— Да, действително го направи.
— Беше хубаво, нали? — въздъхна Алесандра.
Колин се разсмя:
— Беше нещо повече от хубаво.
Изминаха няколко дълги минути на мълчание. Той първи наруши мълчанието с една дълга шумна прозявка.
— Колин, аз бях ли…
Както изглеждаше, тя не можеше да довърши въпроса си. Собствената й уязвимост й попречи да установи дали му е доставила удоволствие.
Колин се досети какво очакваше тя от него в този момент.
— Алесандра — начинът, по който той произнесе името й бе повече от ласкав и нежен.
— Да?
— Ти беше чудесна.
— Благодаря, че ми го казваш.
Тя се отпусна и затвори очи. Звукът от туптенето на сърцето му, примесен с тихия му смях я успокоиха напълно. С едната си ръка той погали гърба й, а с другата — нежно обхвана врата й. Тя тъкмо се отпускаше в сладка дрямка, когато отново го чу да произнася името й.
— Мммм?
— Да започвам ли да обяснявам сега?
Той изчака няколко минути, преди да разбере, че Алесандра е заспала. Прокара пръстите си през косата й и леко се повдигна, за да я целуне по главата.
— Тялото на една жена е като храм — прошепна той.
Не очакваше отговор и не получи такъв. После придърпа завивките, прегърна съпругата си и затвори очи. Последната му мисъл, преди да заспи, го накара да се усмихне. Монахинята действително е била права, като е казала на Алесандра, че мъжете ще трябва да боготворят този храм. Той поне успя.
Глава 9
Алесандра се събуди късно на другата сутрин. Колин вече бе излязъл от спалнята. Това бе добре дошло за нея, защото не искаше да я види в такова окаяно състояние. Чувстваше се схваната и изтощена до безкрайност. Когато понечи да стане, изохка като възрастна жена и в този момент съзря петната от кръв по чаршафите, Никой не й беше казал, че да правиш любов, означава да получиш кръвоизлив. Алесандра изпита безпокойство и раздразнение от факта, че никой не я бе предупредил за това. Дали това бе редно или не? Ами ако е нещо ненормално? Дали Колин не й беше причинил някакво разкъсване, което след това да не е възможно да се излекува?
Тя се опита да не се поддаде на паниката, която почти я бе обзела, докато си направи сутрешната баня. Петната от кръв, които избиха по меката хавлиена кърпа, я изплашиха още повече. Обърка се. Не й се искаше Фленаган да забележи кръвта по чаршафите, докато ги сменя, затова сама оправи леглото.
Алесандра започна да се облича, но безпокойството й нарастваше с всяка измината минута. Сложи си една бледосиня рокля и подходящи удобни кожени обувки. Роклята имаше бяло бие около врата и на ръкавите. Беше с невероятно женствена кройка — една от любимите й дрехи.
Тя разреса косите си докато пищните й къдрици се спуснаха по раменете й. След това се отправи да потърси своя съпруг.
Първата им среща на дневна светлина след интимността от предната нощ щеше да е безспорно изпитание за Алесандра и тя искаше то да свърши колкото се може по-бързо. Ако направеше опит, бе сигурна, че ще успее да прикрие обърканите си чувства.
Колин бе седнал зад бюрото си в кабинета. Вратата към коридора бе отворена. Тя се спря, като все още обмисляше дали да го обезпокои точно сега или не. Колин вероятно бе усетил погледа й, защото внезапно повдигна глава Той все още бе намръщен под въздействието на писмото, което четеше, но изразът на лицето му тутакси се промени. Той й се усмихна с изпълнен с нежност поглед.
Алесандра помисли, че също се усмихва в отговор. Не беше сигурна. Мили Боже, дали някога щеше да свикне с мисълта, че ще трябва да живее отсега нататък с него? Беше наистина красив мъж. Раменете му изглеждаха още по-широки сега, косата — като че ли по-тъмна, а кожата му — с бронзов оттенък. Бялата му риза подчертаваше още повече тези достойнства. Бялото бе в пълен контраст с оттенъка на кожата му. Погледът й се спря на устните му и в този миг в нея нахлу спомена за невероятното усещане от целувките, с които той я обсипваше предната нощ.
Алесандра бързо отмести поглед към брадичката му. Нямаше намерение да му позволи да усети колко е объркана. Трябваше да се държи като достойна и изтънчена дама.
— Добро утро, Колин! — Алесандра едва позна гласа си. Лицето й пламна мигновено като огряно от огън. Отстъплението бе единственият избор. Тя реши да опита да се изправи лице в лице с него малко по- късно, когато успееше да си възвърне самоконтрола.
— Виждам, че си зает — каза Алесандра, отстъпвайки бързо назад. — Ще сляза долу.
Тя с обърна и тръгна. Гласът на Колин я спря:
— Алесандра?
— Да?
— Ела тук.
Тя се върна обратно. Колин се облегна назад в стола си и я повика с пръст. Алесандра повдигна рамене, опита да се усмихне и влезе в кабинета. Спря при бюрото. Това, очевидно, не се хареса на Колин. Той се пресегна и я прихвана, за да я доближи до себе си. Алесандра се престори на равнодушна. Колин не трябваше да се досеща какво чувстваше тя в този момент. Той я загледа продължително и попита:
— Ще ми кажеш ли какво ти е?
Раменете й потръпнаха леко.
— Не е лесно да се скрие нещо от мъж като теб — призна тя.
Той се намръщи.
— След като никога няма да се опитваш да криеш каквото и да било от мен, този факт няма никакво значение, нали?
— Не, разбира се.
Той изчака още една-две минути и след като Алесандра не обясни нищо, я запита отново:
— Кажи ми какво те безпокои?
Тя сведе очи към пода.
— Просто се чувствам… неловко да те видя след…
— След какво?
— След онова, което се случи снощи.
Лека руменина покри страните й. Колин изпита удоволствие да наблюдава реакцията й. Това дори го
