Джей Ди бе сложил картите на масата. Обясни, че започнал нов бизнес, оказал се много доходен. Занимавал се с изнудване. Преди Пруит да успее да реагира на признанието, Джей Ди вдигна ръце и го увери, че не е дошъл да го изнудва, нито смята да го прави за в бъдеще.
Искаше да работи за него. Пруит си спомняше разговора почти дума по дума. Джей Ди му каза как прекарвал дните и вечерите си, обикаляйки покрай къщите на своите съседи и подслушвал разговорите им със специалното си оборудване за следене. Ако чуел нещо интересно, например, че някой мъж мами жена си, си го записвал. Понякога дори прониквал в къщите и слагал микрофон или камера. Открил, че видеокасетите със секс сцени са добър източник на пари. Някои от обитателите на Серенити имали доста ексцентрични сексуални навици. Джей Ди му даде няколко примера.
Отне му известно време, за да се върне на темата за проблема, но Пруит нямаше нищо против. Беше завладян от това, което чуваше. Джей Ди най-после засегна темата за изнудвача. Обясни, че бил паркирал на една пресечка от дома на въпросния мъж и чул как разговаря с Пруит по един от мобилните телефони. Не знаел какво е направил Пруит, но предположил, че има любовна връзка или нещо по-сериозно, например да укрива данъци. Джей Ди заяви, че не се интересува от делата му, но може да го отърве от изнудвана. Щял да го прогони от града. И бил готов да го стори безплатно, ако за в бъдеще Пол се обръща към него за разрешаването на проблемите си. Предложи да му бъде нещо като консултант на твърд договор.
Пруит побърза да се съгласи. Изпълнен с облекчение, че Джей Ди не знае истинската му самоличност, той реши още на минутата, че ще го накара да го отърве от изнудвача. А след това щеше да се отърве и от Джей Ди.
Когато Дики му съобщи името на професора, не подозираше, че е подписал смъртната му присъда. Пруит каза, че иска да поговори с Макена, преди да го подплашат. Помоли Джей Ди да го чака в къщата на професора, но новият му консултант не знаеше, че професорът ще умре.
Пруит отлично си спомняше как се бе смял, докато казваше на Джей Ди, че сега той е съучастник в убийство и е длъжен да се отърве от трупа.
Джей Ди Дики беше ужасен, но на Пруит не му пукаше. Каза му само да следва заповедите и всичко ще е наред. Сега най-важната му задача била да се отърве от трупа.
Връщайки се назад, осъзна, че е трябвало да бъде по-конкретен. Както и да разбере колко глупав е Джей Ди. Поклати глава, като си спомни за това. Дики смяташе, че е постъпил много умно, като е пъхнал трупа на професора в багажника на колата на Джордан Бюканън, защото била чужденка. Вярваше, че ще успее да я обвини в убийство и че се е погрижил постановката да успее. Или поне така си мислеше.
Но не бе очаквал, че Лойд ще го види. И Джей Ди не очакваше, че Пруит — или Дейв, както той го познаваше — ще направи каквото трябва, за да затвори завинаги устата на Лойд. И със сигурност Джей Ди не си бе и помислял, че Дейв Тръмбо ще го убие.
Пол Пруит скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад. Щеше да бъде много по-просто за всички замесени, ако Джей Ди бе отнесъл трупа в пустинята и го бе заровил, вместо да се прави на голям умник.
Докато заспиваше, Пруит се питаше дали бе убил Джей Ди с удара отзад по главата. Или Дики е бил само зашеметен, за да изгори после жив в пламъците?
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Когато в късния следобед Ноа отиде да провери как е Джордан, тя седеше в леглото, заобиколена от възглавници.
Отново изглеждаше бледа и Ноа го каза на сестрата, след като жената измери температурата на пациентката.
— Е, днес тя стана от леглото и направи няколко крачки — жизнерадостно му съобщи сестрата. — Малко е уморена.
Всеки следващ път, когато я видеше, Джордан изглеждаше с много по-прояснено съзнание. Опита се да се възползва от възможността и да умилостиви сестрата.
— Може ли да получа чаша вода,
Жената поклати глава.
— В никакъв случай. Все още не бива да приемате нищо през устата. Ще ви донеса мокра кърпа и няколко кубчета лед.
И какво щеше да прави с тази мокра кърпа? Ноа изчака сестрата да излезе, заобиколи леглото и докосна нежно ръката й.
— Как се чувстваш?
— Все едно съм била простреляна. — Звучеше раздразнено.
— Да, точно това се случи, сладурче.
Дотук със съчувствието. Майка й бе прекарала по-голямата част от сутринта край леглото й и всеки път, щом Джордан отвореше очи, попиваше сълзите, стичащи се по бузите й, и я питаше какво би могла да направи, за да се чувства по-добре. Освен това не спираше да я нарича
— Обзалагам се, че нямаш търпение да се върнеш към обичайния си живот — каза тя.
Прозвуча самосъжалително. Бе затворила очите си за секунда и не видя раздразненото му изражение.
— Не заспивай още — помоли я той.
— Ето това вече е промяна. Всички, които идват, настояват да заспя.
— Спомняш ли си какво ми каза, докато беше в реанимацията?
Тя го изгледа подозрително.
— Много ли съм говорила?
— Не особено — засмя се той. — Но ми каза нещо за стрелбата.
Очите й се разшириха, когато си спомни.
— Да… Дейв Тръмбо се опита да ме убие. — В следващия момент осъзна казаното и продължи: — Защо той стреля по мен? Какво съм му сторила? — Замисли се за миг и подметна саркастично: — Предполагам, че трябваше да си купя кола от него.
Тя затвори очи и се опита да помисли. Знаеше, че трябва да каже на Ноа още нещо, но не можеше да си спомни какво.
— Не си му сторила нищо — увери я той. — Сега вече можеш да спиш. Ще поговорим по-късно.
Придърпа един стол по-близо до леглото и седна. Чувстваше се толкова уморен. Ако можеше да си почине за минута…
— Разбра ли за какво е всичко това? Аз — да. — Гласът й прекъсна краткия му унес.
Той я погледна с усмивка.
— Какво си разбрала?
— Датата — 1284. И короната.
— За какво говориш?
— Проучванията на Макена, спомняш ли си?
— Да, спомням си.
— Тази дата не е дата.
Осъзнаваше ли Джордан, че приказките й приличаха на бълнуване?
— Добре — нерешително се съгласи той.
— Това е адресът на Тръмбо. Ройъл Стрийт 1284. Там живее. Защо не отидеш и не го доведеш, за да си побъбря с него?
Ноа се усмихна. Старата Джордан отново беше на линия.
— Не мога да повярвам, че не съм го разбрала по-рано. В своя защита мога само да кажа, че все пак четях исторически документи. Но знаеш ли какво?
— Кажи ми.
