възбуди донякъде. Той я придърпа в скута си, след което повдигна брадичката й, усмихвайки се приветливо.
— Е, и?
— Дневната светлина, след онова, което се случи между нас снощи, ме обърква и дразни отчасти.
— А мен споменът ме кара да те желая отново.
При това директно признание Алесандра разтвори широко очи от изненада.
— Но нима можеш? — възкликна тя.
— Разбира се, че мога — отвърна й Колин. Тя поклати глава и прошепна:
— А аз не мога.
Колин се намръщи:
— Защо да не можеш?
Алесандра се изчерви от притеснение:
— Нима не е достатъчно това, че ти казах, че не мога?
— Но за Бога, това не е достатъчно обяснение!
В следващия миг тя погледна към скута си.
— Ти усложняваш нещата — призна тя — и ако майка ми беше тук, щях да поговоря с нея, а сега…
Тя не продължи. Тъгата, проличала в думите й, го накара да забрави раздразнението си. Очевидно, Алесандра беше обезпокоена от нещо, което той трябваше да узнае на всяка цена.
— Можеш спокойно да ми се довериш. Нали съм твой съпруг? Не бива да има някакви тайни между нас. На теб ти хареса онова, което се случи снощи.
Всичко това й прозвуча страшно арогантно.
— Може би… — отвърна тя само, за да уязви самообладанието му.
Колин издаде изумлението си.
— Може би?! Ти се разпадна в ръцете ми — прошепна той и от спомена гласът му стана леко дрезгав. — Нима успя да забравиш толкова бързо?
— Не. Не съм забравила, Колин. Ти ми причини болка.
След като изстреля тия думи, Алесандра загледа Колин в очакване той да й се извини. Тогава можеше да му каже за това, че кърви и че няма да може да я докосва отново.
— Скъпа, аз знаех, че ще ти причиня страдание.
Топлината на гласа му и мъжественото излъчване на Колин я накараха да потрепери. Тя се отпусна в скута му. В същия момент той я целуна бързо, за да я задържи. Алесандра нямаше никакво понятие към какво водеше целия им разговор — беше седнала така уютно в скута му, че Колин изпита сладката тръпка на възбудата.
Алесандра преодоля смущението си, но се подразни от безчувствеността и арогантността на съпруга си. Той обаче съвсем не изглеждаше гузен.
Киселата й физиономия го накара да се усмихне.
Колин започна да й говори с мек утешителен глас:
— Скъпа моя, никога вече няма да те боли както първия път.
Тя поклати глава и не посмя да го погледне в очите, а вместо това насочи поглед към брадичката му.
— Ти не разбираш… — прошепна тя — Случи се нещо…
— Какво?
— Видях петна от кръв по чаршафите и…
Колин най-сетне разбра. Прегърна я силно, притискайки я до гърдите си. Две неща минаха през ума му. От една страна, пожела да я задържи, а от друга — не искаше тя да забележи усмивката на лицето му. Можеше да си помисли, че й се надсмива.
Алесандра от своя страна съвсем не желаеше да я прегръща, но той беше доста по-силен и по-упорит от нея в този момент. Той трябваше да я утеши, независимо от това дали тя го искаше или не. Когато тя най-после се отпусна в ръцете му, Колин въздъхна и опря брадичката си в косата й.
— И ти си помисли, че нещо не е наред, така ли? Трябваше да ти обясня. Съжалявам. Напразно си се безпокоила.
Нежният тон на гласа му я успокои само донякъде. Още не бе сигурна дали да му вярва.
— Какво искаш да кажеш — че е трябвало да получа кръвоизлив? — гласът й звучеше подозрително, а тя изглеждаше ужасена от самата идея за всичко това.
Без да се смее, Колин потвърди думите си.
— Да. Така трябваше да стане.
— Но това е… варварщина!
Колин поклати отрицателно глава. Каза й, че намира всичко това за удовлетворяващо, при което Алесандра си помисли, че е истински садист.
Тя бе живяла в една общност с монахините.
Когато постъпи в манастира бе малко момиченце, а когато го напусна — бе вече жена. Никога не бе имала възможността и правото да разговаря с когото и да било за онова, което й се случва, за всички физиологични промени в тялото й, нито пък за чувствата, свързани с това. Колин намираше, че е истински късмет това, че нейната чувственост не бе разрушена или засегната от нещо. Игуменката може да не е разговаряла с нея по въпроса за половия живот, но поне не й бе напълнила главата с безсмислени глупости, които можеха да я наплашат. Освен това в манастира бяха издигнали в култ свързването с някой в брак, с помощта на думи като храм и обожествяване или боготворене и дори прилагателни от сорта благороден и заслужаващ си, така че собственото виждане на Алесандра по тези въпроси не можеше да се свърже с понятия като падение или непочтеност.
Неговата млада съпруга приличаше на пеперуда, която току-що се събужда за света. Собствената й чувственост и страст навярно бяха я изплашили до смърт.
— Радвам се, че монахините не са те наплашили с какви ли не неверни неща? — отбеляза Колин.
— Защо биха го сторили? — искрено се учуди Алесандра. — Обетът, който даваме, когато минаваме под сватбено було е свещен. Би било истински грях ако се подиграем със светото тайнство.
Колин бе толкова доволен от нея, че не се въздържа и я прегърна силно. Извини се тутакси, тъй като тя се подразни, макар и без повод, просто защото не очакваше такава реакция от негова страна. После подробно й обясни защо кървенето е напълно нормално. И тъй като игуменката й бе казала, че появата на дете е благородния и заслужаващ си резултат от такъв един акт на сливане между двамата, Колин се възползва да добави как зачева една жена. Обясни й разликата между мъжа и жената и бавно я обгърна с ръце. Непринудената лекция продължи около двадесет минути. Макар и объркана в началото на неговото обяснение, Алесандра постепенно преодоля стеснението си, благодарение на напълно сериозния вид на Колин.
Тя го засипа с въпроси относно устройството на неговото тяло. Колин отговори изчерпателно на всички нейни запитвания.
Когато той свърши, тя изпита невероятно облекчение. Отдели се от него, мислейки да му поблагодари за търпението, с което й разясни всичко, но топлият блясък в очите му я накара да забрави какво бе намислила да каже. Вместо това тя го целуна.
— Наистина ли повярва, че никога вече няма да можем…
Алесандра го прекъсна:
— Разтревожих се, че няма да можем повече.
— Желая те.
— Чувствам се твърде изтощена — прошепна тя. — А и ти току-що спомена, че ще ми трябват няколко дена да се възстановя.
— Има и други начини човек да получи удоволствие.
Тя наостри любопитно уши.
— Нима? — запита го с тих шепот.
— При това никак не са малко — добави той.
Начинът, по който той я гледаше, я направи крайно нетърпелива. Някъде в стомаха си тя почувства тихо гъделичкане и странно внезапно желание да се доближи до него. Тя обви врата му с ръцете си и се
