хвана другата й ръка. Свещеникът тъкмо бе отворил молитвеника си, когато забеляза малкото момиченце. Изкашля се, за да прикрие изумлението си.
Алесандра обаче нямаше намерение да спазва благоприличие. Тя погледна тъмнокосата зеленоока палавница и се разсмя. Оливия очевидно бе решила да се възползва от свободата си. Този, който бе натоварен със задачата да я гледа, не бе изпълнил задълженията си. Детето бе невероятна гледка. Долната част от полата й бе цялата в мръсотия, което говореше, че е прекарала доста време, тичайки из градината. Друго петно по дрехите й издаваше, че очевидно вече се бе добрала и до червения пунш в кухнята, който херцогинята бе предвидила за сервиране след церемонията. Шарфът й бе провиснал, но онова, което окончателно довърши Алесандра, бе огромната розова пандела на главата на Оливия. Тя бе провиснала над дясното око на момиченцето, което безуспешно се опитваше да я върне на мястото й. Джейд вероятно бе получила сърцебиене при вида на дъщеря си. Кейн се наведе и се запровира между гостите, за да достигне до Колин и Алесандра и да вземе дъщеря си. Оливия обаче се завъртя назад и се разкикоти от удоволствие.
Алесандра се намеси. Тъй като нищо не можеше да стори срещу петната по роклята, тя само оправи шарфа и намести корделата на главичката на малката немирница. Оливия за миг се намръщи, докато я оправяха, но когато бе готова, отново се хвана за ръката на Алесандра.
Алесандра се изправи и погледна отново към свещеника. Без да гледа към Колин, тя потърси ръката му. Пръстите им се докоснаха и в следващия миг те отново се хванаха за ръце.
Сега вече тя бе възстановила контрола над себе си. Гласът й едва потреперваше, докато отговаряше на въпросите на свещеника. Тя забеляза, че в момента, когато каза „да“, Колин въздъхна с облекчение. Тогава го погледна и срещна усмивката му. Блясъкът в очите му я макара да се почувства неловко, сърцето й заби по-силно.
Най-после всичко бе свършило, Колин нежно я притегли към себе си и се наведе да я целуне. Всички аплодираха младоженците и Колин едва успя да докосне устните й, след което нетърпеливите гости, желаещи да го поздравят, едва не го събориха.
Колин притегли Алесандра към себе си. Нямаше да я изпусне нито за миг.
Алесандра не си спомняше много за тържеството след церемонията по бракосъчетанието.
Имаше чувството, че се движи в някаква мъгла. Тостове се вдигаха преди, по време на вечерята и след това. Алесандра не си спомняше какво бе казано. Бе обградена от вниманието на близките и приятелите на Колин, което едновременно я ласкаеше и уморяваше.
Сър Ричардс настоя да размени няколко думи с Колин и Кейн в библиотеката, но Колин непрекъснато му отказваше. Директорът обаче продължи да настоява и Колин накрая склони, след като накара Алесандра да му обещае, че няма да се отдалечава извън погледа на телохранителите. Заедно с Кейн последваха директора нагоре но стълбите. След по-малко от петнадесет минути, те се завърнаха в салона.
Колин се приближи към съпругата си. Тя правеше усилие да следи три разговора едновременно. Мериън Роуз молеше за разрешение да си тръгнат после заедно. Катрин пък я питаше кога ще се видят отново. Бащата на Колин, от своя страна, се опитваше да разкаже на някого, който евентуално го слушаше, някаква забавна история от детството на Колин.
Алесандра изглеждаше изморена от цялата тази галимация. Колин реши, че е време да я отведе вкъщи. Тя не само не оспори решението му, а дори изглеждаше доволна.
В разстояние на цели двадесет минути те си вземаха довиждане и благодариха на гостите си, след което, тъкмо когато на Колин му се изчерпа цялото търпение, се отправиха към каляската и потеглиха за неговия дом в града.
Тишината, която настъпи в каляската бе в рязък контраст с шумотевицата от партито, което току-що бяха напуснали. Колин протегна дългите си крака, затвори очи и се усмихна.
Мислеше за сватбената нощ.
Алесандра седна срещу него. Беше напрегната, а ръцете й бяха здраво стиснати в скута.
Тя също мислеше за първата брачна нощ.
Колин отвори очи и видя свъсения й поглед Забеляза също, че тя чупеше ръце от вълнение.
— Нещо не е в ред ли? — попита той, вече почти отгатнал какво й е.
— Довечера…
— Да?
Тя отпусна рамене. Цялата пребледня. Изглеждаше в окаяно състояние. Колин едва се сдържа да не се разсмее. Помисли си, че ще е пълна простащина, ако й се присмее точно в това отчаяно положение. Алесандра беше невинна и наивна, очевидно се страхуваше от неизвестното и само той можеше да й помогне да се отърве от страховете си.
Той се наведе напред и хвана ръцете й в своите.
— Всичко ще бъде наред — увери я той.
Алесандра го погледна по начин, от който Колин разбра, че тя не му вярва.
— Означава ли това, че не си готов да преговаряш отново?
— Да преговарям за какво?
— За облагите.
Колин бавно заклати глава. Тя отдръпна ръцете си от неговите.
— Алесандра, всичко ще бъде наистина чудесно — повтори той.
— Ти можеш да го казваш, но аз нямам никаква информация, за да ти повярвам. Да имаш някакво пособие, което бих могла да прочета преди да си легна с теб в леглото?
Колин се облегна, изтегна крак и се вгледа в нея.
— Какво пособие например?
— Мислех си, че навярно имащ някакъв справочник… или нещо такова? — обясни тя. Опита се да спре да мачка ръцете си, за да не забележи Колин колко е изнервена. — Просто нещо, което да обяснява какво ще се случи… — добави тя, като присви рамене. — Просто съм малко любопитна, разбираш ли?
Колин разбра, че тя е уплашена до крайност. Той кимна така, че Алесандра да помисли, че е повярвал на лъжата й, а после запита:
— Не ми ли каза веднъж, че игуменката ти е разказала всичко, което трябва да знаеш?
Тя замълча. Колин търпеливо чакаше отговора. Алесандра обърна поглед към прозореца. Навън беше тъмно, но луната огряваше достатъчно улицата, така че тя можа да я разпознае и да разбере, че са съвсем близо до дома. Каза си, че няма да се паникьосва. Беше голяма жена и да се обърква или вълнува просто не й прилягаше.
— Алесандра, отговори на въпроса ми — нареди Колин.
Опитвайки се да скрие вълнението си и да прозвучи равнодушна, Алесандра обясни:
— Игуменката проведе един дискретен разговор с мен, но сега разбирам, че не ми е казала всичко необходимо.
— А какво точно ти каза тя?
Алесандра не желаеше да продължава разговора по тази тема и вече бе съжалила, че изобщо го започна.
— Ами, това-онова… — каза тя и повдигна рамене.
Колин не можеше да й позволи да се отърве ей така.
Каляската спря пред дома на Колин. Алесандра тутакси посегна към резето. Колин хвана ръката й и напомни:
— Не си ми отговорила все още.
Тя втренчи погледа си в ръката му, хванала здраво нейната. Беше поне два пъти по-голяма и, мили Боже, как не бе обърнала внимание на тези огромни ръце преди? Никога не бе предполагала, че ще трябва да легне с него. Сега си спомни за това и си помисли, че трябваше да минат поне няколко години, преди да свикне с тази идея… Колко глупаво и наивно изглеждаше всичко това. Алесандра изглеждаше като пълна глупачка в този момент.
Действително трябваше да си остане монахиня, помисли си тя.
