— Не знам какво да правя — рече Ноа. — Не мога да мисля…
— Джордан ще се оправи. Поеми си дъх, Ноа. Всичко ще е наред.
Приятелят му не разбираше.
— Да, знам, че ще се оправи. Не в това е проблемът. Тя ми каза нещо и аз не знам дали да й вярвам или не.
— Какво ти е казала?
— Каза, че е видяла стрелеца. Беше напълно сигурна и постоянно повтаряше едно и също нещо. Гласът й ставаше по-силен и тя изглеждаше съвсем будна. Смятам, че е видяла копелето. Чух някаква кола да потегля от паркинга, но излязох навън твърде късно, за да я видя.
— Не съм сигурен дали можеш да вярваш на думите й. Тя е била упоена…
Ноа прокара нервно пръсти през косата си.
— Сестрата ми каза, че може да наговори безсмислени неща, но…
— Ще трябва да изчакаш, докато Джордан наистина се събуди. Заради силните болки през следващите двайсет и четири часа ще я държат упоена. Ще мине известно време, докато умът й се избистри.
Ноа поклати глава.
— Тя го е видяла и ми каза името му. Дейв Тръмбо. Това е един тип, който продава коли в Бърбън. Един от влиятелните хора в района на Серенити. Не мисля, че си го срещал.
— И защо един търговец на коли ще измине целия път до Бостън само за да убие Джордан?
— Не знам, но се обзалагам десет към едно, че не би дошъл, ако не се е страхувал, че тя може да го свърже с трите убийства в Серенити. И няма да чакам, докато организмът й се прочисти от успокоителните.
— Не можеш просто така да наредиш да го арестуват. Ами ако всичко това е плод на фантазиите на Джордан? Трябва да разполагаш с нещо много по-солидно, за да го обвиниш.
Ноа кимна:
— Тръмбо е, сигурен съм.
— Има лесен начин да разбереш. Обади се в дома му. Ако вдигне телефона, ще знаеш, че Джордан е бълнувала.
Ник се сдоби с номера от „Справки“. За по-сигурно блокира командата за идентифициране на обаждащия се и подаде телефона на Ноа.
— Обади се съпругата на Тръмбо.
Гласът на Ноа бе сладък като сироп.
— Здравейте. Обажда се Боб. Наистина съжалявам, че звъня толкова късно.
— О, никак не е късно — любезно отвърна жената.
— Може ли да говоря с Дейв? Той ми каза да му се обадя, ако имам въпроси за колата, и проклет да съм, ама не мога да разбера как работи това дистанционно за алармата.
— Съжалявам, Боб, но Дейв не е тук. Той е в Атланта на автомобилно изложение. Искаш ли да ми дадеш номера си и аз ще му предам да ти се обади?
— Наистина съм в доста затруднено положение. Не знам дали чувате, но алармата на колата е включена и ще събуди всички съседи. Да знаете случайно къде е отседнал в Атланта?
— Не, не знам. Колко жалко. Той ми се обади преди пет минути. Само че бързаше и нямахме време да поговорим, затова не го попитах за хотела. Смяташе утре да се върне, но каза, че изникнало нещо и ще се наложи да остане малко по-дълго. Искате ли да ви дам телефона на управителя на сервиза? Сигурна съм, че той ще може да ви помогне.
— Наистина оценявам желанието ви да ми помогнете, но все пак ще се опитам да се справя сам. Надявам се Дейв да си прекара добре в Атланта. Дочуване засега.
Ноа приключи разговора и погледна Ник.
— Този кучи син е тук. Тя каза, че бил на автомобилно изложение в Атланта, но той е тук, Ник.
Двамата закрачиха по коридора към чакалнята.
— Какво знаеш за този Дейв Тръмбо? — попита Ник.
— Той е търговец на коли. Това е всичко, което знам, освен още две неща. В момента не си е у дома и не е казал на жена си в кой хотел е отседнал в Атланта.
— Нуждаем се от нещо повече, за да пуснем заповед за издирване. Може да е на почивка с любовницата си или наистина да е на това автомобилно изложение. Ще помоля агентите ни в Атланта да го проверят. Още утре ще разберат дали е на изложението.
Ноа кимна. Ник го бе успокоил.
— Добре — съгласи се Ноа. — Нека да видим какво можем да открием за този Тръмбо. Обади се на Чадик и му кажи какво се е случило. Виж дали може да разбере къде се намира в момента. Също и дали има някакъв начин… дискретно… да се сдобие с пръстовите отпечатъци на Тръмбо.
— Смяташ, че е в системата?
— Точно това трябва да разберем. Искам да знам всичко за този тип.
Ник кимна.
— Ще въведа името му и ще видя какво ще излезе. Един телефонен разговор — и ще разполагаме с данни за миналото му.
— Баща ти още ли е тук? — попита Ноа.
— Да, защо?
— Искам Джордан да се охранява двайсет и четири часа в денонощието и искам всички да смятат, че все още е в критично състояние. Баща ти трябва да знае, че последното е само официална версия.
— Добре, нещо друго?
— Открий Тръмбо. Ако Джордан знае нещо, което го свързва с убийствата, той отново ще се опита да я убие.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Ник се бе настанил в една от чакалните на болницата и я бе превърнал в команден център, откъдето провеждаше необходимите разговори. Първо вдигна Пит Моргенстърн от леглото и го помоли да се обади тук-там, тъй като изтъкнатият психиатър можеше да получи исканата информация много по-бързо от него или Ноа.
Ноа постоянно поддържаше връзка с Чадик в Тексас. Той не знаеше как, но агентът бе успял да проникне в офиса на Тръмбо и да вземе няколко предмета, върху които със сигурност имаше отпечатъци. Сред тях беше чаша за кафе с надпис
Чадик му докладва за направеното, докато пътуваше към лабораторията.
— Навярно ще отнеме един-два часа, надявам се да са най-много два. Как е Джордан?
— Добре — отвърна Ноа. — Спи.
— Ситуацията тук е доста напечена — въздъхна Чадик. — Стрийт е на път към офиса. Ще търси информация за Тръмбо. Ще видим какво ще открие.
В момента най-малко четирима агенти претърсваха огромната база данни на ФБР, но доктор Моргенстърн беше първият, който съобщи странната новина на Ноа:
— Животът на Дейв Тръмбо е започнал преди петнайсет години. Според архивите, преди това не е съществувал. Нов номер на осигуровката, ново име, всичко е ново.
— Бил е участник в програмата за защита на свидетелите?
— Може би — съгласи се Моргенстърн. — Иска ми се да узная нещо повече. Пръстовите отпечатъци определено ще ни спестят време. Всяка възможност…
Ноа му каза за Чадик.
— Той обеща да се обади веднага щом разбере нещо. Обзалагам се, че отпечатъците му са в системата.
Ноа намери Ник и му обясни какво бе открил Моргенстърн. Партньорът му не бе изненадан. Преди малко бе чул същата информация и от друг източник.
През няколко минути Ноа надничаше в стаята на Джордан, за да се увери, че спи непробудно. Вече се бе запознал с всички уреди за наблюдение и не беше нужно да пита медицинския персонал как реагира
