Танц в сенките

университета.

Ноа леко се усмихна.

— Да, тя се справя страхотно.

Джордан слушаше разговора с нарастващ интерес.

— Коя е Джена Бейнс? — попита тя.

— Едно хлапе, което не заслужаваше злата си съдба.

Брайс забеляза недоумението по лицето на Джордан от мъглявия отговор на Ноа и побърза да обясни:

— Джена Бейнс е едно малко момиче, чиито родители починали рано и тя отишла да живее при единствения си роднина, неин чичо, който бил дилър на наркотици. Нещата в дома му тръгнали наистина зле. През повечето време той бил надрусан, а неколцина от престъпните му приятелчета се нанесли в къщата и поели бизнеса. Джена прекарала две години с тези отрепки. Когато не я държали заключена в дрешника, я ползвали като персонална секс робиня. Накрая властите надушили някакви наркодела и нахлули в къщата. За нещастие, водачът на бандата бил осведомен и избягал преди това. Взел Джена със себе си като заложница. Точно тогава се намесили брат ти и Ноа. Онзи тип държал детето повече от два месеца, като постоянно се местел — затова било много трудно да го заловят, но най-после успели да го проследят до празна сграда с апартаменти. Чух, че когато нахлули там, Джена била направо пребита от бой и не можела да каже почти нищо. — Мъжът погледна към Ноа за потвърждение.

Част от гнева, който Ноа бе потиснал, изплува, докато отговаряше:

— Тя беше изплашена до смърт. Вкопчи се в мен и само повтаряше: Не си тръгвай. Не си тръгвай.

Брайс погледна към Джордан и възобнови разказа си:

— Когато Джена била изписана от болницата, социалните се намесили, но Ноа й намерил чудесно приемно семейство.

— Те бяха мои приятели — обясни Ноа. — Знаех, че ще бъде в добри ръце. Просто не исках след всичко, което бе изстрадала, да попадне във водовъртежа на системата.

— Е, от това, което съм чул, неизвестен благодетел платил таксата й за обучение. Според слуховете, благодетелят си ти.

Ноа не каза нищо.

— Джена е страхотно хлапе. Иска да стане учителка.

— Това, което си направил, е изключително благородно — отбеляза Брайс.

Ноа не обърна внимание на комплимента и сви рамене.

— Много хора биха сторили същото.

Разговорът бе прекъснат от пристигането на сервитьора с пиците. Джордан изяде само едно парче, но мъжете се справиха с останалото, докато продължиха да обсъждат братята Дики.

Младата жена се облегна на дървената пейка и слушаше, но всъщност не чуваше какво си говорят. Гледаше Ноа. Винаги бе знаела, че е отдаден на работата си, че е чувствителен и забавен, но явно имаше доста неща, които не подозираше за него.

Ноа довърши бирата си и поръча бутилка вода. Тя го наблюдаваше, докато той облегна лакти и преплете пръсти, заслушан в теориите на Брайс за разследването. Има хубав профил — помисли си Джордан. — А когато се усмихне…

О, боже, знаеше какво се случва. Къде беше Кейт сега, когато се нуждаеше от нея? На медения си месец, разбира се. Кейт можеше да я накара да се опомни, но приятелката й не беше тук и Джордан внезапно осъзна, че се намира в голяма беда. Започваше да се превръща в една от почитателките на Ноа Клейборн.

Чудеше се какво ли ще изпита, ако я целуне. Да я докосва… да я държи…

— Джордан, готова ли си?

Въпросът я сепна.

— Готова за какво?

— Да тръгваме — рече Ноа.

— Да, разбира се. Брайс, беше ми много приятно — усмихна се тя. — Разбирам, че си свършил много работа, отделяйки от личното си време и бих искала да знаеш колко високо оценявам помощта ти.

— Няма нищо, а и не е нужно да ми благодариш. Ти си сестра на Ник.

Тримата излязоха заедно. На вратата Брайс се сбогува с тях.

— Кога е крайният срок? — попита той.

— Утре на обяд — отвърна Ноа. — Ако дотогава не съм говорил с братята Дики, ще поема нещата в свои ръце.

— Звучи ми добре.

Джордан беше мълчалива по обратния път до мотела. На няколко пъти Ноа я поглежда и я пита дали е добре.

— Добре съм — отвръщаше всеки път тя.

Но не беше. В душата й цареше пълен хаос. Можеше да мисли единствено за Ноа. Трябваше да се стегне и да се овладее. Повече никакви налудничави фантазии. Няма да се пита какво ли ще е да се люби с него. Престани, повтаряше си младата жена. Но колкото повече се опитваше да го пропъди от мислите си, толкова по-упорито се връщаше той.

Йога. Ето от какво се нуждаеше. Когато се прибере в мотела, ще си вземе набързо един душ, ще си облече пижамата и ще седне в средата на леглото в поза лотос. Ще диша дълбоко и ще проясни мислите си. И близостта му няма да й повлияе. Ще освободи съзнанието си от него.

— Какво не е наред с теб? — попита Ноа.

— Защо си мислиш, че нещо не ми е наред?

Той се засмя.

— Хвърляш ми доста тревожни погледи.

Тя смотолеви някакво нелепо извинение и през останалия път до мотела се взира през прозореца на колата.

Отнесе торбата с документите в стаята си и рязко спря. Вратата на стаята на Ноа бе отворена. Леглото му беше оправено, а върху възглавницата имаше малки шоколадчета. Нейното не бе пипано.

Младата жена поклати глава и се засмя.

— Изненадана съм, че Амилия Ан не те очаква в леглото.

Той се усмихна и влезе в стаята си.

— Тя не е мой тип.

Искаше й се да го попита какъв е неговият тип, но се спря; вместо това грабна пижамата си и се запъти към банята.

Определено се почувства много по-добре и мислите й се проясниха, след като взе душ и изми косата си. Дори си даде труда да я подсуши.

Докато отмяташе покривката, видя, че Ноа говори по телефона. От време на време чуваше смеха му. Помисли, че може би разговаря с Ник. Тъкмо се бе настанила удобно в леглото с купчина листове в ръце, когато Ноа влезе в стаята й.

— Ник иска да му се обадиш на мобилния. Но почакай две минути. В момента говори на другата линия с Моргенстърн. — Подаде й телефона си. — Отивам да си взема душ. Каквото и да стане, не отваряй вратата на никого. Разбра ли?

— Да.

Той вече бе изчезнал в банята, когато тя се сети, че не го попита дали е казал на Ник за Лойд. Разбира се, че го е направил. Но може и да бе оставил на нея да съобщи новината. Тя не искаше Ник да се връща в Серенити. Ако всичко вървеше добре, утре по някое време щеше да си е в Бостън.

След като подреди копията, се свърза с брат си. Ник вдигна на второто позвъняване.

Той не си губи времето с поздрави, а направо попита:

— Намерила си още един, а?