въздишката на Ник. — Кълна се в Бога, не знам как Лорен успява да се справи. Преговорите с похитители са детска игра в сравнение с пазарлъците с едно двегодишно дете.
Трафикът беше натоварен — нормално за Бостън. Ноа си помисли за Серенити. Там нямаше никакво движение. Само убийства и палежи.
Ник го чакаше на предната веранда, вдигнал на ръце малката сладка Сам. Една ослепителна брюнетка пое бебето, когато Ноа спря на алеята за коли.
— Нова детегледачка ли имате? — попита. — Досега не съм я виждал.
— Тя е нашата резервна детегледачка — обясни приятелят му.
— Сам харесва ли я?
— Да, много. — Ник изчака минута, сетне озадачено попита: — Няма ли да се поинтересуваш дали не е омъжена? Не е. Искаш ли да ти дам телефонния й номер?
Ноа поклати глава:
— Не е мой тип.
Макар и щастливо женен и верен на любовта на живота си, Ник определено беше забелязал колко е привлекателна.
— Как така
— Просто не е — сви рамене Ноа. — Ник, имаш вид, сякаш не си спал поне месец. Сам ли те държи буден?
— Не, прочетох й приказка и тя заспа. Не се събуди до сутринта. Аз не можах да мигна. Странно е. Когато отсъствам от къщи заради някакъв случай, спя като къпан, но когато съм у дома, имам нужда Лорен да е до мен. Иначе не мога да спя.
Ноа го разбираше. И той не бе спал много, след като се прибра вкъщи.
— Имаш ли някакви предложения? — попита Ник.
— Да. Спри да се държиш като някое капризно момиче.
Нищо, което Ноа казваше, не бе в състояние да засегне Ник, навярно заради чувството им за хумор, а и защото характерите им бяха твърде сходни.
— Как мина конференцията? — попита Ник с невъзмутима физиономия. Знаеше колко много партньорът му мрази всичко, което дори отдалеч напомняше бюрокрация. — Искрено съжалявам, че я пропуснах.
— Много смешно.
Ник се засмя.
— Как така още не си коментирал присъдата по делото на баща ми?
— Какво? Вече има присъда?
— Съобщават го по всички канали. Виновен по всички обвинения.
— Бях зает с някои срещи и не съм чул. Баща ти сигурно си е отдъхнал. Колко дълго са продължили разискванията?
— Само два часа. Но това не е единствената добра новина. Един от детективите ми се обади, за да ми съобщи, че имат основания да подозират братовчед на осъдения за проникването в дома на родителите ми в Нейтънс Бей.
— Доколко сериозни са тези основания?
— Достатъчно, за да го арестуват.
Двамата продължаваха да обсъждат процеса, когато Ник паркира колата в подземния гараж на болницата.
— Баща ти ще се радва да се отърве от бодигардовете. Знам, че постоянното им присъствие го подлудяваше — отбеляза Ноа.
— Обзалагам се, че вече ги е освободил.
Ноа си свали сакото и вратовръзката, и слезе от колата. Докато вървеше, нави ръкавите на ризата си.
Висока и стройна блондинка с дълги крака се зададе срещу тях. Тя намали крачка, очаквайки някаква реакция, усмихна се на Ноа, погледна пистолета на колана му и продължи по пътя си.
Ник видя, че Ноа
— Нещо не е наред с теб! — учуди се Ник.
— Видях я — сви рамене партньорът му. — И тя не е мой тип.
Асансьорът се намираше точно срещу приемната за спешна помощ. Ник натисна бутона.
Телефонът на Ноа иззвъня. Той погледна екранчето, за да види кой се обажда.
— Чадик е — рече и отвори капачето на телефона. Една сестра и един охранител го изгледаха намръщено. Сестрата посочи към стената и поклати глава. Надписът до асансьора гласеше, че не са позволени мобилни телефони. Имаше нарисувана слушалка, зачеркната с червена линия. — Да?
Федералният агент започна без предисловия:
— Ноа? Чадик е. Смъртта на Джей Ди не е била нещастен случай, а убийство.
Ноа изруга високо. Охранителят се запъти към него, затова Ноа извади значката си от ФБР и я вдигна. Мъжът се върна на мястото си.
Разговорът приключи точно когато вратите на асансьора се отвориха. Мислите му бясно препускаха. Имаше поне дузина заподозрени от списъка на Джей Ди, а Серенити се намираше на хиляди километри от Бостън. Освен това Ноа се бе научил да вярва на инстинктите си и изведнъж се почувства странно неспокоен.
Един убиец бе на свобода, а къде беше Джордан?
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Джордан не издържа и си купи нов мобилен телефон — същия като онзи, който Джей Ди бе строшил, преди да й налети. Можеше да си вземе по-нов модел, но имаше резервна батерия в зарядното на бюрото си, а и кабелът в колата бе предназначен за стария й телефон.
Каза си, че не се превръща отново в роб на технологичните играчки. Просто проявяваше здрав разум. Мобилният телефон бе средство за безопасност, особено когато бягаш сама в парка или караш по магистралата. Ако нещо се случи, трябваше само да се обадиш за помощ, стига, разбира се, да има сигнал.
Запази си същия номер и когато се прибра вкъщи, веднага включи новата си придобивка в компютъра, за да го програмира. Докато се преоблече, среса косата си и сложи малко грим, телефонът вече бе готов за използване.
Имаше още час и половина до разрешения за посещение час в болницата. За да избегне натовареното движение, Джордан мина по странични улички. За нещастие, мнозина шофьори бяха направили същото.
Паркира колата в подземния гараж на болницата, свързан с приемната за спешни случаи. Беше добре осветен и постоянно влизаха и излизаха хора. Мястото за линейките на Бърза помощ се намираше до автоматично затварящите се врати.
Седнала на пейката отпред, една сестра ядеше шоколадово блокче. Шоколадът напомни на Джордан за шоколадовия кейк на Джафи. Още не му се беше обадила. Кой знае откога очакваше обаждането й. Извади телефона си, за да провери дали има сигнал. Можеше да му звънне сега. А може би по-късно. Ако Джафи имаше повече въпроси за компютъра, сигурно щеше да й се наложи да остане доста дълго на телефона и часовете за свиждане да изтекат. А трябваше на всяка цена да види Лорен. Но се закле, че веднага щом излезе от болницата, ще му се обади.
Когато влезе в самостоятелната стая на Лорен на петия етаж, Джордан с изненада установи, че вътре се е събрала малка тълпа. Баща й току-що бе пристигнал и целуваше снаха си по бузата. Ник също беше там, проснал се на един стол и полузаспал.
В стаята беше и Ноа, облегнат на рамката на прозореца в очакване да поговори със съдия Бюканън, който тъкмо се бе запътил към него. Ноа изглеждаше напълно спокоен, скръстил ръце на гърдите си. Джордан многократно се бе питала какво ще почувства, като го види отново, и се оказа точно това, което бе смятала: пронизваща болка право в сърцето.
Облекчен да я види, Ноа изведнъж се ядоса.
