— Само един — отвърна Стрийт. — Добро качество. Филмът изобщо не е размазан. — В гласа му прозвучаха цинични нотки. — Изключително графично изображение.
— Страхотно! — прошепна Джордан. Само това, че беше в къщата на Джей Ди, я караше да се бои, че ще прихване нещо заразно.
— Погледнете този бинокъл. — Ноа взе уреда и го огледа. — Има вграден усилвател на звука. Супермодерна технология.
— Да — съгласи се Чадик. — Джей Ди е можел едновременно да наблюдава и да слуша.
— И записващо устройство — добави Стрийт. — Някои от тези приспособления са съвсем нови. Батериите още не са разопаковани. Бих казал, че е въртял сериозен бизнес. Според мен се е занимавал с изнудване. А съдейки по цялото това оборудване, трябва да е имал доста дълъг списък с клиенти, не мислите ли? Как иначе ще знае кога, кой и колко е платил?
— Може би — замислено промърмори Чадик. — Намери ли някакви тетрадки или листове?
Колегата му поклати глава.
— Предполагам, че е съхранявал информацията в компютъра си.
— Той е имал компютър? — изненада се Чадик. — И къде е?
— В кабинета зад кухнята. Не го ли забеляза?
— Още не съм огледал всичко.
Джордан не обръщаше голямо внимание на разговора. Мислеше си за вноските в брой, които Джей Ди бе направил в своята сметка. Професорът беше боравил с големи суми, но Джей Ди никога не бе депозирал повече от 1000 долара наведнъж. Да не би съвсем наскоро да е започнал бизнеса си? И откъде е взел пари, за да си купи толкова модерно оборудване? Сигурно е било доста скъпо.
Приближи до прозореца и погледна към улицата, докато се опитваше да отгатне каква е била връзката между Джей Ди и професора.
След като Ноа прегледа и последния кашон, се изправи и попита Стрийт дали е имал време да погледне компютъра.
— Пуснах го, но не успях да отворя нито един от файловете. Достъпът е блокиран. Ще се наложи да го вземем с нас и да го дадем на някого от техниците, за да си поиграе малко. Смятам, че ще отнеме доста време.
— Може би не — усмихна се Ноа и се обърна към прозореца. — Джордан, ще имаш ли нещо против да проникнеш в базата данни на този компютър?
Тя погледна през рамо.
— С удоволствие — отвърна. Радваше се, че може да бъде полезна. — Случайно да е лаптоп? — не можа да се сдържи тя.
— Сладурче, не се ли разбрахме да забравиш за това?
— Само попитах — усмихна се младата жена.
Последва Ноа в кабинета. Компютърът беше нов модел и Джордан бе впечатлена. Кари й беше казала, че в затвора й предложили да изкара компютърен курс, но тя не проявила интерес. Може би и в затвора, където Джей Ди е излежавал присъдата си, е имало подобни обучения, но той се бе записал.
Ноа придърпа един стол и й посочи клавиатурата.
— Действай.
Отне й секунда, за да извика списъка с файловете. Отварянето им щеше да изисква малко по-дълго време.
— Извикай ме, когато влезеш — каза Ноа и се върна в дневната при Чадик.
Стрийт остана да гледа как пръстите на Джордан летят по клавишите. Букви и числа изпълниха екрана. Той нямаше представа какво прави, но тя явно знаеше, а това беше важното.
Джордан загуби представа за времето, улисана в работата си. Накрая успя да отвори файловете.
— Влязох! — извика тя.
Една папка се отвори тъкмо когато Ноа слагаше ръце върху раменете й.
— Какво е това?
— Списък. — Приближи до екрана. — Записал е доста неща.
Джордан стана и се отмести, за да може Стрийт да седне. Гърбът й се бе схванал и тя забеляза, че навън се е стъмнило. Колко ли дълго бе останала пред компютъра? Изви се и се протегна.
Чадик се облегна на бюрото.
— Това говори ли ни нещо?
— Бих казал, че да — отвърна Стрийт. — Тук са само първите имена, без дати, но са посочени дните от седмицата, извършеното, плащанията и някои адреси. — Засмя се. — Казвам ви, че ако всички тези хора живеят в Серенити, този град е средище на доста разгорещени страсти.
— Кой е в списъка? — попита Ноа.
Тук пише, че Чарлин е платила четиристотин долара в петък в офиса на застрахователната агенция.
— Чарлин? Защо ще плаща четиристотин долара на Джей Ди? — изненада се Джордан.
Стрийт се ухили.
— Записал е на видео как се чука.
— С годеника си?
Тримата агенти я изгледаха и тя тутакси осъзна колко глупав е въпросът й. Ако Чарлин спеше с годеника си, Джей Ди нямаше да я изнудва.
— Добре, май съм прекалено изморена. Явно е мамела годеника си. — Внезапно се изпълни с гняв. — А аз подарих на тази жена сервиз от китайски порцелан! При това на Вера Уонг!
Чадик погледна отново към екрана.
— Плащала е от известно време.
— Чукала се е от известно време — додаде Стрийт. — Предполагам, че не е имала нищо против да плаща.
И с кого е спала? — полюбопитства Джордан. — Не, не ми казвай. Не искам да знам. Всъщност искам. Кой е бил?
— Някакъв тип на име Кайл…
Джордан потръпна ужасено.
— Не и Кайл Хефърминт!
Ноа намери реакцията й за забавна. Приближи към нея и я прегърна през рамо.
— Това е онзи сноб, нали? Дето ти е хвърлил око?
— Същият — потвърди тя.
— Има и някакъв Стив Н. — продължи Стрийт.
— Може да е Стив Нелсън — рече Ноа. — Запознах се с него в ресторанта. Има застрахователна агенция.
— И е шеф на Чарлин — осведоми го Джордан.
— Е, май не е само това — ухили се Стрийт.
— О, мили боже, нали не искаш да кажеш, че спи и със Стив? Не, не мога да повярвам!
— Искаш ли да видиш видеото?
— О, боже, наистина го е правила. А Стив е женен.
— Да — сухо се съгласи Ноа, — и тъкмо затова е плащал на изнудвана, за да запази тайната му.
— Ще разпечатам това. — Стрийт кликна с мишката. — Ще направя две копия. Ти вземи едното, Ноа.
— Ето какво ще ви кажа. Преди да напусна Серенити, искам да се срещна с тази Чарлин — обади се Чадик.
Ноа чу някаква кола да спира отвън. Отиде в дневната и погледна през прозореца.
— Техническият екип пристигна.
— Добре — кимна Стрийт. — Ще опаковат и вземат оборудването. — Отиде до принтера, разпредели копията и подаде единия екземпляр на Клейборн.
— Ние заминаваме утре рано сутринта — каза му Ноа. — Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. Ще те помоля да ме държиш в течение.
