Внезапно тя усети някакво движение с периферното си зрение и отново се огледа наоколо.
— Другият се опитва да се измъкне.
— Кейн ще го причака — отговори той и се наведе да я целуне. Тя също се устреми с цялото си същество към него. Трудно бе да се устои на изкушението. Устните им се срещнаха в нежна ласкава целувка, но това не бе достатъчно за Колин. Езиците им се сляха в изгаряща страст. Колин издаде нисък гърлен звук.
Целувката изцяло превзе Алесандра. Тъй като тя бе изключително неопитна, всяко магическо докосване на Колин я извеждаше от равновесие и тя бе неспособна да контролира реакциите си. Тя все повече и повече потъваше в наслада — и това негово невероятно чисто излъчване, толкова мъжествено — бе невероятно възбуждащо.
Нейната естествена неподправена реакция почти се разпадна срещу невероятния самоконтрол на Колин. Той знаеше, че е време да се спре. Опита се да се отдръпне, но Алесандра нямаше подобно намерение. Тя обви врата му с ръце и дръпна косите му, за да се целунат отново.
Колин се предаде. Тя леко вдъхна в устата му секунди преди езикът й да потърси неговия. Колин почувства как самодисциплината му го изоставя. Той отново и отново всмукна устата й със страстно желание.
— Дали всичко това… от любов към… остави това за церемонията, Колин.
Гласът на Кейн стресна младите влюбени и ги накара да се отърсят от еуфорията, обхванала ги преди минута. Колин бавно се оттегли. Алесандра с усилие успя да се върне към реалността. Колин сам свали ръцете й от врата си и пристегна колана на пеньоара й. Тя го остави да оправи дрехата й.
— Трябва веднага да се облечеш — прошепна той с усмивка на лицето си, предизвикана от слисаното й изражение. Още не бе претръпнала от докосването му и това му достави огромно удоволствие.
— Не ме ли чу? — попита я той, като видя, че Алесандра не помръдва.
Алесандра знаеше, че трябва да се стегне. Отстъпи крачка назад — далеч от причината за нейното опиянение.
— Да, ще трябва да се облека — кимна тя, след което внезапно поклати глава. — Не мога да се облека. Те…
— Ще се радвам, ако мога да ти помогна — обади се Джейд. Снахата на Колин се смръщи, издавайки безпокойството и симпатията си едновременно. — Няма да се забавим въобще — обеща тя.
Алесандра се обърна и се усмихна насила. Бе изненадана, че Кейн и Джейд стояха толкова близко, на няколко крачки от тях. Не ги бе чула да влизат в стаята.
Целувката на Колин я бе ослепила дотолкова, че и дори се изплаши дали са видели как сама се устреми към него? Изчерви се от самата мисъл за подобно нещо.
Беше толкова объркана и озадачена, струваше й се, че е загубила разсъдъка си. Искаше да каже нещо, но не можа да си спомни какво бе то. Вплете пръсти в косите си с донякъде разсеян жест. При това движение пеньоарът й леко се разтвори. Колин мигновено се приближи и го придърпа на мястото му. В момента той се държеше като владеещ ситуацията съпруг. Алесандра би приела този жест за проява на ласки и нежност, ако той не й се бе намръщил в същия момент.
— Не можеш да приемаш гости, облечена в пеньоар — каза той. — Нима монахините не са те научили на това?
Колин не се шегуваше. Тя отблъсна ръката му и отстъпи още веднъж назад.
— Хвана ли мъжа, който се опита да се измъкне надолу по стълбите? — попита тя Кейн.
— Да — отговори той.
— Добре си направил. Те се изкачиха нагоре по стълбите с две вази с цветя… Трябваше да се досетя, но…
Всички бяха затаили дъх, за да я изслушат. След минута-две стана ясно, че тя няма какво повече да каже.
— Какво стана с другия? — запита Кейн.
— Колин го изхвърли през прозореца.
— Реймънд го е заловил — добави Колин.
Кейн едва не се разсмя докато брат му се приведе към Алесандра. Веднага след това той поклати глава в знак на съгласие с безобразната лъжа на Колин.
— Е, това е добре.
— А не е ли възможно по другите стаи да изчакват още от тях? — попита Алесандра.
— Не — отговори й Колин.
— Телохранителите претърсиха цялата къща — успокои я Кейн. — Няма никой друг.
Джейд изхлипа. Кейн се обърна към нея и видя сълзи в очите й.
— Какво ти е, скъпа? — попита той.
Джейд посочи с глава към сватбената рокля, която бе паднала на пода пред гардероба. Кейн изруга тихо.
В този момент Алесандра наблюдаваше единствено Колин. Имаше нещо странно в него, но какво точно бе то тя не можеше да разбере.
— След десет минути се женим, Алесандра. Ако продължаваш да стоиш по пеньоар, рискуваш да бъдеш венчана в такова облекло. Кейн, дай ми сакото си, моето се разкъса.
— Не мисля, че е добра идея да правим сватбата днес — прошепна Алесандра.
— Имаш десет минути — повтори Колин.
Стиснатите му челюсти показваха, че не желае да слуша никакви обяснения. Тя все пак се опита за последен път да го убеди.
— Не искам — обяви тя.
Колин се наведе на няколко сантиметра от лицето й и отсече: „Да“.
Алесандра въздъхна и кимна с глава. Колин я целуна със задоволство от това, че най-после бе взела добро решение. След това се обърна и излезе.
— Те са унищожили сватбената й рокля, Колин — спомена Джейд. Алесандра избухна в плач.
Всички си помислиха, че е разстроена заради роклята си, разбира се, но това не бе истинската причина за състоянието й. Тя най-после бе забелязала какво е странното нещо у Колин, което се опитваше да разгадае.
— Подстригал си косата си.
Ожесточението в гласа й слиса Колин. Той се обърна към нея, съзря сълзите, стичащи се по страните й и незабавно си помисли, че трябва да я успокои. Но в момента, когато се насочи към нея, тя се отдръпна назад. Колин спря, за да спре и тя. Не му се искаше Алесандра да се пореже на някое стъкло по пода. Още по-малко му се искаше да я обхваща паника, а тя като че ли беше готова.
Току-що беше преминала през ужасно изпитание, и това, отгоре на цялата паника около подготовката на самата сватба, можеше да я накара да постъпи неразумно в дадения момент.
Колин бе уверен, че всичко ще се провали, ако не се опита да я успокои. Затова реши, че ако тя искаше да говори с него за подстриганата му коса, по-добре да се съгласи, отколкото да обсъжда истинския проблем в момента — нейната рокля.
— Да — каза той с най-утешителния глас, на който бе способен в момента. — Подстригах се. Не ти ли допада това?
— Никак не ми допада — призна Алесандра с треперещ от гняв глас. — Всъщност направо ме вбесява.
По изражението на Колин бе ясно, ме не разбира защо все пак Алесандра му е толкова сърдита. Очевидно той не си спомняше какво й бе отговорил, когато го запита защо носи толкова дълга коса.
Свобода. Да, това и беше казал тогава. Алесандра помнеше всяка дума от неговото обяснение. Дългата до раменете коса му напомняше, че е свободен човек.
Алесандра погледна към краката му и запита:
— Защо не си в окови, Колин?
— За какво намекваш? — настръхна Колин, без да може да прикрие изумлението си.
— Разстроена е заради роклята — намеси се Кейн.
— Стой настрана и не се намесвай — отряза го Алесандра.
