— Идеята не е добра — прошепна младата жена, като наклони леко глава. Протегна ръка, за да погали тила му и го дръпна за косата. Искаше той да я целуне по устата.
Ноа вдигна глава.
— Искаш ли да спра?
Тя се престори, че се замисля.
— Не. — Джордан се надигна и целуна брадичката му. — Само казах, че идеята не е добра.
Вече съжаляваше, че го е казала, защото се боеше, че той ще се осъзнае и ще спре да я докосва. А тя изпитваше отчаяна нужда да я гали, да я притиска в прегръдките си, да я люби.
— Джордан? — Гласът му бе пресипнал.
— Да?
— Разтвори устни.
Ноа не помръдваше. Чакаше я да реши.
Всякаква вина или безпокойство излетяха от главата й. Можеше да мисли единствено за Ноа. Взря се в прекрасните му сини очи и бавно го притегли към себе си.
Това бе всичко, от което той се нуждаеше. Устните му се сляха с нейните в нежна и топла целувка. И прекрасна. Но скоро това не му бе достатъчно. Вкусил веднъж сладостта им, той закопня за повече. Езикът му се плъзна вътре и се потърка о нейния. Бавно изследва кадифената мекота, но дори това не му стигаше. Ръцете му се сключиха около нея и целувката стана по-настойчива и страстна.
Той беше ненаситен, изгарящ от желание. Смяташе, че трябва да сломи съпротивата й, докато не усети как пръстите й дърпат тениската му. Нима тя искаше да спрат? Изпъшка и повдигна глава.
— Кажи ми какво искаш. — Гласът му бе дрезгав шепот.
— Всичко — промълви тя. — Свали… свали всичко.
Топлият блясък в очите й го накара да изтръпне. Палецът му се плъзна по долната й устна.
— Много си сладка, знаеш ли?
— Като захар?
— Много повече — промърмори Ноа.
Той вдигна тениската й, а в същото време се опита да съблече своята. Но тя се оплете в ръцете и лактите му, и внезапно се почувства толкова възбуден и нетърпелив, сякаш му беше за пръв път. Знаеше как да достави удоволствие на една жена — Господ му бе свидетел, че през годините бе усъвършенствал уменията си, — но сега бе различно. Джордан беше различна. Изгарящата нужда за нея му причиняваше почти физическа болка. Никога досега не бе изпитвал нещо подобно.
Неговата тениска излетя първа, но нейната скоро я последва. Тя не беше нито срамежлива, нито неуверена. Погали гърба му, раменете, ръцете. Ноа усещаше забързаните удари на сърцето й, а когато докосна гърдите й, тя се изви нагоре към него и тихо простена.
Бедрата й потръпваха под неговите. Той целуна шията й, сетне устните му бавно се придвижиха по- надолу в сладко мъчение. Езикът му запърха по ключицата, а когато най-после достигна гърдите й, той усети как тя се стегна под него.
Започна бавно да я подлудява. Досега нямаше представа, че гърдите й са толкова чувствителни, но с всяко докосване на езика му тя губеше и последните останки от разум.
Той също не бе на себе си. Пое дълбоко дъх и страстно я целуна. Ръцете му трепереха. Целуна я отново — бързо и жадно, — сетне се отдръпна.
— Искам да те пазя.
Сърцето й бясно препускаше. Щом той стана, Джордан обви ръце около възглавницата и я притисна към гърдите си. Една целувка, помисли си тя и се бе разтопила. Въздъхна. Ноа определено знаеше как да целува. Никой друг мъж не я бе карал да се чувства по този начин.
Леглото хлътна, когато се върна при нея. Той дръпна възглавницата и тя не се възпротиви. Претърколи се по гръб, без да откъсва поглед от него. Ръцете му се плъзнаха надолу до кръста й и нежно свалиха шортите. Захвърли ги на пода. Вече бе свалил своите гащета и се настани между бедрата й. Стегнатото му тяло покри нейното и дъхът й секна.
Ръцете й замилваха гърба му, пръстите й бяха нежни като криле на пеперуда. Устата му намери отново нейната. Ласките й станаха по-трескави. Тя впи пръсти в раменете му, молейки го да спре с това мъчение.
— Ноа. — Не знаеше дали бе извикала името му, или бе само стенание. Ръката му се бе пъхнала между бедрата й и това я подлудяваше. Той знаеше точно къде и как да я докосне. Младата жена се извиваше в ръцете му, умоляваща го да я вземе.
Отчаяно копнееше да почувства всеки сантиметър от тялото му, да потъне в топлината му. Дишането му стана накъсано, а това я възбуждаше още повече. Щеше да умре, ако не престанеше с това сладостно мъчение.
Ноа се въздържа колкото можа по-дълго, за да удължи удоволствието и за двамата. Но откликът й отприщи страстта. Знаеше, че е готова. Ноктите й драскаха раменете му, а тялото й се извиваше под неговото. Устните му завладяха нейните, докато разтваряше бедрата й, за да се потопи във влажната й пулсираща женственост. Когато проникна в нея, тя извика. Беше толкова стегната и гореща, че той простена от блаженство. Остана напълно неподвижен, докато мълвеше задъхано името й.
— Ах, Джордан. По дяволите!
Но тя нямаше да го остави да си поеме дъх. Всеки нерв в тялото й крещеше за освобождение. Повдигна колене, за да го приеме по-дълбоко, и започна да се движи.
О, как искаше да му достави удоволствие, да го подлуди така, както той я подлудяваше. Захапа рамото му, целуна устните му, после се придвижи по врата му. Едва успяваше да си поеме дъх. Той се отдръпна и отново проникна дълбоко. Очите й се наляха със сълзи, а главата й се замая от силата на напиращите чувства. Тласъците му станаха по-силни, по-настойчиви. Беше истинско вълшебство.
Дори във вихъра на най-дивата страст Ноа винаги бе успявал да се контролира, да наложи своя ритъм. Но сега беше безпомощен. Отново и отново проникваше в нея, безсилен да забави темпото.
Нейната страст бе равна на неговата. В цялото й същество се надигаше напрежение, имаше чувството, че всеки миг ще се пръсне от неистовата нужда за освобождение.
Усещанията я заливаха като вълни от гореща лава. Никога досега не бе изпитвала нещо подобно. Тя бе пометена от вихрушката на удоволствието като във влакче на ужасите, носещо се стремително към земята, когато всеки нерв вибрира.
Ноа я целуна, сетне зарови лице във врата й, изнемощял от екстаз.
— По дяволите! — прошепна отново.
Проклятие, което й се стори като най-нежната ласка.
Той дишаше накъсано в ухото й. Или може би беше тя? Беше толкова разтърсена, че не можеше да мисли. Този мъж я бе превърнал в безволево същество.
Джордан не искаше да го пусне. Никога.
Той се претърколи настрани и я притегли към себе си. Прегръщаше я и я галеше, докосванията му бяха много по-нежни. Нито един от двамата не промълви нищо, отпуснати в унеса на задоволството. Минутите се нижеха и тя заспа в обятията му.
Събуди се посред нощ. Той все още беше до нея.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Оглушителен тътен я изтръгна от дълбокия сън. Джордан се надигна рязко в леглото, изплашена, че мотелската стая се е разцепила надве. Отпаднала и замаяна, не разбираше нищо.
Силна гръмотевица разтърси тавана и сякаш дори леглото потрепери. Тя подскочи, сетне се отпусна. Беше само буря. Светкавица озари прозореца, последвана от нов тътен. Електронният часовник на радиото върху нощната масичка показваше пет сутринта. Твърде рано, за да става.
Навън вилнееше силна буря, която ставаше все по-яростна. Дъждът плющеше по стъклата, примесен с воя на вятъра.
Дали бе наближаващо торнадо? Досега никога не бе виждала подобна буря, освен по телевизията.
