Кейн ококори очи от почуда. Алесандра постъпваше точно като принцеса, третирайки Кейн като някой от своите подчинени. Той не посмя да се усмихне, опасявайки се развеселеността му да не прелее чашата на нейното търпение. Алесандра изглеждаше ужасно разгневена и същевременно съсипана.
— О, Боже, виждаш ли какво ме накара да направя — изкрещя тя срещу Колин. След това присви ръцете си като за молитва и погледна първо към него, а след това към брат му.
— Моля те, прости ми, че се нахвърлих така върху теб. Обикновено не позволявам да се разбере, че съм разстроена, но този мъж ме кара да забравя златните правила на Светата Майка. Нямаше да се случи това, ако той не беше си отрязал косата.
— Този мъж? — повтори Кейн с широка усмивка.
— За какви златни правила говориш? — по-любопитства Джейд.
— Нима причината за твоето състояние не е в булчинската рокля?
— Достойнство и благоприличие — поясни Алесандра, обръщайки се към Джейд и загърбвайки Колин. — Не, наистина не е роклята. — След това си пое дълбоко въздух и си наложи да запази спокойствие. Колин не можеше да предотврати превръщането си в покорен изпълнител, поради което рискуваше свободата си.
— О, всичко това няма никакво значение. Разбира се, че се разстроих заради роклята. Майка ти обаче ще се разстрои много повече. Тя плати цяло състояние за тази дантела. Ще я заболи сърцето като види на какво прилича тя сега.
— Нима се тревожиш за това как ще се почувства моята майка? — попита Колин, опитвайки се да стигне до същината на въпроса.
— Нима не казах точно това? Колин, как можеш да продължаваш да се усмихваш, когато виждаш, че нямам какво да облека?
— Сигурно…
Алесандра го прекъсна:
— Обещай ми, че няма да кажеш на майка си — помоли го Алесандра. Дай ми дума, Колин. Ще й развалим сватбата, ако разбере.
— Това е твоята сватба, Алесандра, а не нейната.
— Обещай ми.
Колин въздъхна.
— Е, добре, обещавам, че няма да й кажа. Той нямаше никакво намерение да пояснява на Алесандра, че майка му няма как да не забележи, че тя не носи дрехата. Самата Алесандра още не се бе досетила за това, а Колин не си направи труда да й напомни. Вместо това тя накара и Джейд, и Кейн да обещаят същото. Съгласието на всички изведнъж я поуспокои. Колин поклати глава, смаян от чудатото поведение на Алесандра. Той я сграбчи за раменете, притисна я към себе си и я целуна. След това бързо излезе от стаята. Брат му го последва.
— Изглежда малко изнервена, не мислиш ли? — попита Колин.
Кейн избухна в смях.
— Не мога да разбера защо — сухо отговори той. — Нападната, малтретирана и тероризирана от най- грозните разбойници, които съм виждал през живота си. Напълно ясно е, че не желае да се омъжи за теб, а отгоре на всичко и сватбената й рокля е разпокъсана на парчета. Не, наистина не мога да разбера защо е изнервена.
Колин леко се прегърби и измърмори:
— Беше тежък ден.
— Да се надяваме, че ще завърши добре — добави Кейн и му се искаше да вярва, че Господ ще се погрижи за това.
Братята се умълчаха, докато стигнаха до фоайето. Надолу по стълбите размениха саката си. Последните години Колин бе възмъжал още повече и бе оформил мускули като брат си. Ето защо сакото на Кейн му стоеше съвсем добре.
Колин видя тълпата от гости в салона и се отправи към тях. Внезапно се спря и се обърна към Кейн:
— Грешиш.
— Нима няма да се оправи този ден?
Колин поклати глава и поясни:
— Каза, че Алесандра не иска да се омъжи за мен. Не си прав. Тя го желае.
Кейн се усмихна.
— Искаш да кажеш, че се е влюбила в теб?
Макар, че го каза по-скоро като умозаключение, Колин го възприе като въпрос и отговори:
— Не, тя все още не ме обича, но много скоро ще ме заобича. След пет години, когато стана състоятелен, тя ще разбере, че не е постъпила неправилно.
Кейн не вярваше, че брат му може да е толкова глупав.
— Колин, тя вече си има състояние. На нея й се иска…
— …да се омъжи — довърши Колин вместо него. — За какво са всичките тия гости тук?
Крайно време бе да приключат с тази тема. Още повече, че Колин не искаше точно сега да влиза в разгорещен спор за мотивите на Алесандра. Също така не искаше да мисли за собствените си причини, поради които бе решил да се ожени за Алесандра.
Церемонията се състоя след час. Колин и брат му стояха изправени пред свещеника. Очакването да се появи булката до крайна степен изнерви Колин и той едва се държеше. Беше ужасен от собственото си вълнение, тъй като бе свикнал винаги да владее положението и контрола над самия себе си. Никога нищо не бе в състояние да го смути, повтаряше си постоянно той. Но пред себе си призна, че в този момент, за съжаление, бе именно смутен, а подобно чувство му бе толкова непознато, че не знаеше как да се бори с него. За това бе виновна естествено Алесандра. Преди тя да се появи в живота му, самата идея за женитба го караше да пребледнява. Днес обаче се вълнуваше точно защото му предстоеше да сключи брак. И му се искаше всичко това да приключи скоро, преди още нещо да се е объркало. Можеше все още да я изпусне.
— За Бога, Колин, на сватба сме, а не на погребение. Престани да се мръщиш.
На Колин не му беше до шегите на Кейн. В момента преценяваше какво още може да се случи и да развали деня.
И в този момент херцогът на Уилямшиър се появи, придружавайки Алесандра в салона. Колин впери поглед в невестата. Колкото повече се доближаваше тя, толкова повече самочувствието и спокойствието му се възстановяваха. Чувство на задоволство го изпълни и измести грижите и безпокойството. Когато Алесандра стигна до него, нямаше и следа от мръщенето му. Тя щеше да му принадлежи. Алесандра трепереше от вълнение. Бе облечена в атлазена рокля с цвят на слонова кост. Кройката бе проста, но й стоеше великолепно. Деколтето не бе много открито, но все пак деликатно провокиращо. Алесандра не бе сложила никакви бижута. В ръцете си нямаше цветя, а косата и не бе прикрепена с фуркети. Тъмните къдрици, които се бяха разпилели нежно по раменете й, докато се движеше, бяха единственото украшение, от което се нуждаеше.
Мили Боже, колко хубава бе! Колин се усмихна на притеснението, което я издаваше. Алесандра не смееше да го погледне и продължи да гледа надолу, дори когато нейният наставник я целуна по бузата. Тя не искаше Хенри да си тръгне и да я остави. Трябваше да освободи ръката си от него и да я подаде на Колин.
Тълпата от гости се струпа край тях. Алесандра се почувства като в клопка, на върха на вълнението и най-вече ужасена от мисълта, че двамата с Колин правят голяма грешка. До такава степен се разтрепери, че едва се задържаше на краката си, като се опитваше да си поеме въздух. Тогава Колин хвана ръката й и я стисна здраво. Колкото и странно да е, неговото докосване я облекчи мъничко.
Четиригодишната дъщеря на Кейн, без да иска, помогна на Алесандра да се отърве от всички страхове. Малкото момиченце не можеше да види какво става и се провря през тълпата, за да се добере до булката. Преструвайки се, че не забелязва как майка й панически заклати глава, Оливия се изправи до Алесандра и
