Танц в сенките

открия — добави полицаят.

— Той е част от клана Макена — обади се Джордан, — но не ми се вярва някой от тях да е бил близък с професора. Той не беше съвсем в ред.

Изпита вина, че говори по този начин за един мъртвец, но просто искаше да бъде честна.

Джо се спря на прага.

— Успяхте ли да прочетете някои от тези документи?

— Не. Прочетох само по няколко листа от всяка от кутиите, но това е всичко.

Ноа отвори вратата на колата и й подаде ключовете.

— Ти влез и пусни климатика. Аз ще дойда след минута.

— Струваш ми се ядосан.

— Не съм ядосан, а раздразнен. Наистина се опитвам да се съобразявам и нагаждам към доста неща, което е доста необичайно за мен, но все пак се справям, нали?

Тя не се усмихна, макар че й се искаше.

— Да.

— Знам, че Джо е говорил с шериф Рандал Дики, но още не ми е казал нито дума. Това означава, че е сключил някаква сделка. Затова…

— Ъхъ.

— Дотук със съобразяването. Качвай се в колата. В този момент Дейвис излезе от къщата.

— Не забрави ли да ме информираш за разговора си с Ранди Дики? — попита го Ноа, докато мъжът заключваше входната врата.

— Не, не съм забравил. Мислех, че по-късно можем да поговорим за това на чаша бира.

— Кажи ми сега.

— Трябва да се опиташ да разбереш. Преди да пуснат брат му условно, Ранди вършеше добра работа като шериф. Но Джей Ди е луда глава, а Ранди би искал да му даде втори шанс да се поправи. Аз се съгласих с него.

— Това не го решаваш ти.

— Да, аз го решавам. Освен ако Джордан не повдигне обвинение срещу Джей Ди, задето я е ударил, нито ти, нито тя можете да направите нещо. Не се опитвам да се опълча срещу теб. Просто ти обяснявам как стоят нещата. Както ти казах и преди, аз трябва да живея в този град, а това означава, че се налага да се разбирам с хората, които имат власт. Шериф Ранди може да ми стъжни живота. Няма значение, че е в друг окръг. Пак има влияние.

— О, да. Както го описа, явно е страхотен шериф, няма що!

— Нямах това предвид. Той просто ме моли за услуга, това е всичко.

— И ако не получи тази услуга, ще ти стъжни…

— Добре, добре — вдигна ръце Дейвис. — Помня какво съм казал. Но Джей Ди му е брат — повтори — и ако тя повдигне обвинение, ще го вкарат в затвора, преди да щракнеш с пръсти. Ранди ще ми е задължен, ако тя не го направи.

— Мислех си, че искаш да те назначат за постоянно за началник на полицията.

Джо се смути.

— Жена ми казва, че не бива да позволявам на егото си да ми пречи. Преди го правех, но сега съм шеф и бих могъл да приема работата, ако градският съвет пожелае.

— Искам да говоря с Ранди.

— Споменах му за желанието ти и той каза, че няма нищо против.

— Няма нищо против, така ли? — Ноа усети как кръвта му кипва. — И къде е той сега?

— Истината ли искаш?

— Не, Джо, излъжи ме.

— Хей, не е нужно да се впрягаш. В момента Ранди търси брат си. Честно, закле се в Бог, че не знае къде е Джей Ди и е много разтревожен, че може да направи някоя глупост.

— Джей Ди вече е минал етапа на глупостите.

— Той ще се появи и когато това стане, Ранди ще го доведе в участъка, за да седнем заедно и да изясним цялата работа.

— Да изясните заедно цялата работа? Джей Ди е заподозрян в разследване на убийство.

— Но това е моето разследване — изтъкна Дейвис.

Ноа не обърна внимание на забележката му.

— Срокът си остава същият, Джо. Ранди трябва най-късно до утре да доведе Джей Ди.

— А ако не може да го открие?

— Тогава аз ще го направя.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

За пръв път в своя нещастен живот Джей Ди изпитваше истински страх. Сякаш бе паднал в толкова дълбок гроб, че се чудеше дали някога ще успее да се измъкне оттам.

Проблемът беше работодателят му. Мъжът го плашеше до смърт. Само като го погледнеше по своя особен начин и Джей Ди усещаше как кръвта му се вледенява. Беше виждал такъв поглед в затвора. Осъдените до живот, които нямат какво да губят, гледаха така. Убий или ще те убият. Това означаваше.

Кал го бе научил да стои по-далеч от онези мъже и в много случаи го бе защитавал от тях. Никой не смееше да се изправи срещу Кал, не и този, който имаше поне капка здрав разум в главата.

Но сега Кал не можеше да го защити. Джей Ди трябваше да се оправя сам, а шефът му не бе по- различен от убийците, от които се криеше в затвора. Приличаше на тях и дори бе по-жесток и коварен от повечето. Джей Ди го бе видял да вдига професора и да го запраща като фризби към стената. Беше го уплашила не толкова физическата сила, а погледът в очите му, докато изстискваше последната капка живот от нещастника. Никога нямаше да забрави този поглед — щеше да го преследва в сънищата му, докато е жив.

Алчността бе убила Макена и алчността бе превърнала Джей Ди в съучастник на убиец. Сега вече бе твърде късно да съжалява. Беше на дъното на гроба и усещаше пръстта, която се сипеше отгоре му, за да го затрупа.

Шефът бе заповядал на Джей Ди да се отърве от трупа и да задържи жената в града, докато открие какво знае. Джей Ди успя да измисли само един начин да го стори. Постара се да я обвинят в убийства. Така брат му щеше да я арестува и пъхне в затвора. Поне такъв беше планът, но всичко се издъни, когато тя откри трупа, докато беше на територията на друг окръг. Знаеше, че си бе изпуснал нервите, когато видя телефона в ръката й, но в онзи миг мислеше само как да й го измъкне. Не, не беше вярно. Тогава изобщо не мислеше. Ако го бе направил, никога нямаше да я удари.

И като последен глупак вярваше, че Маги ще успее да оправи нещата. В крайна сметка тя беше шеф на полицията и той бе сигурен, че ще направи всичко, за което я помоли.

Но една беда никога не идва сама, както казваше Кал. Сега Джей Ди разбираше какво е искал да каже. Маги не можеше да оправи нищо, след като я уволниха. Властта й се бе изпарила. И сякаш не му стигаше това, ами и жената се оказа свързана с ФБР.

Ужасяваше се да каже на шефа си за брата и другия агент, който се бе лепнал за нея като долнопробен парфюм към нова риза.

За късмет шефът му вече знаеше. Каза на Джей Ди, че няма значение колко агенти на ФБР има в града, задачата му е да я задържи тук, докато намери удобен момент да си побъбри насаме с нея. Начинът, по който бе казал побъбри, го бе изпълнил с желанието да побегне, накъдето му видят очите. Но вече бе късно за това. Прекалено късно. Инцидентът с Лойд беше последната капка.

Не беше случайност, че Джей Ди се натъкна на Лойд, докато механикът товареше багажа си в колата с намерението да напусне града. Маги му бе подшушнала, че Джордан Бюканън разправяла на всички, че Лойд се е държал много подозрително, когато отишла да си прибере колата от гаража му. Дори смятала, че Лойд е знаел, че трупът е в багажника.

Джей Ди искаше само да си поговори с Лойд и да разбере какво е видял, но в мига, в който го зърна,