усмихна.
— Колко например?
— Стотици — преувеличи Колин.
Начинът, по който я гледаше, издаде напрежението му. Тя се опита да се пошегува.
— Тогава няма да е зле този път да си водя записки докато ми обясняваш. Не бих искала да пропусна нещо.
Той се разсмя и поясни:
— Нагледно е далеч по-забавно, отколкото ако си водиш записки.
— Моля да ме извините, милорд, но долу ви чака един посетител.
При това съобщение на Фленаган, Алесандра едва не подскочи от коленете на Колин. Той не й позволи да се отмести. Продължи да я гледа, докато питаше слугата си:
— Кой е?
— Сър Ричардс.
— По дяволите!
— Не го ли харесваш? — попита Алесандра.
Колин въздъхна. После вдигна Алесандра от скута си и се изправи.
— Разбира се, че го харесвам. Само че знам, че не мога да го отпратя, защото на всяка цена трябва да го видя. Фленаган, покани го да се качи.
Икономът се спусна моментално да доведе директора. Алесандра понечи да се оттегли. Колин я сграбчи за ръката, притегляйки я към себе си. После я прегърна нежно и я целуна продължително. Устните му тръпнеха от страст и желание и когато се отдели от нея съзря в очите й пламъка на любовната страст. Непринудените й реакции го изпълваха със задоволство.
— По-късно — прошепна той и я пусна да тръгне.
По израза на лицето му беше повече от ясно за какво намеква. Алесандра не посмя да каже нищо и само кимна в знак на съгласие. След това се обърна и излезе от кабинета. Ръката й трепереше, докато се опита да отметне косите си назад и без да иска се блъсна в стената преди да успее да се обърне и слезе в трапезарията. Междувременно леко въздъхна, замисляйки се за състоянието си. Ако някой можеше да я види в този момент, щеше да заключи, че съзнанието й е твърде обременено. Една целувка и тя бе готова да падне в ръцете на Колин.
Макар и да изглеждаше привлекателна, тази мисъл бе самата истина. Може би в момента, в който свикнеше с това, че е омъжена жена, щеше да възприеме по-леко и самия Колин. Тя искрено се надяваше това да стане, тъй като нямаше никакво намерение да прекара остатъка от живота си в подобна смесица от неясни чувства.
Тя също така не искаше да приеме всичко за даденост. Тази мисъл я накара да се усмихне. Самият Колин никога нямаше да допусне тя да се отпусне или примири. Той бе силен и мъжествен човек, на който трудно можеше да се устои, а ако се съдеше по изминалата нощ, тя притежаваше същите качества.
Алесандра се върна в спалнята на Колин и се загледа през един от прозорците. Денят бе забележителен, и то само, защото Колин я бе пожелал. Навярно бе се представила прекрасно предишната нощ, иначе той едва ли би я пожелал толкова бързо на следващия ден — помисли си Алесандра.
Да пожелаеш някого и да го обичаш бяха две съвършено различни неща. Алесандра бе осъзнала тази истина твърде добре. Тя се мислеше за реалист. Да, Колин се бе оженил за нея по задължение. Тя не можеше да промени това обстоятелство. Тя не бе в състояние да го накара да я обикне, но бе убедена, че след време сърцето му щеше да й принадлежи. Нали вече бяха станали приятели?
Щеше да бъде един здрав брак. И двамата бяха дали обет пред Бога и свидетелите да живеят като съпруг и съпруга, докато смъртта ги раздели. Колин бе твърде благороден, за да наруши такава клетва и със сигурност щеше да я обикне с времето.
Тя вече бе влюбена в него. Изведнъж Алесандра разтърси глава и прецени, че не е готова да охарактеризира чувствата си.
Нейната собствена уязвимост я изплаши. Бракът се оказа нещо далеч по-сложно отколкото някога бе предполагала.
— Принцесо, ще ви обезпокоя ли, ако сменя спалното бельо?
Тя се обърна към Фленаган:
— Напротив, с радост ще ти помогна.
Той реагира така сякаш току-що го бе нарекла с някаква мръсна дума. Изглеждаше тотално объркан.
— Аз наистина зная как се сменят чаршафите, Фленаган.
— Вие наистина ли…
Фленаган бе толкова слисан, че не успя да продължи. Алесандра установи колко бе объркан икономът и затова продължи със спокоен тон:
— Там, където живеех, преди да пристигна в Англия, носех пълната отговорност за дрехите и спалнята си. Ако желаех да се насладя на чисти чаршафи, просто си ги сменях сама.
— Но кой е дръзнал да изисква подобно нещо от една принцеса?
— Игуменката на манастира, където живеех — обясни Алесандра. — Към мен се отнасяше, както към всички други. И аз бях много щастлива от факта, че никой не ми обръщаше специално внимание.
Фленаган поклати глава.
— Сега разбирам защо не сте разглезена — изстреля той. — Казвам ви го като комплимент — добави, заеквайки.
— Благодаря — отговори му Алесандра.
Икономът се отправи бързо към леглото и за почна да разгъва ленените чаршафи.
— Вече съм поставил ново спално бельо на леглото ви, принцесо. Ще ви ги приготвя за лягане веднага след вечерята.
Неговото обяснение я изненада.
— Защо сте си направил труда? Мислех, че ще спя със съпруга си в неговото легло.
Фленаган не забеляза тревогата в гласа й. Бе изцяло погълнат от старанието си да опъне долния чаршаф безупречно.
— Ми лорд ме уведоми, че тази вечер ще спите в собствената си спалня — допълни той.
Това полуобяснение още повече я обърка. Тя се обърна и се престори, че гледа през прозореца, за да прикрие израза на лицето си от Фленаган. Съмняваше се, че ще може да скрие огорчението и обидата, които почувства в този момент.
— Да, разбирам. Колин обясни ли ви причините за това негово решение?
— Не — отвърна Фленаган. Той се изправи и заобиколи леглото. — В Англия повечето съпружески двойки спят отделно. Това е просто традиция.
Алесандра почувства известно облекчение. Фленаган продължи обяснението:
— Разбира се, братът на Колин — Кейн не спазва тази традиция. Стърнс е верният слуга на маркиза. И мой чичо — добави Фленаган с гордост. — Та той веднъж подхвърли, че неговият господар и жена му никога не спят отделно.
Тя на момента почувства отново същото ужасно мъчително усещане за обида. Разбира се, че Кейн и Джейд ще спят заедно. Та те се обичаха. Тя бе готова да се обзаложи, че херцогът и херцогинята също споделяха една спалня, тъй като привързаността и любовта им бяха изключителни.
Алесандра изправи рамене. Нямаше никакво намерение да пита Колин защо не я желае в леглото си тази вечер. Все пак, имаше си своя гордост. При това вече й бе станало ясно как гледаме на брака им Колин. Отначало си подстрига косата, сега пък искаше от нея да спи сама в спалнята си. Нека бъде така, реши тя. Нямаше да позволи някой да накърни чувствата й. Не, в никой случай нямаше да допусне това. Щеше да е истинска неприятност да споделя леглото му. Не й трябваше топлината му през нощта и нямаше да пропусне много, ако той не я прегърнеше тази вечер.
Алесандра осъзна, че всички тия лъжи не й вършат никаква работа и престана да прави опити да се успокои. Вместо това тя реши да си намери някакво занимание, така че да ангажира вниманието си с нещо друго.
Фленаган приключи с оправянето на леглото. Алесандра го последва до трапезарията. Вратата на
