А също така, знам, че херцогът на Уестминстър е застраховал коня си. Това ли имаш предвид като говориш за срочни застраховки, Матю?
Брокерът кимна.
— Да, принцесо. Точно това имам предвид.
— Кой е подписал тази полица? — запита Колин, като едва сдържаше гнева си.
— Кой я издава, Лойд ли? — запита Алесандра.
— Не — обясни Матю — твърде висока репутация имат, за да се въвлекат в подобна бъркотия. Полицата е подписана от „Мортън & синове“. Те са престъпниците в случая. Те ще отнесат всичко, тъй като сумата е голяма. Аз нямам нищо общо с тях — добави той, — но един мой приятел е вътре в играта и именно той ми съобщи тази новина, когато съвсем случайно се срещнахме.
— Кажи ми подробности — нареди Колин. — Какъв е срокът?
— Един месец.
— Кой има изгода, ако тя умре?
— Мъжът, който е поръчал договора, е пожелал да остане в анонимност.
— Има ли право на това? — попита Алесандра.
— Да — отговори Дрейсън. — Твоят чичо Албърт понякога също го прави, като използва само инициалите си и дори и тях не би сложил някъде, ако не иска, принцесо. Освен това застрахователите са подписали клетва за дискретност.
Дрейсън се обърна отново към Колин:
— Това е причината, поради която не успяхме да разкрием с моя приятел кой стои зад цялата тази мръсна история? Във всеки случай, съм готов да се обзаложа, че е същият мошеник, който е блокирал сметката на жена ви.
— Генерал Айвън?! Не може да бъде — възкликна Алесандра. — Колин и аз се оженихме едва вчера и той не може да е в течение на всичко.
— Предпазни мерки — предположи Дрейсън.
Колин разбра какво се опитваше да каже Дрейсън. Той прегърна мило жена си и заяви:
— Генералът вероятно е дал разпореждания на някои от хората си да те следват. Просто се опитва да се забавлява. Той е един неудачник. Очевидно е знаел, че нямаш намерение да се омъжиш за него. Избяга му твърде неочаквано и сега сигурно е бесен.
— Изключително е безсърдечен, не смяташ ли?
Колин можеше да предложи още поне стотина епитета за генерала, но предпочете да се съгласи:
— Да, жесток е.
— Матю, наистина ли смяташ, че „Мортън & синове“ ще подпишат такава полица?
— В случая не е полица, а договор, принцесо — поправи я Дрейсън.
— Каква е разликата между двете неща?
— Ако вашият съпруг застрахова кораба си, той получава полица в защита срещу евентуално произшествие. Докато договорът е нещо съвършено различно. Поне гаранцията, която „Мортън & синове“ ще получат е различна — промърмори Дрейсън. — Става дума за един облог, но прикрит под наименованието застрахователна полица, така че да не противоречи на Акта от 1774 година. Ето защо, за да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че те наистина ще подпишат такова споразумение. Спомням си един подобен случай, за който дълго се говореше в Лондон. Когато съпругата на маркиза на Ковингам го дарила със син, мигновено била издадена застрахователна полица за една година на името на детето. Сумата била огромна и се изплащала само в случай на смъртта на детето.
— Нима искаш да кажеш, че договорът е бил издаден точно с противоположна цел? За да се плати за смъртта на детето?
— Да, принцесо. Всички бяха потресени естествено. Маркизът беше повече от вбесен. През цялата година може да се надяват само на предположения, тъй като едва в края на сделката подписалият може да бъде разкрит в момента, в който прибира парите. Той лично трябва да се представи в „Мортън & синове“ и да подпише собственоръчно гаранцията. Не може да изпраща представител или пълномощник.
— Така че едва в края на месеца ще разберем дали генерал Айвън стои зад цялата тази работа — заключи Алесандра.
Колин поклати глава.
— Забрави ли, че сумата се изплаща само в случай на твоята смърт? И тъй като ще си останеш жива и здрава, генералът няма да има какво да получи. Ето защо няма да има причини да идва в Англия.
Алесандра кимна.
— Да, разбира се. Матю, а какво е станало с детето? — Алесандра все още мислеше за историята на маркиза на Ковингам.
— Живо е.
— И кой е прекратил договора?
— Никой не знае и до днес — отвърна Дрейсън и добави с възхищение — изумен съм от спокойствието, с което приемате тази новина.
Колин се поусмихна. Алесандра действително умееше да крие емоциите си. Можеше да си представи как би треперила от страх в ръцете му, но в този момент лицето й имаше каменно изражение.
— Принцесата няма причини да се тревожи. Тя знае, че аз съм поел защитата над нея. Матю, моята молба към теб е да продължиш да издирваш кой стои зад всичко това? Можем да предполагаме, че зад цялата история стои генерала, но аз искам истински доказателства.
— Разбира се. Нямам намерение да се предавам, докато не разнищя тази история.
— Чудя се дали всички в Лондон вече знаят за този договор? — подметна Алесандра. Ако е така, някой може да е чул за подобен облог или…
— Ако е така, няма начин да не чуя за него — увери я Дрейсън — нямаше да се надявам толкова, че ще се разчуе, ако не беше последният скандал, който е вече достояние на всички.
— Какъв скандал? — полюбопитства Алесандра.
— Относно тревогите на виконта на Талбот, разбира се. Причината за скандала е неговата жена. Тя го напусна. Учудващо, нали?
Колин не бе чувал нещо по-нелепо от това. Съпружеските двойки оставаха заедно за цял живот, независимо от това колко тежък бе съвместния им живот.
— Трябва да има друго обяснение за това — предположи той.
— Познаваш ли виконта? — запита го Алесандра.
— Да, беше в Оксфорд преди време с брат ми. Не е лош мъж. Навярно лейди Роберта просто се е оттеглила в селското им имение за няколко дни. Тълпата винаги търси причини за клюки.
Дрейсън кимна в знак на съгласие и рече:
— Чух слуха от лорд Тортън и съм готов да се обзаложа, че именно той разпространява клюки. И въпреки това, фактите са налице. Изглежда лейди Роберта е потънала вдън земя. А виконтът не е на себе си от тревога.
Алесандра потръпна.
— Изчезнала ли казахте?
— Ще се появи — побърза да я успокои Дрейсън в момента, в който усети колко обезпокоена е принцесата. — Готов съм да се обзаложа, че са имали малка семейна кавга и тя се опитва да го накаже по някакъв начин. След ден-два ще се появи.
Брокерът се изправи. Колин го придружи до фоайето. Спря ги гласът на Алесандра:
— Матю, колкото и да е абсурден този договор, „Мортън & синове“ ще го подпишат, защото сумата очевидно ще е много голяма.
— Да, принцесо.
Алесандра се усмихна на Колин и каза:
— Съпруже, бих искала да ми докажете, че наистина възнамерявате да ме защитите.
При това тя смееше да продължава да се усмихва след като го бе обидила по такъв начин. Колин се досети, че тя се опитва да му намекне нещо, но нямаше и най-малка представа какво е то.
— Какво имаш предвид? — попита той.
