— Той кога я е открил?
Никак не му се искаше да й казва.
— Той не я е открил. Майка ти го е направила. — Ноа въздъхна и прибави: — Който и да го е сторил, се е промъкнал през нощта. Тя я е намерила на следващата сутрин, преди баща ти да слезе долу.
Джордан си представи как някакъв маниак се промъква в дома им и се качва по стълбите. Потръпна.
— И те са спели? А къде са били бодигардовете?
— Добър въпрос — кимна Ноа. — Имало е двама. Един отвън и един в къщата. Никой не е чул и не е видял нищо.
Призля й.
— Можел е да влезе в спалнята им. А Сидни…
— Тя не е била там — прекъсна я Ноа. — Била е в дома на своя приятелка.
Джордан кимна.
— Значи са могли да се доберат до баща ми по всяко време, нали?
— Не. Братята ти вече са се заели с това и са затегнали охраната. Никой вече не може да приближи до къщата.
Тя не му повярва.
— Какво е пишело в бележката?
— Не съм сигурен, че си спомням…
— Кажи ми — настоя младата жена.
— Джордан, било е просто опит за сплашване.
— Искам да знам какво е пишело в онази бележка, Ноа. Кажи ми.
— Добре… — отвърна неохотно той. —
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Тревогата на Джордан за семейството й не я напускаше. Постоянно си представяше майка си и баща си, спящи в леглото, докато някакъв хладнокръвен убиец броди из дома им. А това, което правеше ситуацията още по-страшна, беше, че в къщата е имало двама бодигардове, но неизвестният престъпник е успял да проникне незабелязано.
Ноа я държеше в обятията си, докато тя отново и отново си представяше всевъзможни сценарии: какво е могло да се случи, какво не се е случило и какво евентуално можеше да се случи в бъдеще. Той вече бе чул почти същото от Ник, когато му се обади, побеснял, след като бе узнал за бележката.
— Ти си знаел и за Лорен, нали? — попита Джордан. Ноа не успя да отговори достатъчно бързо. — Знаел си, нали?
— Ооох! Престани да ме удряш. Да, знаех за Лорен.
— И защо не ми каза?
Той сграбчи ръката й, преди отново да успее да го удари.
— Ник ме помоли да не го правя.
— Чакай да отгатна. Не е искал да се тревожа.
— Правилно.
Тя издърпа ръката си, измъкна се от прегръдката му и седна в леглото.
— Баща ми и Лорен… какви тайни има още?
— Поне аз не знам за други — успокои я той. — И с нищо няма да помогнеш, ако продължаваш да се тревожиш и ядосваш за това.
— Е, вече съм ядосана и достатъчно разтревожена.
— Не бъди несправедлива към брат си. Ник просто се опитваше да те предпази.
— Не го защитавай.
— Само казвам, че Ник и бездруго си има достатъчно тревоги на главата. Смяташе да ти каже всичко, когато се прибереш в Бостън. А и Лорен вече е много по-добре.
— Тя е в болница. Как може това да е добре?
— Получава всички необходими грижи.
Джордан поклати глава.
— Ако ми беше брат и бях запазила в тайна подобно нещо от теб, как щеше да се почувстваш?
Той я стрелна косо с поглед.
— Сладурче, ако ти бях брат, щях да имам много по-голям проблем, за който да се тревожа.
И за да поясни думите си, ръката му се плъзна под тениската й и дръпна връзките на шортите й.
— Добре, примерът не беше подходящ. — Тя събра пръснатите листове. — Просто мразя тайните — промърмори.
— Така ли? Доколкото знам, ти много добре умееш да пазиш своите.
Звучеше ядосан.
— Какво означава това? — попита тя, изненадана от внезапната смяна на настроението му. — Аз нямам тайни.
— Искаш ли да ми разкажеш за малкия белег отстрани на лявата ти гърда?
Нямаше смисъл да се преструва, че не разбира за какво говори. Познавайки Ноа, той щеше да вдигне тениската й и да го посочи.
— И какво за него?
— Спомням си, че чух нещо за операция.
— Това беше… преди време — заговори тя, опитвайки се да измисли начин как да се измъкне от капана, в който сама бе попаднала. — Не беше нещо кой знае какво.
— Ето какъв е въпросът ми — поде той. — Не си ли открила бучка в гърдата си…
— Беше само една малка бучка.
— А ти не постъпи ли в болница, за да ти направят операция, без да казваш на никого от семейството си? — продължи Ноа, без да обръща внимание на забележката й.
Тя пое дълбоко дъх.
— Да, но това беше само една процедура… биопсия…
— Няма значение. Не си искала да ги тревожиш, нали? Ами ако нещата не се бяха развили добре? Ако процедурата се бе превърнала в сериозна операция?
— Кейт ме закара в болницата. Тя щеше да се обади на всички.
— И мислиш, че си постъпила правилно?
— Не — призна Джордан. — Не беше правилно. Но бях уплашена. А ако кажех на всички, страхът щеше да стане по-реален.
Странно, но той я разбираше. Взе ръката й и я стисна.
— Ето какво ще ти кажа. Ако ми извъртиш подобен номер, ще имаш за какво да се разкайваш. — Само мисълта, че може да пази в тайна от него нещо толкова сериозно, го накара да кипне от гняв.
— Повече никакви тайни — обеща младата жена.
— Дяволски си права.
Тя се опита да стане.
— Какво правиш? — спря я Ноа.
— Мислех да почета, но вече не съм в настроение да се занимавам с минали вражди.
Той я придърпа към себе си.
— Прочети ми нещо. Може би за някоя битка — предложи. — Това ще те отпусне.
— Само един мъж може да реши, че описанието на кървава битка може да бъде отпускащо.
Реши да го подразни. Притисна се до него, наведе се над гърдите му и придърпа купчината листа върху скута си.
Той я погледна през рамо.
— Докъде си стигнала?
— Не съм сигурна. Чела съм напосоки оттук оттам, избирайки истории от различни векове. Когато се прибера у дома, ще събера сили да прочета всичко от началото до…
