Беше толкова добре сложена. Гърдите й — закръглени, сочни и красиво оформени. Розовите зърна бяха вече втвърдени, готови, благодарение на самия него — си помисли той самодоволно. Той не предполагаше, че кожата й е настръхнала поради хлада в стаята. Тялото й вече реагираше на близостта с неговото, а той дори още не я бе докоснал.
Колин й се наслаждаваше. Тя бе извърнала очи към завивките.
— Не съм свикнала да спя без нощница.
— Няма да спим, скъпа моя.
Тя усети, че се усмихва.
— Зная.
Бе решила, че неловкото й положение е продължило достатъчно дълго, но цялата й решителност беше отлетяла някъде далеч. Обърна се към Колин. Погледът му — толкова топъл и загрижен, й помогна да стане по-смела.
Тя обви врата му с ръце и се притисна към него.
Бе чудесно да го усеща толкова близко до себе си. Космите по неговите гърди я галеха приятно. Тя въздъхна лекичко от удоволствието и отново се притисна към него. Колин на свой ред също изпусна въздишка. Той я прегърна силно и я притисна така че тя усети възбудата му. Бе заровила лице в гърдите му. Той повдигна брадичката й и леко и доближи главата си до нейната.
Първо целуна челото й, после върха на нослето, а след това страстно захапа долната й устна, за да я целуне чувствено. Устните му покриха нейните. Чувството на наслада бе удивително, Колин изпита сладко опиянение и силно желание да я обладае. Езикът му бавно проникна в устата й и я накара да потръпне. Алесандра издаде тих звук, когато той се отдръпна, но само секунда след това той отново я целуна още по- страстно. Любовната им игра продължи, а целувките им бяха дълги и още повече засилваха чувството на притегляне между двамата. Откъслечните звуци, които тя издаваше под въздействие на възбудата си още повече засилваха неговата собствена възбуда. Нито една жена не бе откликвала на любовта му по такъв начин. Нейната чувственост го опияняваше. Господи, до преди миналата нощ той не знаеше, че един мъж и една жена могат да изпитат такова блаженство заедно. Тя нямаше никакви задръжки и непринудената й реакция го предразполагаше да отвърне със същото, преодолявайки собствените си бариери.
Колин я обърна по гръб, целуна я отново и се съсредоточи над нежната извивка на врата й. Тя усети диханието му в ухото си.
— Караш ме да изгарям от страст — прошепна той с леко дрезгав от възбудата глас. — Едва не полудявам от желание да те любя.
Стори й се, че дори е малко сърдит от това, че тя го изважда от равновесие, но въпреки това прие неговото признание като комплимент.
— Това е заради начина, по който ме докосваш, Колин — прошепна му тя. — Не мога да не…
Думите й заглъхнаха в тих стон, тъй като Колин току-що бе захапал зърното на едната й гръд и го всмукна. Той прокара ръката си между коленете й започна да я гали. Пръстите му бавно проникваха нагоре към мястото, където възбудата й щеше да достигне кулминацията си. Тя тихо извика от сладка болка и наслада. Протегна ръка надолу докато достигна неговата. Искаше да го отблъсне, тъй като все още се чувстваше твърде беззащитна и крехка, но в края на краищата не го стори. Не можеше да не се сгуши още по-силно в раменете му. С меката част на палеца си той описваше кръгове по бедрата й, между коленете й. Той зарови пръсти още по-дълбоко в топлите гънки на кожата между краката й. Алесандра изохка:
— Колин, не бива да… Не мога… Не прави това! — извика тя, когато пръстите му отново проникнаха навътре. — Боли ме. О, Господи, Колин, не спирай.
Тя се притисна здраво към него, докато му изговаряше тези противоречиви молби. Знаеше, че говори безсмислици, но както изглеждаше, не и достигаха думи да изрази какви чувства предизвика у нея поведението на Колин. Колин възпря по нататъшните й опити да говори с една продължителна целувка — изгаряща, всепоглъщаща, като че ли никога нямаше да свърши. Когато той се отдръпна за пореден път, Алесандра вече бе напълно обзета от желание, забравила за болката и всичко останало.
Тя почти не разсъждаваше.
Колин се вгледа в красивата си съпруга и почти прималя от излъчването на страст и възбуда в очите й. Устните й, целите изпохапани от целувки, жадуваха за още. Той се поддаде и отново я целуна.
— Помниш ли — казах ти, че съществуват много други начини да правим любов? — попита я той с променен от възбудата глас.
Алесандра направи опит да се концентрира над онова, което Колин я питаше, но установи, че това е почти невъзможно. Той я бе омагьосал. Допирът до кожата му я накара да почувства невероятен прилив на топлина, тя се притисна още по-близко към него. Усети излъчването на мъжественост и сексуалност и това я възбуди повече от едно негово докосване. С пръстите на краката си нежно докосна мускулестите му прасци, а гърдите и се опряха в ситните косъмчета по неговите гърди. Ръцете й галеха изпъкналите мускули на раменете му. Кожата му приличаше на закалена стомана и абсолютната сила, която се излъчваше от него, буквално я опияни. Толкова силен мъж и същевременно толкова нежен към нея.
Колин не дочака отговора на въпроса си. Необходимостта да я опознае превзе всяка негова мисъл. Целуна я по корема, близна пъпчето й, а след това, преди Алесандра да бе разбрала намеренията му, разтвори коленете й с ръце и зарови главата си между тях, докато усети влагата във вагината й.
— Моля те, недей! — изшептя тя, изпадайки в паника от онова, което той вършеше. Беше толкова възбуждащо и… великолепно. Тя постепенно изгуби самоконтрол и всеки следващ еротичен натиск на езика му в най-интимното място на тялото й я изведе извън действителността. До всяка нейна клетка достигна невероятно чувство на удоволствие. Помисли си, че може да умре от тази сладка агония. Дръзките действия на Колин я доведоха до екстаз. Опита се да му прошепне да спре, въпреки че в същото време го стискаше силно, явно желаейки всичко това да продължи още и още.
Реакцията й изпълни Колин с диво желание. Той искаше да я удовлетвори първо, а след това да я научи как да му достави удоволствие, но невероятно искреният начин, по който тя откликна на действията му, замъгли съзнанието му. Стоновете, които издаваха насладата, изпитвана от Алесандра, го накараха силно да пожелае да я люби. Едва осъзнаваше какво прави. Желанието го превзе изцяло. Движенията му се ускориха и станаха по-силни и груби — Колин коленичи над нежните й бедра, придърпа ръцете й зад врата си и я облада. По челото му изби пот, дишането му се учести, почувства пълно сливане с нея и сви челюстите си в момента, в който членът му изцяло проникна в тялото й. Колин я усещаше като част от себе си. Влагата по неговата и нейната кожа го накара да почувства как го побиват тръпки от удоволствието. Той замря, а по лицето му пролича невероятното блаженство, което изпитваше в момента.
— Боли ли те, скъпа?
Дори да бе искала да му отговори, Алесандра не успя, тъй като той обхвана устните й в нежна целувка. Безпокойството в гласа му прониза чувството на сладка омара и сладострастие, тя понечи да му отговори „да“, защото наистина я болеше, но не успя, а и нямаше смисъл да го стори. Удовлетворението й бе всепоглъщащо и много по-всеобхватно в този миг. Тя трепереше от необходимостта да се освободи. Колин обаче не бързаше да се помръдне. Алесандра обви бедрата му с краката си и се притисна към него. Думите не бяха необходими в момента, за да разбере Колин, че тя го желаеше още и още.
Колин зарови лицето си в извивката на врата й и започна енергично да движи члена си. Натискът, който упражняваше не бе отмерен, но силен и отривист — трудно му бе да контролира каквото и да е в този момент. Страстната реакция на Алесандра го изгаряше, предизвикваше го още повече, и той изпита невероятно силно желание да се потопи целия в нея.
Искаше му се сладката агония и екстаз никога да не спрат. Отново и отново потъваше в тялото й. И колкото повече самата тя го обгръщаше, толкова по-силно бе чувството на наслада, докато накрая той дочу приглушено името си и усети, че моментът на кулминацията в любовта им е дошъл. Алесандра почти бе достигнала оргазъм, когато той усети максимално напрежение и в следващия миг успя да изхвърли члена си силно в тялото й. Усети облекчение, което граничеше с усещането, че може да не издържи от силата на чувствата. Помисли си, че умира и се пренася в рая. Отпусна се върху нея, издиша силна струя въздух и изстена. Такова удовлетворение не бе изпитвал досега. Опита да се усмихне, но не успя. Беше абсолютно обезсилен.
Алесандра се върна към действителността бавно и постепенно. Чувстваше се защитена в топлата прегръдка на съпруга си. Ужасът и паниката, обзели я преди секунди, сега отстъпваха постепенно и почти
