че и ти не си била безразлична през цялото това време.
Колин си мислеше, че признанието му ще я зарадва.
— Похотта е грях — прошепна тя. — Признавам, че те намирам за крайно привлекателен, но със сигурност не те желая в леглото си.
— И защо, по дяволите?
Алесандра не допускаше, че думите й са живо предизвикателство. Бе засегнала „егото“ му, според личната й преценка и току-що безвъзвратно му бе нанесла жестока обида.
— Не знаех какво ще ми се случи като легна с теб. Никой не ми бе обяснил колко прекрасно е да се любиш. Сега разбираш ли ме?
Той се усмихна. Имаше глупаво изражение.
— Знаеш ли, Колин, току-що съчиних нещо — продължи тя, — досега не знаех защо съм толкова уязвима, но сега вече знам причината и съм спокойна.
— Обясни ми я.
— Това е защото тази интимност е съвършено непозната и нова за мен като изживяване, а аз не предполагах в какво точно се състои това общуване. Още повече, не предполагах, че е толкова всепоглъщащо и великолепно, а още повече, че ще се поддам на емоциите. — Тя спря и се усмихна на Колин. — Ако бях опитна колкото си ти, надали щях да съм толкова уязвима.
— Не е никакъв грях, ако една съпруга се чувства уязвима — обяви той. — Но в твоя случай това няма никакво значение.
— Защо да няма никакво значение?
— Защото навярно разбираш, че ще се грижа за теб, а това би следвало да ти помогне да преодолееш усещането за уязвимост.
— Твърде арогантно звучи това, съпруже.
Колин сви рамене и призна:
— Аз съм арогантен мъж.
— А нима всички мъже, когато се оженят, се чувстват уязвими?
— Не.
— Но, Колин…
Той не й разреши да довърши мисълта си. Целуна я нежно и това сложи край на целия разговор. Бе решил само да отвлече вниманието на Алесандра от досадната тема на спора. Тя, обаче, пожела Колин да я целуне още веднъж, прегръщайки го около врата с еднозначен израз на лицето си. Колин внезапно бе обхванат от прилив на страст.
Те отново се любиха. Той се опита да бъде нежен и не толкова нетърпелив, но Алесандра изненада благородните му намерения с такъв изблик на страст и желание, така че Колин установи, че с всеки следващ акт любовта им беше още по-красива и всеобхватна. Насладата от секса като че ли се увеличаваше при всеки нов акт. Собственият му оргазъм едва не го уби и когато почувства сълзите й да се стичат по рамото му, разбра, че този път наистина й бе причинил болка.
Колин запали свещите и се обърна. Обгърна Алесандра и с топли и нежни думи се опита да я утеши. Тя му даде да разбере, че в никакъв случай не я бе наранил, но не можа да обясни защо все пак плаче.
Колин не започна нов разговор. Честите прозевки на Алесандра недвусмислено показваха, че беше максимално изчерпана и изморена. Странно защо той не чувстваше никаква сънливост в този момент. Страхът, че може да е наранил Алесандра го притесни безкрайно и поради това му бяха необходими поне няколко минути да се отпусне отново. Докато се извръщаше да изгаси свещите, вниманието му бе привлечено от списъците на Алесандра. На горния лист бяха написани две имена. На първо място стоеше лейди Виктория, следвана от лейди Роберта. Алесандра бе поставила въпросителни знаци след всяко име.
Естествено бе любопитството му да се възбуди. Алесандра тъкмо заспиваше, когато Колин я побутна с лакът.
— Какво означава това тук?
Тя не отвори очи. Колин й прочете двете имена и я помоли да обясни.
— Не може ли да обсъдим това утре сутринта?
И тъкмо когато Колин мислеше да се съгласи, тя измърмори:
— Може би има някаква връзка между двете жени. И двете са изчезнали по странен начин. Бих искала да поговоря със съпруга на лейди Роберта и след това ще ти обясня всичко. Лека нощ, Колин.
— Няма да разговаряш с виконта!
Сърдитият му тон я накара да се разбуди.
— Няма да говоря с него?
— Не, няма! Той си има достатъчно грижи сега. Няма нужда да го тормозиш точно сега с въпросите си.
— Колин, аз…
Той не й разреши да довърши.
— Забранявам ти, Алесандра! Обещай ми, че няма да го безпокоиш!
Алесандра бе учудена от своеволието, което Колин демонстрираше, а освен всичко бе и разгневен. Все пак тя съвсем не беше дете, което трябва да пита за всичко родителите си, дори тогава когато трябва да защитава свои интереси или да разисква подробности, които я безпокоят. Отгоре на всичко, Колин отдавна трябваше да е разбрал, че има насреща жена, която има свои собствени възгледи и разбирания, която е умна и умее да използва тези си качества когато потрябва.
— Обещай ми, Алесандра! — повтори той.
— Не!
Колин не вярваше на ушите си.
— Не?!
Тъй като лицето й все още бе заровено в гърдите му, той не успя да види изражението й и Алесандра се възползва от това като направи подходяща за случая гримаса. Господи, колко груб изглеждаше сега Колин. Ръката му я притисна по друг начин. Навярно една добра съпруга в такъв случай би предпочела да угоди на мъжа си, предположи Алесандра.
Тя си помисли, че не е родена да бъде идеалната съпруга и нито един мъж — дори и самият Колин — не можеше да дирижира нейните действия.
Да иска разрешението му! Тя се оттегли от прегръдката му и приседна. Косата и бе паднала, покривайки половината й лице. Тя я отметна през рамото си и го погледна право в очите.
— Женитбата е нещо ново за теб, Колин, и ще трябва да искаш обещанието ми едва когато ти кажа, че…
— Моля те да ме поправиш, ако сгреша — прекъсна я той, — но нима не сме женени съвсем отскоро и то доста отскоро?
— Да…
— В такъв случай, женитбата е нещо съвършено ново и за теб, толкова колкото и за мен.
Тя кимна.
— Всичко това няма значение, Алесандра, защото клетвата е една и съща и никога не се е променяла. Съпругите се подчиняват на своите мъже.
— Нашата женитба не е като всички останали — отряза го тя. — Спомни си, че ние с теб стигнахме до определено споразумение, преди да дадем клетва пред Бога. Очевидно си забравил за това и по тези причини аз нямам основание да се подчиня на оскърбителната ти команда. Ще си позволя да ти припомня, че и двамата се споразумяхме да не изпадаме в колебания и съмнения.
— Не, това не е вярно.
— Това бе негласно споразумение между нас двамата. Казах ти, че не искам съпруг, който да се колебае, а ти призна същото за себе си.
— Какво общо има всичко това с нашия разговор, по дяволите?
— В случая имам предвид не толкова колебание, колкото опит за намеса. На няколко пъти ти ми даде ясно да разбера, че не желаеш моята намеса или помощ в какъв да е род бизнес и твои сделки. В случая бих искала да се възползвам да те помоля да не се месиш в моите дела по същия начин!
