се държи хладнокръвно и равнодушно. Освен всичко, бе сигурна, че само ако той е спокоен и уравновесен с нея, само тогава и тя ще се пребори със страха си. Разбира се, щеше да е трудно, защото Колин никога досега не бе имал работа с девица, а видът на Алесандра в белия й халат вече го възбуждаше. Видът й наистина го подтикваше да действа. Очите му се спряха на устните й и той си помисли какво удоволствие ще може да му доставят тези пълни, сочни и леко недоволно дръпнати надолу устни.
— Колин, за какво си мислиш?
Не мислеше, че ще е добре да й каже истината. Вместо това й върна въпроса:
— Чудех се какво ли правиш с хартията?
Нервността й попречи да се концентрира бързо. Трябваше първо да погледне към ръцете си и чак след това да осъзнае какво я пита Колин.
— Водех си записки — изстреля тя.
— Записки? — Колин повдигна учудено едната си вежда.
— Да. Мислех да си водя записки, докато разговаряме, за да не пропусна нещо важно. Нима има нещо нередно?
Безпокойството й спадна от неговата развеселеност.
— О, колко си организирана — отбеляза той.
Тя се усмихна.
— Благодаря. Баща ми е този, който ме научи колко важно е да си организиран. След това ме пое игуменката.
О, да можеше да спре да говори несвързано.
— Колко голяма беше, когато баща ти почина?
— На единадесет.
— И все пак помниш…
— О, да, спомням си всичко, на което ме е учил. Това бе единственият начин да му засвидетелствам уважението и обичта си. А аз наистина се радвах на часовете, прекарани заедно с него. Той с удоволствие говореше за своите бизнес сделки, а аз се чувствах щастлива, когато ме включваше в разговорите.
До този момент Алесандра бе направила от листа хартия едно смачкано топче. Колин се чудеше дали усеща какво прави.
— Ще записвам само ключови думи — поясни тя.
Той бавно поклати глава.
— Няма нужда да си водиш записки. Ще запомниш всичко, което ти кажа.
Чувстваше се невероятно горд от себе си. Желанието да се изсмее надделя, но той с голямо усилие го преодоля отново.
— Добре тогава — рече Алесандра, обърна се към бюрото и постави хартията обратно на мястото й. Чак сега забеляза какво бе направила с листа. Тя го захвърли в кошчето за боклук и обърна поглед към Колин.
Топлото излъчване от очите му я изпълни с наслада, а тази негова чудесна, леко изкривена, усмивка накара сърцето й да забие силно. Тя пое дълбоко въздух и си наложи да запази хладнокръвие.
Мили Боже, Колин бе тъй красив. Без да се усети, тя изтърси мисълта си на глас.
Той се разсмя в отговор. Развеселеният му вид не я обърка, напротив — тя също се усмихна.
— …като за дракон — пошегува се тя.
Начинът, по който Колин я погледна, я притесни изключително. Трябваше да направи нещо с ръцете си и тя просто ги сключи.
— Ще разговаряме ли най-после?
— Ей сега — обяви той — само че сега се сещам, че не успях да те целуна, както трябва, на сватбената церемония.
— Нима?
