някога обвързан с жена, пък било то и за кратко?
Той не се поколеба нито за секунда.
— Не.
Ако с резкия си отговор и натъртения си тон смяташе, че ще я накара да се откаже от повече въпроси, много грешеше.
— Господи! Ти си истински господин Чувствителност.
Той изключи двигателя и отвори вратата.
— Сладурче, у мен няма и капчица чувствителност.
Грешеше за това, но тя нямаше намерение да спори с него.
— Ами ти? — попита на свой ред Ноа. — Ти някога имала ли си продължителна връзка?
Преди да успее да отговори, той заобиколи колата и отвори вратата. Улови ръката й и двамата поеха към улицата. Паркингът бе слабо осветен от една лампа в другия му край. Беше тихо, с изключение на обичайните нощни звуци.
Той спря за миг и се взря в очите й.
— Знам за какво е всичко това, Джордан Бюканън.
— А ще бъдеш ли така добър да го обясниш и на мен?
— Не.
Това сложи край на разговора.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
— Заявявам ти направо, че ако ресторантът е пълен, ще вляза през задната врата и ще ям в кухнята.
— Защо? — зададе очевидния въпрос Ноа.
Джордан го погледна така, сякаш и отговорът бе не по-малко очевиден.
— Нямам намерение да ме подлагат на поредната инквизиция. И определено нямам желание да ме зяпат втренчено, докато се храня. Отразява се зле на храносмилането.
— Хората са любопитни, това е всичко — опита се да я умилостиви Ноа. — Не можеш да го отречеш, сладурче. Ти си знаменитост.
— О, голяма знаменитост, няма що! Откакто пристигнах, умряха трима души. Ако сметнеш колко пъти съм била тук и го съпоставиш с броя на жителите, броя на неочакваните смъртни случаи, отчитайки и статистическата грешка…
— Която, предполагам, си ти.
— Точно така. Аз съм грешката в изчисленията.
— Разбира се, че си ти — подразни я Ноа.
— Можеш да стигнеш до едно-единствено заключение.
— Което е?
— Аз съм причина за епидемия.
Той я привлече в обятията си.
— Това е моето момиче!
— Не е смешно.
— Напротив, сладурче.
Джордан въздъхна. Не можеше да повярва колко лесно излизаше от равновесие напоследък.
— Добре, може и да не се държа съвсем разумно и да преувеличавам нещата, което, между другото, не е типично за мен. Аз винаги съм разумна. Но тук… не мога да мисля правилно. —
Двамата завиха зад ъгъла и пресякоха улицата. Заведението на Джафи беше точно пред тях и Джордан видя, че има няколко клиенти, но повечето маси бяха празни.
— Ще влезем, ще хапнем и веднага си тръгваме. Става ли?
— Звучи вълнуващо. Дали да седнем край някоя маса, или да останем прави, докато се храним? — попита той, докато отваряше вратата.
Анджела се зарадва да ги види.
— Здрасти, Джордан! — извика тя.
— Здрасти, Анджела. Спомняш си Ноа, нали?
— Разбира се — усмихна се жената. — Вашата маса ви очаква. С големите събития през днешния ден, сигурно сте изгладнели като вълци. — Тя прие поръчката им за напитките и добави: — Идвате съвсем навреме. Тъкмо се канех да събирам покривките.
— По-спокойна вечер? — попита Джордан.
— Винаги е така, когато е ден за покер — осведоми я сервитьорката. — Затваряме с час по-рано, за да може Джафи да почисти кухнята. Той мрази да закъснява за покера си.
Ноа отиде в мъжката тоалетна, за да се измие, а когато се върна, питиетата вече бяха на масата и Анджела чакаше.
— Не ми се ще да ви пришпорвам и обещавам да ви оставя на спокойствие, след като взема поръчките, но Джафи наистина би искал да започне да приготвя вечерята.
Даде им няколко препоръки и след като си избраха, забърза към кухнята.
Джордан се отпусна. Последните клиенти си бяха тръгнали и двамата с Ноа бяха сами в ресторанта. Нито Анджела, нито Джафи ги прекъснаха.
Ноа вдигна бутилката бира.
— Пия за последната ни вечер в Серенити.
Тя вдигна колебливо чашата си с вода и лед.
—
Той отпи щедра глътка от бирата.
— Още няколко убийства — и ще им се наложи да сменят името на града6.
Тя се усмихна.
— Май преувеличих, нали? Бях сигурна, че отново ще ни заобиколи любопитна тълпа и всички ще се надпреварват да задават въпроси за пожара и Джей Ди. А я ни погледни. Целият ресторант е на наше разположение и явно ще се нахраним на спокойствие. Късметът ни най-после проработи, нали?
Ноа й се усмихна, но не каза нищо. Анджела беше заета да сгъва покривки, но той забеляза, че току-що е оставила върху една от масите табла, пълна с тестета карти. Джафи очевидно организираше своята вечер за покер в ресторанта. Той се запита колко ли време ще е нужно на Джордан, за да се досети.
Тя не обръщаше внимание на Анджела. Явно мислеше за списъка на агент Стрийт.
— Какво ще стане с онези записи, които е направил Джей Ди? — шепнешком попита младата жена. — Дали ще станат публично достояние?
— Вероятно не.
— Знаеш ли какво не мога да разбера? След като всички в този град познават и кътните си зъби и знаят всичко един за друг, как е успяла Чарлин да опази в тайна своето малко… хоби?
Той се засмя.
— Хоби? Никога досега не бях чувал да го наричат така.
— И как всички онези хора в списъка са успели да скрият извънбрачните си занимания? — попита тя.
Ноа сви рамене.
— Ако много искаш нещо, все ще намериш начин да го постигнеш.
Джордан наклони глава и го изгледа изпитателно.
— Искал ли си нещо толкова силно, че да си готов да рискуваш всичко заради него?
Ноа се взря продължително в нея.
— Да, предполагам, че се е случвало — отвърна тихо.
И двамата млъкнаха, когато Анджела се върна, за да отнесе празните им чинии в кухнята. Джафи дойде, за да ги поздрави и да помоли Джордан да хвърли един поглед на Дора.
