Лойд се втурна към къщата и опита да се барикадира отвътре.
— Искам само да поговорим, Лойд! — извика Джей Ди.
— Върви си или ще извикам шерифа! — изкрещя на свой ред Лойд. — И не се шегувам, наистина ще го направя!
— Забрави ли къде живееш?
— Какво искаш да кажеш?
— Ти живееш в Джесъп Каунти, глупако, а това означава, че ако позвъниш на шерифа, ще се обадиш на брат ми. А ти отлично знаеш, че той ще направи всичко, за което го помоля — излъга Джей Ди.
Лойд изруга.
— Точно така! — кресна отново Джей Ди. — Пусни ме вътре, искам само да поговорим. Ще чакам търпеливо тук, докато се решиш. Няма да те нараня, Лойд.
— Ти нарани онзи човек.
— Не, не съм. Кълна се, че не съм! Той беше вече мъртъв, когато го намерих. Някой… няма да кажа кой, ми каза да го сложа в колата на онази жена. Само това съм направил.
— Ако ти повярвам, ще ме оставиш ли да замина от града? — попита Лойд. — Само докато всичко отмине и ФБР напусне Серенити.
— Точно това се надявах, че ще направиш. Ако искаш, можеш да ми се обадиш и да ми кажеш къде си се скатал, а аз ще изпратя едно от най-добрите си момичета да ти прави компания. Ще прекара с теб поне една цяла нощ. Мога да ти дам…
— Добре, ще ти се обадя — нетърпеливо се съгласи Лойд.
Джей Ди знаеше, че Лойд го гледа през шпионката, затова не се усмихна. Доволен, че няма да се обади на началник Дейвис или на шерифа, той се запъти обратно към пикапа си. След това зави зад ъгъла, изключи двигателя и зачака Лойд да потегли, за да го проследи.
Не го беше убил. Просто се обади по телефона и каза на шефа си къде може да открие Лойд. Не бе направил нищо лошо. Просто бе споделил малко информация.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Заведението „Крипъл Крийк — бар и грил“ държеше официалния окръжен рекорд по брой животински глави, накачени по стените. Там даже от гредите висяха две препарирани гърмящи змии. Някога бяха повече, но перките на вентилаторите по тавана ги закачаха, а клиентите не проявяваха особен възторг, когато от време на време, докато си пийваха кротко на бара, по главите им започваха да се сипят парчета змийска кожа.
Агент Стрийт бе обяснил на Ноа как да стигнат до мястото, уверявайки ги, че там приготвят най- вкусната пица в щата, стига двамата с Джордан да не обръщат внимание на декора. Главният готвач бил пришълец от Чикаго.
Отвън фасадата приличаше на ловна хижа, достатъчно голяма да побере Пол Бъниан5. Обстановката отвътре напомняше на Джордан за ски курорт. Високите тавани с открити дървени греди и балконът, който гледаше към дансинга, бяха изработени от чворесто чамово дърво. Въздухът бе натежал от мириса на боров освежител, а музикантите от оркестъра, разположен върху малкия подиум в ъгъла, подрънкваха с китарите си игриви кънтри мелодии.
Ноа улови ръката й и я поведе през тълпата, сякаш това бе най-естественото нещо на света.
Агент Стрийт ги очакваше прав до едно сепаре в дъното. Ноа изчака Джордан да се плъзне на дървената пейка, сетне се настани до нея.
— Какво има в папката, агент Стрийт? — попита Джордан.
— Моля те, казвай ми Брайс — настоя мъжът и тъкмо се канеше да отговори на въпроса й, когато се появи сервитьорът, за да вземе поръчките им. — Сега не си на работа, нали? — обърна се той към Ноа.
— От два дни не съм официално на работа. Просто помагам на приятел.
— Искаш ли да пийнеш една бира?
— Разбира се — кимна Ноа. — Джордан?
— За мен диетична кола.
— Събрал съм доста информация за братята Дики — каза Брайс, след като сервитьорът се отдалечи. — С Ранди всичко е наред, но през годините Джей Ди е имал неприятности със закона. Бил е побойник и е участвал в доста схватки, а след едно сбиване в някакъв бар е попаднал в затвора.
Ноа чакаше да чуе нещо ново.
— Това, което буди интерес — продължи Брайс, — е, че бившият съкилийник на Джей Ди, мъж на име Калвин Милс и в момента излежава двадесетгодишна присъда за убийство. Кал, както го наричат всички, е работил за охранителна компания. Разбира от всякакви видове оборудване за наблюдение и следене, запознат е с най-съвременните електронни джунджурийки. Кал обичал да минава по няколко пъти на ден покрай къщата си, за да подслушва разговорите на жена си по телефона.
— Явно не й е вярвал — заключи Джордан.
— Оказало се, че имал сериозно основание за това — поде отново Брайс. — Един следобед бил паркирал малко по-надолу по улицата и слушал разговора й в леглото с някакъв тип, с когото се била запознала в службата.
— По-късно Кал казал на детективите, че навярно би могъл да й прости изневярата, ако не се била подиграла с… оборудването му. — Агентът стрелна Джордан с поглед, преди да продължи: — Според Кал, съпругата му нарекла мъжкото му достойнство „бъркалка за коктейли“.
— Е, това обяснява всичко — провлачено отбеляза Ноа и се облегна назад. — Значи я е убил, така ли?
Да — потвърди Брайс. — За негов късмет съдията бил мъж, затова Кал не получил максимална присъда.
— Съдията е проявил съчувствие — кимна Ноа.
Джордан не можеше да разбере дали двамата й събеседници се шегуват, или са сериозни.
— Та този тип е убил жена си! — възмути се тя.
— Да, така е — съгласи се Ноа, — но никой не бива да се подиграва с мъжкото оборудване.
По изражението на Стрийт си личеше, че напълно го подкрепя. Чак когато Ноа й смигна, тя разбра, че се шегува.
Питиетата им пристигнаха и след като си поръчаха две пици, специалитет на заведението, Брайс отново заговори:
— Кал научил Джей Ди на всичко, което знаел за следенето. Той проявил истински интерес към него. Един от пазачите каза, че Кал се мислел за нещо като технологичен гуру.
— Откри ли нещо за финансите на Джей Ди? — попита Джордан.
— Да — кимна Брайс. — През последните шест месеца е внесъл доста пари в брой, но за разлика от професор Макена, депозитите не надвишават хиляда долара.
— Изнудване. Ето с какво се е занимавал — заключи Джордан. — Подслушвал е разговорите на хората и след това ги е изнудвал.
— И аз така предположих — съгласи се Брайс.
— Иска ми се да вляза в дома му — обади се Ноа.
— Е, без заповед за обиск няма да можеш — рече Стрийт и му подаде записките си. — Тук е всичко, което съм събрал. Ако имаш нужда от допълнителна информация, обади ми се.
— Благодаря — отвърна Ноа. — Оценявам го.
— Радвам се, че успях да ти помогна — каза Брайс. — Чудесно е, че най-после мога да работя с теб. Вие двамата с Ник сте истинска легенда в Бюрото. Чувал съм за някои от случаите ви. Имате впечатляващо досие.
Ноа придоби сериозно изражение.
— Иска ми се да е по-добро. Не всички работят така, както бихме искали.
Стрийт кимна.
— Знам, но някои успяват. Чух какво си направил по случая
