изчезнаха, докато Колин си поемаше въздух.
— Господи, страхотна си! — произнесе той и се отпусна по гръб. Той очевидно не бе свикнал да говори изискано и с комплименти, помисли си Алесандра с усмивка. Но това нямаше никакво значение. Беше страшно доволна от себе си, тъй като го бе удовлетворила. Може би беше редно също да го похвали от своя страна. Тя се обърна настрани към него, постави ръка на гърдите му, точно там, където се усещаше как бие сърцето му, и прошепна:
— И ти си страхотен. Най-добрият мъж, който съм виждала. Колин широко отвори очи.
— Та аз съм първият мъж, с който си спала, е помниш ли?
— Помня, разбира се.
— Нито един мъж няма да те докосне повече, Алесандра! Ти си моя.
Алесандра не се смути от собственическото чувство, което той демонстрира. Всъщност, тя дори намираше за приятно и грижовно неговото отношение към нея, защото се усещаше чувството му за отговорност. Тя изцяло му принадлежеше и самата мисъл, че може да стори онова, което току-що правиха с него, с някой друг мъж, я отблъскваше. Имаше само един мъж и това бе Колин. И този мъж й принадлежеше изцяло.
Тя се облегна на рамото му и промълви:
— Не бих искала никой друг, освен теб.
Колин изпита удоволствие от пламенното й признание и се приведе да я целуне по челото, за да й даде да разбере какво чувства в този момент. Изминаха няколко минути в мълчание. Алесандра си мислеше за всичко, което току-що й се бе случило и се опита да свърже всичко в някаква логическа връзка, която да обясни поведението й.
Оказа се съвършено невъзможно, тъй като реакцията на действията на съпруга й нямаха нищо общо със здравата логика.
— Колин?
— Да?
— Когато ме докосваш, губя самоконтрол. Чувствам се така, като че ли тялото и мозъка ми са две отделни неща. Това не е ли шокиращо?
И без да дочака отговора му, Алесандра добави:
— Всичко това ме плаши, лишава ме от всякакви способности да разсъждавам, но същевременно е… прекрасно.
Колин се усмихна в тъмнината. Съпругата му изглеждаше тотално объркана — дори обезпокоена.
— Предполага се, че трябва да се чувстваш добре, скъпа — прошепна той.
— Игуменката не ми спомена за това.
— О, не си и представям как би могла да го стори — добави той.
— Опитвам се да открия смисъла в този чудат ритуал в съвместния ни живот и общуване — призна тя.
— Но защо?
— За да разбера… — тя се извърна към него, за да го погледне. Колин бе притворил очи и изглеждаше невероятно спокоен. Помисли си, че той всеки момент ще заспи. Реши да се откаже от обяснения точно сега. Притисна се по-близо до него и също затвори очи. Въпреки това, съзнанието й все още бе превъзбудено — въпроси я връхлитаха един след друг.
— Колин?
Той измърка в отговор.
— Спал ли си с други жени?
Той не й отговори веднага. Тя го побутна лекичко. Колин въздъхна и призна:
— Да.
— С много ли?
Той почти я избута от рамото си.
— Зависи кой ги брои.
Алесандра очевидно не хареса отговора му. Можеха да са други две, а можеха да са още двадесет? От самата мисъл, че Колин е имал подобни взаимоотношения с друга жена, стомахът й се присви. Реакцията й нямаше никакви основания. Миналото му нямаше защо да я занимава. И въпреки това…
— Похот или любов е било чувството, което те е водило към такива връзки?
— Алесандра, защо ми задаваш всички тия въпроси?
Колин бе раздразнен. От това пък самата тя също се подразни. Почувства се уязвима, но безчувственият й съпруг не можеш да схване това в този момент.
Гневът й се стопи точно толкова бързо, както и се появи. Как би могъл Колин да я разбере, щом самата тя не можеше да разбере себе си? Нито беше справедливо, нито пък логично от нейна страна да постъпва така!
— Просто полюбопитствах — обичал ли си някоя от тези жени?
— Не.
— Тогава е било само похот?
— Да — съгласи се той с въздишка.
— А с мен — беше ли също похот?
„Или е любов“, искаше тя да допълни, но изпита страх от възможността да добави тази дума към въпроса си и то страх, продиктуван от евентуалния отговор на Колин. О, Боже, тя просто не можеше да си събере мислите и да намери някаква здрава логика във всичко! Знаеше, че Колин не я обича. Защо тогава й трябваше да го чуе от него самия?
Какво, за Бога, ставаше със самата нея?
Колин реши да сложи край на самоинквизицията й. Задаваше му въпроси, над които самият той не беше готов да мисли. По дяволите, наистина бе похот това, което го накара да легне с нея вчера. От момента, в който я беше видял за пръв път, едничка мисъл го преследваше — да легне с нея.
Но да постави Алесандра в една и съща категория с всички останали жени, които бяха минали през леглото му, му се струваше недопустимо. Сексът с нея беше нещо съвършено различно, което му достави огромно удоволствие. Нито една жена не бе предизвикала подобни чувства у него, нито една друга не го бе накарала да изгуби самоконтрол.
Не, имаше нещо повече от похот в този случай. Колин призна този факт пред себе си. Той се интересува от Алесандра. Тя му принадлежеше вече и бе напълно нормално да полага грижи за нея като за своя съпруга.
Но любовта? Колин действително не знаеше дали я обича или не. Наистина се чувстваше неопитен в преценките си за същността на любовта. Вътрешната му нагласа на подобен коварен въпрос бе, че не е способен да се влюби силно. Спомни си агонията на своя добър приятел и партньор Натан, когато бе се влюбил в съпругата си. Колин пребледня леко, като си представи възможността и той да е преживял подобно нещо, защото знаеше, че е също толкова слаб при подобни емоционални изпитания, колкото и Натан. Не беше допускал, че такъв упорит и безскрупулен гигант като Натан ще се предаде при подобни обстоятелства. Самият Колин също бе усетил уязвимостта си.
Колин се отърси от сериозните мисли и се протегна към жена си. Тя се опита да се отдалечи в края на леглото, далеч от него. Колин обаче нямаше намерение да й позволи да му избяга. Прегърна я и нежно я обърна по гръб, после я покри цялата с тялото си. Съсредоточи теглото си в раменете и се загледа в очите й. Намръщи се като съзря сълзи в очите й.
— Отново ли те нараних, скъпа? Когато се любим не съм на себе си и може би…
Гласът му пресипна от вълнение. Тя се протегна и го погали.
— Аз също не съм в ред — призна тя. — Караш ме да забравя всичко — и притеснението и неопитността си.
— Тогава защо си объркана?
— Не съм. Просто се опитвам да подредя нещата в мозъка си.
— Да класифицираш понятия като любов и похот?
Тя кимна. Колин се усмихна и призна:
— Скъпа, желая те страстно от толкова време — от онзи момент, в който те видях за пръв път. А мисля,
