Игуменката и останалите монахини се грижеха за майка ми, докато тя боледуваше. Тяхната обич и внимание бяха изключително големи. Сигурна съм, че баща ми нямаше да има нищо против. Ще напиша писмото и ще подпиша пълномощното преди да си тръгнеш, Матю.
Алесандра се обърна отново към съпруга си. Той все още изглеждаше твърде недоволен от решението й, но тя бе благодарна, че поне не продължава да го оспорва.
— Относно кораба, принцесо — започна Дрейсън — съгласни са на вашите условия и за датата на пристигането.
— Какъв кораб? — полюбопитства Колин.
Алесандра побърза да смени темата.
— Матю, ти спомена за още една лоша новина, какво е тя?
— Нека първо да обясни за кораба — настоя Колин.
— Беше предвидено да бъде изненада — прошепна тя.
— Алесандра?
— Докато бях в библиотеката на баща ти, случайно прочетох за някакво чудесно ново изобретение. Нарича се парен водоплавателен съд и може да прекоси Атлантическия океан само за двадесет и шест дни. Нима не е прекрасно като идея? — добави тя бързо. — Защото моето писмо ще стигне до игуменката поне след три месеца, а може би и по-късно.
Колин поклати глава. Разбира се, че беше напълно осведомен за това откритие. Вече дори беше обсъждал с партньора си евентуална възможност да закупят един такъв съд. Цената бе недостъпна и поради това идеята им бе временно отхвърлена.
— И ти си поръчала такъв плавателен съд? — Колин не прикри гнева си. И без да даде възможност на жена си да отговори, той буквално изкрещя на Дрейсън:
— Да се отмени поръчката!
— Не би могъл… — гласът на Алесандра звучеше толкова нещастно. После изведнъж изпита неописуем гняв към него, така че й се прииска да го ритне. Този съд значително щеше да увеличи приходите, но Колин просто се инатеше, тъй като парите бяха от нейното наследство.
— Напротив, точно това искам!
Беше бесен, защото твърде ясно бе казал, че няма намерение с пръст да докосне парите й, а Алесандра най-безочливо бе пренебрегнала неговото решение.
Изражението му недвусмислено показваше, че няма намерение да изслушва доводите й. Алесандра тъкмо смяташе да нареди на Дрейсън да отмени поръчката, когато самият той я изпревари.
— Извинете ме, но мисля, че погрешно съм ви разбрал, сър Холбрук. Нима искате да ми кажете, че ще откажете сватбения подарък на чичо Албърт по случай сватбата? Мисля, че е съвсем редно на булката да се поднасят подаръци.
— Кой е чичо Албърт? — запита Колин.
Тя не знаеше какво да стори. Ако кажеше истината, че Албърт всъщност не съществува, Дрейсън щеше да се обиди. И най-вероятно щеше да откаже съвместната си работа с нея в бъдеще, а на Алесандра никак не й се искаше тези взаимоотношения да се провалят.
Също така не й се искаше да излъже и съпруга си.
Истината победи в крайна сметка.
— Не ми е никакъв чичо — започна тя, но Дрейсън я прекъсна:
— Но той счита, че ти е чичо. Нали е приятел на семейството ви. Познавам го от години. А освен всичко мога да призная, че направих доста пари от неговите инвестиции. Както виждате, Албърт има грижата за някои от средствата на съпругата ви, и допускам, че ще бъде доста обиден, ако не приемете неговия подарък.
Колин загледа Алесандра, но изразът на лицето й беше непроницаем. Изглеждаше твърде спокойна и ведра. По ръцете й обаче личеше явно, че е притеснена. Бяха стиснати здраво в скута. Нещо не бе съвсем в ред, но Колин не можеше дори Да предположи какво е то.
— Защо не си ми споменала за този чичо Албърт преди? И защо не бе поканен на сватбата?
В края на краищата трябваше да излъже. Истината в случая нямаше да помогне на никого.
Алесандра си представи колко недоволно би поклатила глава игуменката в този момент. Опита се да прикрие чувствата си. И без друго след това щеше да се почувства достатъчно виновна.
— Мислех, че съм ти споменавала преди за Албърт — каза тя, гледайки в брадичката на Колин. — Албърт нямаше да дойде на сватбата. Той никога никъде не ходи. Освен това не обича и да посреща гости.
— Явно е твърде саможив — вметна Дрейсън. — Алесандра е единствената му връзка с целия свят. Той си няма свое семейство, нали така, принцесо? Сър Холбрук, ако ви притеснява паричната сума, която коства този подарък, трябва ви кажа, че Албърт е доста състоятелен и това за него не е никакъв проблем.
— Вие познавате този човек от години? — попита Колин.
— Да, разбира се.
Колин се облегна на възглавниците. Беше сигурен, че дължи извинение на Алесандра за погрешния си извод, но реши да й го поднесе по-късно, когато останеха насаме.
— Моля те да предадеш сърдечните ми чувства на благодарност в следващото си писмо до него! — заяви Колин, поглеждайки към Алесандра.
— Значи приемаш…
— Много деликатно от негова страна — прекъсна я Колин, — но намирам, че е прекалено екстравагантно. Аз — или по-скоро ние — не можем да приемем такъв подарък. Предложете му някакъв друг вариант.
— Какъв например?
Колин сви рамене.
— Помисли за нещо друго — обърна се той към Алесандра — Между впрочем, какъв друг въпрос трябваше да обсъдим?
Дрейсън се сепна. Започна да обяснява, после изведнъж спря. Прокара пръсти през сивите си коси и се изкашля. След това продължи:
— Получи се една много деликатна ситуация. Честно да си кажа — доста противен бизнес.
— Да? — наостри уши Колин, като видя, че брокерът не продължи веднага.
— Някой от вас запознат ли е с Акта за застраховка-живот от 1774 година?
И без да остави възможност на Алесандра или Колин да отговорят на въпроса му, Дрейсън продължи:
— Никои не обръща внимание на законите днес? А това, за което говоря, е минало преди доста време.
— С каква цел? — запита Алесандра, без да може да се досети накъде всъщност, за Бога, водеше целият този разговор.
— Разкрихме един особен или по-точно срамен вид дейност — обясни Дрейсън. — Съществуват аморални типове, които се занимават със застраховане на живот, а след това самите те наемат убиец, така че да си приберат печалбата. Да, колкото и покъртително да звучи, това е самата истина, принцесо!
— Но какво общо има това с…
Колин я прекъсна:
— Алесандра, остави Дрейсън да обясни всичко до края?
— Да, разбира се — прошепна тя.
Дрейсън се обърна към Колин.
— Не са много фирмите, които въобще познават този Акт в днешно време. Преди години, той си е изиграл ролята, но за тогавашната обстановка… Както и да е, до мен достигна информация, че е била издадена застрахователна полица на името на жена ви. Датата е от вчера на обяд, а сумата е твърде висока.
Колин възкликна от изумление. Алесандра се притисна към него.
— Кой би направил такова нещо? И защо?
— Съществуват определени условия и съответни срокове — поясни Дрейсън.
— Чух, че съпругата на Наполеон била застрахована, но само за един месец — прошепна Алесандра. —
