че Гуенет едва успяваше да ги отметне в списъка си. Едно от нещата бе да се поръчат цветя за масите, да се изготви менюто за официалната вечеря, както и да се поръча ушиването на рокля на вечно киселата и раздразнителна, но невероятно находчива и оригинална шивачка Милисънт Нортън. Тя и нейните три помощнички заеха една от трите огромни стаи на третия етаж и работеха усърдно над вносната дантела, с която Милисънт Нортън се бе запасила и която според ней бе най-подходяща за случая.
Когато Алесандра не беше на проби, тя изпълняваше задачата, поставена и от Гуенет — да напише официалните съобщения. В списъка бяха повече от двеста имена. Пликовете трябваше също да се адресират и Гуенет настоя те да бъдат готови за разнасяне веднага след сватбата.
Алесандра не разбираше какъв е смисъла на всичко това. Тя мислеше, че само членовете на семейството, свещеникът и Ричардс ще присъстват. Веднъж запита леля си защо усложнява толкова нещата и в отговор получи разяснение, че това е най-малкото което може да се направи, за да се отблагодарят за добрината, сторена им от бащата на Алесандра.
Най-после дойде и денят на самата сватба. Времето бе обещаващо хубаво, което изключително зарадва Гуенет. Така щеше да е възможно да се използва и градината. Слънцето грееше ярко, а въздухът беше доста топъл за пролетно време. Гостите нямаше да се притесняват да носят наметала и пелерини, помисли си Гуенет. Тя заръча да бъдат отворени френските врати и отпрати слугите да преметат пътеките.
Церемонията бе предвидена за четири часа следобед. Цветята бяха доставени по обяд. Потокът от пратеници с поздравления не секваше. Алесандра остана в трапезарията, далеч от суматохата. Леля й явно бе решила да украси и библиотеката, помисли си Алесандра, като видя слугите да носят две огромни вази с цветя нагоре по стълбите. Гуенет навярно бе решила, че Хенри може да реши да се оттегли със сър Ричардс по някое време в библиотеката си.
Алесандра се накани да се оттегли в стаята си, за да се подготви за церемонията, но в този момент се появиха сестрите на Колин. Най-малката, Мериън Роуз, бе само на десет години, и толкова развълнувана, че ще участва в такова велико събитие, че едва се сдържаше. Мериън бе една щастлива изненада за родителите си, които след раждането на третата си дъщеря, бяха помислили, че Гуенет вече няма да може да има деца. Естествено, всички обичаха до безумие най-малката дъщеря, но единствена от трите трябваше да я пазят, за да не се разглези окончателно. Алисън бе на четиринадесет, Дженифър — на петнадесет, а Катрин току-що бе навършила шестнадесет.
Алесандра харесваше всички сестри на Колин, но нейна любимка бе Катрин — нещо, което тя не показваше по никакъв начин, за да не засегне останалите.
Катрин бе истинска наслада. Пълна противоположност на Алесандра, тя наистина бе нейна слабост. За едно нещо Алесандра признаваше, че завижда на Катрин — тя бе нечувано откровена и пряма. Никога не се налагаше да се гадае за какво си мисли. Катрин изказваше всяка своя мисъл. И тъй като твърде се вживяваше, често се стигаше до конфликти и недоразумения между нея и най-близката й приятелка Мишел Мари. Катрин нямаше никакви задръжки или спирачки. Алесандра често се съмняваше дали понятия като достойнство и благоприличие са й познати, но Катрин действително бе невероятно честен човек, най- честния, който Алесандра някога бе виждала.
Освен всичко, Катрин ставаше все по-хубава и хубава — с тъмноруси коси и светлокафяви очи. Беше по-висока от Алесандра поне с пет сантиметра.
Нито една от сестрите не знаеше предварително защо ги викат в Лондон и когато майката ги събра и съобщи за сватбата, Катрин първа нададе радостен вик. След това се хвърли към Алесандра и я прегърна силно.
— Мишел Мари навярно ще те убие, задето разруши плановете й — съобщи тя на Алесандра.
— Тя мислеше, че ще се омъжи за Колин и вече кроеше планове за това.
Гуенет с раздразнение извърна глава към Катрин.
— Та Колин никога дори не е виждал приятелката ти. Защо, за Бога, ще си въобразява, че ще се омъжва за него? Тя е твоя връстница, а Колин е доста по-голям от нея. Той е почти два пъти по-възрастен от нея.
В този момент Алисън и Дженифър също се хвърлиха да прегръщат Алесандра и тя едва успя да запази равновесие. И трите сестри говореха едновременно. Целият този хаос като че ли преумори донякъде Алесандра.
Нямаше стая за Мериън Роуз. Тя се опита да възнегодува, като се понамръщи, но бързо й мина. Тропна с крак, за да привлече вниманието и когато не успя, просто нададе сразяващ кръвта писък. Всички тутакси млъкнаха и й обърнаха внимание. Тогава тя просто се метна върху Алесандра.
Реймънд и Стефан се притекоха, тъй като бяха дочули писъка. Гуенет се извини за поведението на дъщеря си, нареди на Мериън Роуз да замълчи, след което заръча на телохранителите да се заемат с пренасянето на останалите каси с вино от избата.
Реймънд кимна на Алесандра. Тя се извини на сестрите на Колин и се доближи до него.
— Херцогинята държи френските врати да са непрекъснато отворени, а ние непрекъснато ги затваряме — не е твърде безопасно отварянето на врати зад къщата. Можеш ли да поговориш с нея? Колин ще побеснее, ако види всички врати и прозорци разтворени, когато пристигне.
— Ще се опитам да поговоря с нея — обеща Алесандра, — но се съмнявам дали ще се вслуша в думите ми. Най-добре е да се надяваме, че всичко ще мине добре и без неприятности. Само няколко часа още и няма да имате повече грижи и безпокойство.
Реймънд сведе глава и се оттегли. Във всеки случай, нямаше никакво намерение да седне и да чака нещата да се оправят сами. Двамата със Стефан бяха потресени от броя непознати пратеници с цветя, поздравления и подаръци. Беше просто невъзможно да се запишат имената на всички пришълци. Реймънд се отправи към кухнята. Той хвана един от слугите и му заповяда да отнесе съобщение на Колин. Херцогинята нямаше да се вслуша в думите на един пазач, но със сигурност щеше да послуша сина си.
Освен това, Реймънд се изкачи по стълбите, за да потърси херцога и да го уведоми за евентуалната опасност.
Времето напредваше. Милисънт Нортън и нейните помощнички се появиха, за да обяснят на Алесандра, че роклята я чака, окачена пред гардероба в спалнята й. Милисънт заяви без излишна скромност, че това безспорно е най-изисканата и прелестна рокля, която е ушила в живота си. Алесандра се съгласи и започна да поднася своите благодарности и комплименти на шивачката, като накрая обеща да положи всички усилия и много внимателно да облече деликатната рокля.
Гуенет се втурна във фоайето, тъкмо когато Милисънт и помощничките й се оттегляха.
— За Бога, Алесандра, часът е вече три, а ти още не си започнала да се подготвяш! Успя ли да се вземеш душ?
— Да, лельо.
— Момичетата се приготвят в момента. — При тези думи тя хвана Алесандра за ръката и я поведе нагоре по стълбите. — Джанет ще пристигне да ти помага веднага щом свърши със сресването на Мериън Роуз. Свит ли ти е стомаха от притеснение? Зная, че се вълнуваш. Но не бива да се безпокоиш за нищо. Всичко е готово. Ще бъде една красива сватба. Така че побързай, за да не закъснееш за собствената си сватба.
Херцогинята се засмя на собствената си шега, след което стисна приятелски ръката на Алесандра, за да й вдъхне кураж, преди да я отпрати към спалнята й. Алесандра дочу как Мериън Роуз молеше Джанет да пусне косите й свободно, след което се чу гласът на Гуенет, която й нареди да стои мирно.
Спалнята на Алесандра бе последната в коридора. Тя отвори вратата и влезе. Толкова бързаше, че първата й работа бе да се освободи на секундата от роклята си. Още преди да успее да затвори вратата, вече бе разкопчала всички копчета, които се намираха отпред. Тя свали дрехите си, отново се изми набързо и си наметна бял памучен пеньоар. Тъкмо пристегна колана около кръста си, когато вратата се отвори. Алесандра предположи, че това е прислужницата, която трябва да й помогне. И докато се обърне, някой внезапно я сграбчи отзад. Нападателят запуши с ръка устата й, преди да е успяла да извика за помощ.
Тогава дочу вратата на стаята да се затваря и заключва, и разбра, че в стаята и са влезли поне двама мъже. С огромно усилие остана спокойна. Реши да не се съпротивлява. Бе изплашена до смърт, но нямаше
