— Приключи ли? — запита го тя, насочила срамежливо поглед към леглото си. Лицето й почервеня, а гласът й бе вече полуприглушен.
Колин се усмихна и потвърди:
— Да, вече съм напълно готов.
— Готов за какво?
Колин се опита да не се разсмее.
— Алесандра, няма защо да се смущаваш.
— Ни най-малко не съм смутена.
В този миг тя бе способна да го гледа право в очите, произнасяйки тази досадна лъжа. Колин определи това като голям напредък. Той отметна чаршафите и легна в леглото. Алесандра бързо отмести записките си настрани.
Колин се облегна и дълбоко и шумно въздъхна. Очевидно нарочно й даваше време да се отпусне. Ако Алесандра се зачервеше още малко, можеше направо да се възпламени. Ръцете й видимо трепереха като се протегна за записките си. Той не разбираше защо тя бе толкова нервна, но реши да поизчака и след това да я разпита. Излишните въпроси в момента само щяха да усложнят положението.
— Студено ли ти е?
— Не.
— Ръцете ти треперят.
— Може би ми е малко студено. Косата ми бе леко влажна след банята, а аз не си направих труда да я изсуша.
Колин се протегна и я прегърна. Усети напрежение в жилите й и започна да я масажира. Тя затвори очи и изпусна лека въздишка на удоволствие.
— Какво работиш? — попита я той.
— Това е списъка със задълженията на всички — един за Фленаган, един за готвачката, отделно за Реймънд и Стефан, както и няколко за мен самата. О, и главния списък! Току-що ги завърших.
В следващия миг тя сгреши като го погледна. Мигом загуби мисълта си. Не можеше дори да си спомни дали бе завършила обяснението за бележките си.
За всичко бе виновен той — с това невероятно излъчване, с тези красиви очи и толкова очарователна усмивка със снежно бели зъби… Алесандра действително забеляза всичко това, но същевременно изгуби нишката на мисълта си. Ако затвореше очи, това нямаше да помогне, тъй като все още щеше да усеща топлината на тялото му, да отпива от аромата на чистота и мъжественост, които той излъчваше.
— Какво е главен списък?
— Моля?
Той се усмихна и повтори: главен списък?
Колин знаеше, че е смутена. Макар и усмивката му да не го издаваше, той се забавляваше от нейното объркване. Междувременно тя успя да си възвърне отчасти самоконтрола.
— Това е списък на всички онези списъци, които изброих.
— Направила си списък на списъците си?
— Да, разбира се.
Колин избухна в смях така, че чак леглото се разтърси.
Алесандра се възмути от реакцията му и отсече:
— Колин, списъците са ключ към истинската организираност.
В гласа й се четеше властност. И тъй като тя реагира твърде спонтанно и искрено, той успя да прекрати смеха си.
— Разбирам. А къде си научила този съществен факт?
— Игуменката ме научи на всичко, което трябваше да зная за начина на организация.
— А беше ли тъй обстоятелствена, както и по отношение на интимните въпроси…
Алесандра не му разреши да завърши.
— Далеч по-обстоятелствена беше! За другото… просто не й бе лесно да разговаря с мен. Тя, все пак е монахиня и е дала обет за целомъдрие още преди години. Предполагам, че сега си обясняваш нейната сдържаност, нали? Тя не е имала някакъв богат опит.
— Не, не си и представям да е имала голям опит — съгласи се Колин.
Той се изтегна в леглото. Алесандра се изтегли настрана, за да му освободи повече място, докато той най-сетне се намести удобно. Протегна се и се прозя, като почти бе заел цялото място.
В същото време взе списъците на Алесандра и ги постави до себе си от другата страна на леглото, духна двете свещи и й обърна гръб. Алесандра отпусна ръце в скута си и си наложи със сила на волята да остане спокойна, без да нервничи.
— Без организация, щеше да се възцари анархия.
Бе доста глупаво да казва подобно нещо, но не можа да измисли нещо по-добро. Умираше от желание да го попита какво търси в леглото й. Нима имаше намерение да спи с нея всяка нощ? Не, помисли си Алесандра. Това нямаше никакъв смисъл. Неговото легло бе много по-голямо и доста по-удобно.
Алесандра реши да засегне темата за това дали ще спят заедно. Вече бе напълно спокойна. Пък и в крайна сметка, той й беше съпруг и напълно нормално изглеждаше да обсъдят нещо толкова интимно.
В нощта се дочу тътнеж от гръм. Тя така се стресна, че едва не падна от леглото. Колин успя да я хване преди да се изхлузи и я притисна до себе си.
— Стряскаш ли се от гърмежи?
— Не — отговори тя. — Колин, чудех се…
— Съблечи нощницата си, скъпа — нареди й той в същия миг.
Командата му я сепна.
— Защо? — попита го тя.
— Искам да те докосна.
— О!
Тя не помръдна.
— Алесандра? Какво ти е?
— Объркваш ме — прошепна тя. — Мислех си, че ти би искал да…, а после Фленаган ми каза, че… е, аз не го сторих.
Алесандра си даде сметка, че говори абсолютни безсмислици. Тя спря обясненията си и се сети, че той й нареди да съблече нощницата си. Искаше й се Колин да не я гледа така. Искаше й се да е още по-тъмно в спалнята. Огънят в камината осветяваше достатъчно цялата стая и самото легло. Знаеше, че не бива да се смущава от нищо. Колин й бе съпруг и вече беше видял всеки сантиметър от тялото й. Алесандра мразеше тази своя стеснителност и й се искаше да бъде непринудена като него.
И все пак, как можеше да не се притеснява след като бяха женени едва от два дни. Тя реши да му признае колко нелепо се чувства, за да насъбере малко време да преодолее срама и притеснението си.
Колин я стресна, докосвайки с ръката си бедрата й. Той понечи да повдигне нощницата й нагоре. Алесандра насила се възпря да отблъсне ръцете му от себе си.
— Какво правиш? — попита го тя, останала почти без дъх, и осъзнавайки колко глупав е въпроса й. Тя твърде добре знаеше какво вършеше Колин.
— Само ти помагам — отвърна той.
— Нима не забелязваш колко съм изнервена?
— Да, забелязах. — Гласът му издаваше насмешка, но едновременно и тази невероятна топлина. След като цял ден бе жадувал да я докосне и на моменти едва се концентрираше над задачите си, като се улавяше, че мисли за нея, сега най-после щеше да осъществи насъбралото се в него огромно желание да я има.
— Все още се притесняваш малко от мен, нали? — попита я той.
Тя погледна нагоре. Малко да се притеснява? Тя си мислеше, че всеки момент ще експлодира от напрежение и смущение.
Колин прехвърли нощницата през главата й и я пусна отстрани на леглото. Алесандра спонтанно понечи да се покрие със завивките. Само че Колин нямаше намерение да й разреши да се скрие от погледа му и нежно я отви.
