Тя се приближи до него и обясни:
— Подпиши договор на мое име, като се посочиш за директен вносител на застрахователната помощ за същата сума и същия срок.
Колин поклати глава още преди Алесандра да бе довършила мисълта си докрай.
— Планът ми е много уместен. Престани да клатиш глава.
— А дали ще бъде изплатена полицата, ако си жива или умреш, Алесандра?
Тя го погледна с почуда.
— Ако оживея, разбира се.
Алесандра се обърна към Дрейсън:
— Зная, че не ти е приятно да работиш с „Мортън & синове“, но не можеш ли да направиш нещо по тази сделка?
— Не съм се съгласил с…
— Моля те, Матю — прекъсна тя съпруга си, без да обърне внимание на думите му.
— Искате да кажете, че желаете името на съпруга ви официално да излезе на гаранцията и всеки да може да го чете? — запита Дрейсън.
— Да, разбира се — потвърди принцесата.
— Ще трябва да платите твърде висока премия, при това изобщо не съм сигурен, че ще се намери някой доброволец да се подпише с инициалите му на такъв документ редом с вашия подпис.
— Ти каза веднъж, че Лойд биха застраховали дори потъващ кораб, стига цената да е висока — припомни му Алесандра — Ето защо, съм сигурна, че „Мортън & синове“, с опетнената си вече репутация около общото договаряне, ще реагират само за да докопат голямата печалба.
— Може би… ако бяхте омъжена за някой друг, но не и за Сър Холбрук, това щеше да се получи. Трябва да знаете, че авторитетът на съпруга ви ще осуети вашия план, принцесо. Не вярвам никой да тръгне на такъв вид договаряне с него.
— Защо мислите така?
Дрейсън се усмихна.
— Вашият съпруг е нещо като легенда. В много кръгове се страхуват от него. Виждате ли, работата му във Министерството на отбраната…
— Стига, Дрейсън, ще наплашиш съпругата ми.
Агентът тутакси се извини.
— Нима не се опитвам да намеря някой да подпише гаранцията, сър Холбрук?
— Наричай го с истинското му име — сделка.
— Ако се съмнявате в способността си да ме запазите жива, тогава разбирам неохотата ви да вложите трудно спечелените си пари…
— За Бога, твърде добре знаеш, че ще те защитя и то както следва — сопна се Колин. — По дяволите, Алесандра, повечето жени биха изпаднали в хистерия като разберат, че някой е подписал подобен род документ, а ти…
— Да?
Той поклати отчаяно глава и очевидно с нежелание се призна за победен.
— Направи го тогава — изръмжа той, — щом жена ми желае целият Лондон да разбере, че съществуват две гаранции, нека бъде така.
— Знаеш ли, Колин, обзалагаш се на собствените си способности. Твърде примамливо, нали? Освен това, личното ми мнение е, че няма да печелиш малко от цялата работа. Наистина не трябваше да реагираш толкова грубо. Имам ти пълно доверие. Затова не виждам причини да се ядосваш.
Алесандра не дочака да чуе мнението на Колин. Тя каза довиждане на Дрейсън и се изкачи по стълбите.
Фленаган се появи на момента, за да изпрати Дрейсън до вратата, а след това се отзова на повикването на господаря си.
— Тя изглежда въобще не се безпокои, нали милорд?
— Какво си дочул от разговора?
— Всичко.
— Чичо ти би трябвало да се гордее с теб. Наследил си всичките му отвратителни навици.
— Благодаря ви, милорд. Предаността на съпругата ви трябва да ви прави щастлив.
Колин се усмихна. Не отговори на слугата си, а вместо това се изкачи нагоре към кабинета.
Думите на Фленаган отекнаха в ушите му.
„Моята принцеса“ — помисли си той. Да, тя беше неговата принцеса сега и това му доставяше огромно удоволствие.
Глава 10
Алесандра бе страшно ядосана на Колин. Късно същата вечер те за пръв път се скараха. Тя все още не спеше — беше решила да поработи над списъка със задачи за следващия ден. Беше в собствената си спалня, тъй като Фленаган беше предал изричната молба на Колин тя да си легне в собствената си стая тази нощ. Отчаяно се опитваше да преодолее гнева си към Колин, който се бе проявил като абсолютно безсърдечен и безчувствен. Той естествено не можеше да преодолее ред неща. И тъй като бракът им не се основаваше на взаимна любов, а и Колин искаше да спят отделно, тя нямаше да отстъпи. Чувстваше се безкрайно уязвима и изплашена — не можеше да схване защо тези емоции вземаха връх над нея.
Опита се да вникне във всичко, което й се случи. Стигна до извода, че се чувства толкова несигурна, тъй като Колин я бе поставил в доста неизгодна позиция. И тогава внезапно я осени една мисъл. За какво всъщност се пазареше тя? Нейният съпруг бе отхвърлил всичко, което Алесандра искаше да даде.
Господи, колко нещастна се почувства тя! В една от дневните си лекции игуменката й беше споменала, че мъжете и жените често желаят неща, които не могат да имат. Завистта и премина в ревност и в момента, в който пипалата на това непознато досега грешно чувство я обхванаха, тя усети изключително самосъжаление. Ревността беше способна да я изчерпа, да изпепели всички чувства на радост, щастие или каквото и да било друго.
— Но аз не съм ревнива! — прошепна си тя. Пред себе си обаче призна, че завижда и леко въздъхна. Завиждаше на щастливия брак между брата на Колин и Джейд. Господи, дали всичко това означаваше, че ще се превърне в една нацупена ревнива сръдла, която да изживее остатъка от живота си по най-жалкия начин?
Бракът, помисли си Алесандра, всъщност бе една много сложна сделка.
Колин нямаше време да се замисли над всичко. Потъна в кабинета си веднага след вечеря, за да работи. Явно, това, че се бе оженил нямаше да промени навиците му. Беше се посветил на построяването на една империя, и никой, дори и една нежелана невеста, не можеше да се бърка в плановете му. Колин нямаше намерение да седне и търпеливо да й разясни всичко.
Алесандра далеч не бе притеснена от неговата позиция.
Напротив, допадаше й това, че се вживява в плановете и целите си. Освен това тя в нищо не се съмняваше — Колин можеше да постигне всяка поставена цел. Беше силен, прекалено умен и невероятно дисциплиниран.
Алесандра нямаше никакво намерение да му пречи, нито да му налага някакви ограничения. Последното нещо, което Колин желаеше, бе една залепена за него съпруга. И все пак, тази нощ, когато тя приключи с работата си, истински желаеше той да дойде при нея. Щеше да е приказно да заспи отново в прегръдката му, да чувства тялото му близко до своето през нощта. Харесваше й как я докосва, как я целува…
Алесандра изохка на глас. Никога нямаше да може да се съсредоточи над собствените си задачи, ако не спреше да мечтае за съпруга си непрекъснато. Тя с усилие се отърси от мислите си и се опита да се върне към работата.
Бе почти полунощ, когато Колин влезе в стаята й. Бе обут само в черни панталони, които бе разкопчал, и, които се свлякоха още преди да стигне до леглото.
Не изглеждаше да се притеснява от голотата си. Алесандра вместо това, трябваше да направи опит да демонстрира равнодушие.
