можеха да се запалят, а двамата отчаяно се бореха с изкушението да признаят пред себе си истинската причина за собственото си смущение.
— И как стигна до заключението, че не си подхождат? — попита Кейн баща си.
— Погледни ги двамата, синко. Ясно е за всеки. Алесандра се чувства страшно неловко, а Колин откакто е тук все се мръщи. Очевидно не се разбират добре. А това, как да ти кажа, е важно условие за един здрав и разумен брак.
— Може ли да продължим, Кейн — намеси се Колин.
— Колин, трябва ли да бъдеш толкова раздразнителен? — попита Алесандра.
Той замълча. Тя се обърна към Кейн.
— Той беше болен — напомни тя на брат му, използвайки това като извинение за киселото настроение на Колин.
— Ако Колин се съгласи да се ожени за теб, Алесандра, ти би ли приела? — заинтересува се Кейн.
— Той вече ми отказа — обясни Алесандра. — А и той не е приемлив кандидат.
— Защо? — продължаваше Кейн.
— Няма ли да престанеш? — ядоса се Колин.
Кейн не обърна внимание на протеста на брат си. Алесандра също пренебрегна думите на Колин. Свъсила вежди тя се чудеше как да отговори на въпроса. Не искаше да обърка Кейн, но и не искаше да обяснява надълго и нашироко.
— Не е приемлив кандидат, защото не би се възползвал от наследството ми.
— Права си, не бих го сторил.
— Ето, сега разбрахте, нали?
Кейн нищо не разбираше. Но изражението по лицето на брат му го предупреждаваше да не любопитства повече. Колин сякаш всеки момент щеше да хване някой за гърлото, а Кейн нямаше желание да става жертва.
— Няма ли по-добър начин да се справим с тая ситуация — продължи Кейн. — На Алесандра трябва да й се даде възможност да…
— Няма време — прекъсна го баща му.
— Благодаря ти за загрижеността, Кейн — обади се Алесандра.
— Продължавай нататък, синко. Прочети второто име.
Кейн се предаде. Второто име също бе задраскано. Кейн прочете третото име:
— Хортън, граф Уитън.
— Виждал съм го веднъж. Изглежда ми порядъчен човек — каза сър Уилямшиър.
Кейн кимна одобрително, но Колин поклати глава.
— Какво имаш против него, Колин? — попита го брат му.
— Той е пияница. Не става.
— Пияница? — учуди се баща му. — Не знаех, че Хортън е пияница. Задраскай го, Кейн — добави той намръщено. — Не мога да позволя Алесандра да се омъжи за пияница.
— Благодаря ти, чичо Хенри.
Колин чувстваше, че всеки момент ще експлодира. Направи всичко възможно да овладее яда си. Всъщност, той не можеше да разбере защо е толкова разгневен. Беше решил да не се жени за Алесандра, но мисълта, че някой друг може да я докосне никак не му се нравеше. Облегна се на възглавничките и прегърна Алесандра през раменете, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Тя инстинктивно се притисна в него. Усещаше я как трепери, за нея този разговор беше също тъй мъчителен, както и за него. Кейн беше прав. Трябваше да има някакъв по-добър начин. Кейн привлече вниманието му, когато прочете следващото име.
— Кингсфорд, граф Локууд.
— Гуенет предложи Кингсфорд — каза баща му. — Беше очарована от изисканите му маниери.
Колин поклати глава.
— Може и да има изискани маниери, но освен това е известен с вкуса си към садистичните удоволствия.
— Боже мой — възкликна баща му, — садистични удоволствия ли каза? Задраскай го, Кейн.
— Да, татко — съгласи се Кейн и премина към следващото име: — Уилямс, маркиз Корингам.
— Аз го предложих — обясни баща му. Гласът му трепереше от въодушевление. — Той е добър човек. Познавам семейството му от години. Хари произхожда от добър род.
Кейн с усилие запази сериозното изражение на лицето си. Колин вече бързаше да изрази несъгласието си.
— Хари е женкар — заяви той.
— Не знаех тази подробност — промърмори баща му. — С Гуенет трябва да излизаме по-често. Щях да разбера всички тези неща, ако се срещахме повече с хора. Добре тогава, зачеркни и неговото име, няма да оженим Алесандра за развратник.
Кейн бе вперил поглед в Колин, докато произнасяше следващото име в списъка:
— Джонсън, граф Уендсхил.
Не беше казал още титлата, а Колин вече поклащаше отрицателно глава.
И така, той все намираше по някой недостатък за всеки кандидат.
Когато Кейн стигна до последното име в списъка, херцог Уилямшиър седеше безжизнено в ъгъла на канапето, с напълно съкрушен вид.
Кейн искрено се забавляваше и едва сдържаше смеха си. Току-що той бе прочел името на последния кандидат — Морган Аткинс, граф Оукмаунт. Колин се затрудняваше да посочи „подходящ“ порок, а Кейн изгаряше от нетърпение да чуе какво ще каже брат му.
— Аз се запознах с Морган — обади се Алесандра. — Той дойде в къщата на Колин по работа. Изглежда много приятен човек.
Гласът й звучеше неубедително, едва прикриваше разочарованието си. Мразеше това, което става тук. Почувства, че не ще може да овладее бъдещето и съдбата си. И което беше още по-ужасно — сякаш просеше милостиня.
— Не мога да кажа нищо за Морган — каза Кейн. — Не го познавам.
— Аз съм се срещал с него — обади се баща му. — Харесва ми. Може би трябва да го поканим на… Колин, сега пък какво има, за Бога?
— Да, братко — подметна Кейн, — какво имаш против Морган?
Колин въздъхна. Не можеше да каже нищо против Морган. Вместо да му помогне, Кейн се смееше.
— Не е смешно — сряза го Колин.
— Напротив — възрази Кейн. — Хайде, сега да видим. Дотук отхвърлихме девет кандидати заради пиянство, ревност, разврат, перверзност, лакомия, алчност и така нататък, и аз наистина искам да чуя мотивите ти против Морган. Мисля, че вече спомена седемте смъртни гряха, Колин.
— Какво предлагаш, Кейн? — ядоса се Колин.
— Ти не одобряваш никой от тях.
— Така е, по дяволите. Загрижен съм за щастието на Алесандра. Тя е принцеса. Заслужава нещо по- добро.
Тези думи разкриха на Кейн всичко, което искаше да знае. Сега му беше ясно защо Колин е в лошо настроение. За Кейн бе очевидно, че брат му искаше Алесандра, но си мислеше, че не я заслужава. О, да, това беше то. Колин беше по-малкия син и не наследяваше нито титла, нито имот. Неговата идея фикс да направи от компанията си цяла империя беше част от стремежа му да има нещо свое и да го постигне сам. Кейн се гордееше, че брат му е независим човек, но дявол да го вземе, тази независимост можеше да го принуди да изпусне Алесандра.
Освен ако не го подтикне към женитба, разбира се.
— И какво за Морган? — попита отново баща му.
— Нищо — сопна се Колин.
Баща му се усмихна, когато Колин добави:
— Освен ако Алесандра не иска кривокраки деца.
— О, Боже… — Сър Уилямшиър се облегна на възглавничките сразен.
