— Легион? — прекъсна я отново Ноа. — Хайде стига. Знаеш ли колко много е това?
— Ноа, вече ти прочетох за призрак и лъв в мъглата. В сравнение с това един легион е нищо работа.
Той се засмя.
— Права си.
— Искаш ли да продължавам или не?
— Продължавай. Обещавам, че повече няма да те прекъсвам.
— Докъде бях стигнала? А, да, за легиона. — Тя откри мястото и поднови четенето.
Английският крал е толкова сигурен в победата си, че е изпратил един легион войници, които да отнесат съкровището на леърд Макена. Освен това им е наредил да се присъединят към воините на Макена в битката им срещу Бюканън. Леърдът узнал новината в последния момент. Не можел да спре потеглянето на войската, а знаел, че съюзниците му ще се обърнат срещу него, когато разберат за договора му с английския крал. Те никога нямало да се бият рамо до рамо с английски войници.
Джордан пусна листа.
— Направил го е нарочно.
— Кой е направил какво? — учуди се Ноа.
— Кралят. Изпратил е войниците си, защото е знаел, че съюзниците на Макена ще се обърнат против него. Знаел е също, че те ще разберат за договора. Клановете са щели да узнаят, че Макена е обединил силите си с краля. Заради среброто. Непростимо предателство.
— И те са се избили един друг.
— Да — кимна тя. — Точно това е била целта на краля. Как е могъл леърдът на Макена да повярва, че английският крал ще удържи на думата си?
— Алчност. Бил е заслепен от алчност. Получил ли е съкровището? — попита Ноа.
Тя вдигна отново листа.
— Победата била на страната на Бюканън.
— Аз съм на тяхна страна — провлачено отбеляза Ноа. — Те са били родени победители. Освен това съм в леглото с една Бюканън и би трябвало да съм лоялен.
Джордан не каза нищо. Зачете се и отново спря.
— О, не, няма да чета описанието на самата битка. Достатъчно е да кажа, че бойното поле било осеяно с човешки части и обезглавени трупове. Малцината кралски войници, които оцелели, се върнали в Англия. Иска ми се да знам кой владетел е управлявал тогава — заключи тя.
— Какво е станало с леърда на Макена?
Тя прегледа набързо следващата страница, преди да му отговори.
— А, ето го. Леърдът на Макена изгубил съкровището, както и титлата, обещана му от краля.
— И каква по-точно е била тази титла?
— Не зная. Но я изгубил. Изживял останалата част от дните си в позор и безчестие. И познай какво — хората му обвинявали Бюканън за това. Обзалагам се, че професор Макена е успял да извърти историята по такъв начин, че да изкара Бюканън виновни.
— За какво?
— Предполагам, за всичко. За английските войници, за съкровището…
— Този леърд трябва доста да е изкривил фактите, за да накара хората си да му повярват.
Тя се съгласи с него.
— В легендата има всичко: алчност, предателство, тайни срещи, убийства и без съмнение — изневяра. В историята имаше и изневяра, но аз прескочих тази част.
— Нищо не се е променило кой знае колко през вековете. Сещаш ли се за списъка с изнудваните от Джей Ди, който Стрийт разпечата? Това е все същата стара история. Изневери, алчност, предателство. Назови някой от тези пороци и ще го откриеш в списъка.
— Надявам се да преувеличаваш. Знам, че Чарлин е мамела годеника си, но все ще има някой, който да е изключение. Може ли да видя списъка?
Той понечи да стане от леглото, но тя го бутна назад.
— Няма значение. Не искам да го виждам. Ти ми кажи. Амилия Ан в списъка ли е?
— Да, в списъка е. Макар че няма нищо незаконно. Била е лекувана от някаква венерическа болест и Джей Ди го е знаел. Платила му сто долара, за да не каже на дъщеря й.
— Вероятно й е било доста трудно да отдели сто долара. Не е искала да разочарова дъщеря си. Би могло да е и по-лошо.
— И то става по-лошо. Спомняш ли си онези видеокасети, които Стрийт откри в дома на Джей Ди?
— Да.
— Не е записвал само жертвите си. Очевидно е обичал да наблюдава собствените си сексуални изпълнения. Върху една от касетите има етикет с надпис: Амилия Ан.
Ченето на Джордан увисна.
— Сериозно ли говориш? Амилия Ан и Джей Ди? — Млъкна, за да осмисли новината, после рече: — Това би могло да означава, че Джей Ди я е заразил с тази венерическа болест, нали?
— Възможно е — съгласи се Ноа.
— Надявам се Канди никога да не узнае. Какво им става на хората в този град? Никога ли не са чували за кабелна телевизия?
— Скъпа, по кабела денонощно се излъчва всякакъв секс.
Тя поклати глава.
— Това е отвратително. Направо е отвратително.
Писна й да слуша за мръсните тайни на обитателите на Серенити. Събра листовете, напъха ги в торбата и се върна в леглото.
Очите на Ноа бяха затворени.
— Ноа?
— Хммм?
— Привличат ли те жени по къси шорти и сандали на високи токчета?
Той се облегна на лакът и я погледна.
— Откъде ти хрумна този въпрос? Кой носи къси шорти и сандали на високи токчета? — попита той.
— Амилия Ан.
— Така ли?
— О, моля те! Не ми казвай, че не си забелязал.
— Тя не е мой тип.
Джордан се усмихна и се пресегна през гърдите му, за да угаси лампата.
— Добър отговор.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Не мога да повярвам, че ти го казвам, но Серенити наистина ще ми липсва.
Ноа и Джордан минаваха с колата покрай заведението на Джафи, когато тя направи коментара. Небето бе започнало да изсветлява, озарено от меко златисто сияние. В ресторанта беше тъмно. Щяха да изминат часове, преди Джафи да отвори.
— И какво точно ще ти липсва? — поинтересува се спътникът й.
— Преживях нещо, което промени живота ми.
— Сексът беше добър, нали? — не можа да устои Ноа.
Думите му я подразниха и тя поклати глава.
— Нямах предвид това. Но като заговорихме за секс…
— Миналата нощ си струваше, нали? Ти направо ме изцеди.
