Един от доброволците посочи към предния двор. Казваше се Мигел Морено — пенсиониран пожарникар от Хюстън, който бе решил на стари години да си купи ранчо. Той бе обучил останалите и те действаха организирано, сръчно и ефективно. Откакто беше поел отряда, нито един от хората не бе раняван. Морено вече няколко пъти бе прегледал руините и искаше да сподели заключението си с Ноа.
— Няма съмнение, че Джей Ди е виновник за пожара, но съм готов да се обзаложа, че не е знаел как да борави с толкова мощно вещество. В противен случай никога нямаше да го запали, докато е бил все още в къщата.
Джо се отдръпна от трупа.
— Може Джей Ди, без да иска, да е подпалил огъня по-рано — предположи той. — Ето какво е станало според мен: той е влязъл вътре, напоил е всичко със сместа, след което е смятал да излезе оттам, откъдето е дошъл, или през задната врата. Докато е бил все още в къщата, навярно е хвърлил нещо, за да подпали огъня, например напоен с керосин парцал или хартия.
— Възможно е — кимна Морено. — Нужна е била само една искра, за да пламне всичко.
— Много неща биха могли да я предизвикат — заговори Джо, нетърпелив да сподели хипотезата си. — Може да е отворил вратата, за да излезе, търкането на металната рамка в болтовете е предизвикало искра… и това е било достатъчно.
— Само експерт по палежите може да каже със сигурност какво точно се е случило — заяви Морено. — Повикахте ли такива специалисти, агент Чадик?
— Естествено — отвърна агентът. — Джо, смяташ ли, че двамата с Морено ще се справите с положението, докато пристигнат експертите? Да оградите мястото и да не пускате никого? Аз ще отида с Ноа до къщата на Дики.
— Ще се справя — увери го началникът на полицията. — Дали агент Стрийт е открил нещо интересно?
— Ще знам, след като отида на място.
Дейвис тръгна след Ноа.
— Ноа, имаш ли секунда?
— Да? — Той се обърна.
— Мислиш ли, че агентите ще ми позволят да участвам в разследването, след като вече го поеха? — попита Джо с нисък глас. — Не искам да им се пречкам, но… — Млъкна и сви рамене.
Ноа посочи към Чадик.
— Защо не разбереш още сега?
Дейвис изглеждаше засрамен, когато задаваше въпроса на агента. Чадик, по-дипломатичният от двамата, погледна към Ноа, докато му отговаряше.
— Знам, че си се наслушал на истории какви грубияни сме и как тормозим местните полицаи, когато поемем някой случай, и навярно по-голяма част от тези истории са верни — прибави той с усмивка. — Не обичаме местните да ни се бъркат в работата, но Ноа ми обясни, че тази ситуация е различна. Ти, Стрийт и аз ще работим заедно.
Джо припряно кимна.
— Оценявам го. Това е голяма възможност да се уча от експерти.
След като и този проблем се уреди, Ноа се насочи към колата си. Прозорците бяха спуснати и той видя, че Джордан чете някакви документи, докато отпива от бутилка, в която водата несъмнено беше топла. Горката. Чакаше го вече доста време, но нито веднъж не се бе оплакала, нито бе настояла да побърза.
Тя го видя и бързо събра хартиите, които бе пръснала върху седалката. Умираше от жега и смяташе, че всеки миг ще получи топлинен удар. Не искаше двигателят да работи напразно толкова дълго само заради климатика и затова го изключи, и отвори прозорците, надявайки се вятърът да намали горещината.
Преди това, въпреки нарежданията на Ноа, излезе за малко от колата и застана в сянката на един орех, но погледите на тълпата, събрана на отсрещната страна на улицата, я накараха да се почувства неловко. Хората си шепнеха нещо и не сваляха очи от нея. Кой знае какво си говореха! Може би за катран, пера и изгаряне на клада.
Когато двамата с Ноа пътуваха от дома на Джей Ди към къщата на професора, тя му бе предложила да го чака в мотела. Беше достатъчно той да й се обади и тя щеше да отиде при него. Ноа бе категорично против. Не искаше да я изпуска от поглед, а от стоманените нотки в гласа му се разбра, че е безполезно да спори.
Той се настани зад волана, завъртя стартера и включи климатика. После се извърна към нея. Лицето й бе зачервено. Беше вдигнала косата си, но кичурите отзад на тила бяха влажни. Потните й дрехи бяха прилепнали към тялото, подчертавайки чувствените му извивки, а по кожата й блестяха капчици. Приличаше на красиво цвете, започнало да повяхва. Ноа се изпълни с вина от това, което се канеше да направи.
— Как си? — попита я.
— Добре — отвърна младата жена. — Добре съм.
— Никак не ми се ще да те моля за това, но наистина трябва да се върна в къщата на Дики. Трябва да я огледам и…
— Всичко е наред — прекъсна го Джордан. — Не е нужно да ми обясняваш. Длъжен си да го направиш, а аз съм добре, наистина.
Не настоя той да я закара до мотела, защото знаеше, че ще й откаже. Ноа държеше тя да е с него и ако това му помагаше да си върши работата, нямаше да му пречи.
Той не бе забелязал кога бе отлетяло времето, докато не спряха пред дома на Джей Ди. Денят клонеше към своя край. Не можеше да повярва, че толкова се е забавил в къщата на Макена, а знаеше, че сигурно ще се наложи да прекара часове в дома на Джей Ди.
— Може би ще трябва да останем още една нощ — рече той, докато паркираше зад колата на Чадик.
— Знам.
— Нали ще можеш да издържиш?
— Да — увери го тя. — Можем да тръгнем утре сутринта. — Колко пъти си бе мислила същото?
Чадик, който вече бе влязъл, сега се появи на прага и извика:
— Това ще ти хареса.
Ноа кимна към него и отново се обърна към Джордан:
— Ако искаш, можеш да влезеш, но не бива да докосваш нищо.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Ноа не бе виждал толкова много оборудване за следене и подслушване, откакто бе напуснал академията в Куонтико.
Агент Стрийт беше изумен.
— От това, което бях чул за този тип, си мислех, че е пълен идиот. Но сега… — Погледът му бавно обхождаше стаята, пълна с всевъзможни шпионски уреди. — Някои от тези устройства са много модерни и доста сложни за употреба. Като гледам всичко това, бих казал, че си е разбирал от работата.
— И каква точно е била работата му? — Джордан бе застанала на прага и гледаше уредите, които Чадик вадеше от някакъв кашон и подреждаше на пода.
Стрийт хвърли на Ноа чифт ръкавици и посочи към нещо, което приличаше на миниатюрна сателитна чиния.
— Това е параболичен микрофон. Позволява да се чуе разговор от приблизително триста метра.
Ноа приближи, за да го огледа по-подробно.
— Има вградено записващо устройство, както и външен извод — отбеляза.
— Питам се колко ли лични разговори е подслушал — обади се Джордан.
— Не само е слушал — отново заговори Стрийт. — Почакайте само да видите видео колекцията му. Инсталирал е камери в стаите на онзи долнопробен мотел, който държи. Снимал е клиентите с момичетата. Сигурно ще ги открием в отдушниците или в лампите на таваните.
Чадик кимна.
— Прегледа ли някои от видеозаписите?
