тялото й. И пулсът, и кръвното налягане бяха стабилизирани. Ритмичните удари на сърцето й бяха като балсам за душата му.
Той не мигна през цялата нощ и когато около седем сутринта отиде да провери как е Джордан, тъкмо се канеха да я преместят в самостоятелна стая.
— Това е следващият етап след интензивното отделение — обясни му сестрата. — Тя се справя отлично. Веднага щом я настаним, ще можете да поседите в стаята при нея.
Това бяха страхотни новини. Тъкмо излизаше от отделението, когато една сестра го спря.
— Извинете ме… агент Клейборн?
— Да?
— Трябва ли състоянието на пациентката да продължава да бъде обявявано за критично?
— Да — кимна той.
Жената изглеждаше разтревожена.
— Боя се, че рано или късно ще се разчуе и ще стигне до медиите. Винаги става така.
Ноа бе съгласен с нея.
— Просто се опитвам да спечеля малко време. — Отчаяно се нуждаеше от информация за Дейв Тръмбо, преди новините да стигнат до медиите.
Ник беше на абсолютно противоположното мнение. Искаше да разгласи името и лицето на Тръмбо навсякъде.
Ноа го възпря.
— Очевидно е, че преди петнайсет години Тръмбо е сменил самоличността си. Може пак да го направи — изтъкна той. — Освен това не знаем нито как, нито кога може отново да се опита да убие Джордан. Трябва да изчакаме, докато се обади Чадик. И двамата знаем, че този тип се крие от нещо, така че отпечатъците му ще са в архивите.
Ноа крачи известно време в коридора, след това влезе в новата стерилна, боядисана в бяло стая на Джордан. Застана в подножието на леглото и се загледа в нея, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си.
Ник влезе след минута.
— Човече, ти изглеждаш много по-зле от нея — прошепна.
И двамата видяха усмивката й. Беше мимолетна, но истинска.
— Чуваш ли ни, Джордан? — попита Ноа.
Тя отново се усмихна. После пак заспа.
Съдия Бюканън бе застанал на прага.
— Как е тя? — попита.
— Добре е — отвърна му Ноа.
— Ще поседя малко с нея — рече съдията и тихо придърпа един стол до леглото. — Вървете да си починете — заповяда на двамата млади мъже, макар да знаеше, че няма да го послушат. Ник се обърна, за да последва Ноа през вратата, когато баща му го извика: — Николас.
— Сър?
Съдията стана и излезе в коридора, за да не безпокои дъщеря си.
— Жена ти би искала да си поговори с теб.
— Будна ли е? — изненада се Ник и бързо погледна часовника си. — Вече минава седем? А аз си мислех… — Поклати глава. — Не съм забелязал кога са минали последните четири часа. Лорен знае ли за Джордан?
— Да, знае. Когато двамата с майка ти влязохме при нея, гледаше новините.
— Аз изключих телевизора…
— Очевидно някой го е включил. Майка ти е при нея и двете биха искали да разберат последните новини за състоянието на Джордан. След малко ще я сменя. Майка ти иска да е при Джордан.
Ник се запъти нагоре по стълбите, за да отиде при Лорен, а Ноа се върна в чакалнята, за да се обади на Чадик. Проверяваше го на всеки половин час. Навярно вече бе подлудил агента, но не му пукаше. Щеше да престане да го тормози, когато се сдобие с нужната информация.
Доктор Моргенстърн се появи на прага. Ноа вдигна показалец, докато разговаряше с Чадик.
— Имам името му — задъхано съобщи Чадик.
— Кой е?
— Пол Нютън Пруит.
Ноа повтори името на Моргенстърн.
— Чувал ли си за него? — попита Чадик.
— Не. Кажи ми — нареди Ноа.
— Първо, той е мъртъв от петнайсет години. Да, знам, че не е мъртъв — изпревари протеста му Чадик. — Просто ти казвам какво прочетох. Свидетелствал е срещу един мафиотски бос — Чернов. Рей Чернов. Предполагам, че си чувал за Чернов. Свидетелските показания на Пруит го изпратиха зад решетките с няколко доживотни присъди. Пруит трябваше да остане под полицейска закрила и да помогне за още два процеса, а след това щяха да го вкарат в програмата за защита на свидетелите.
— И какво се е случило? — попита Ноа, докато разтриваше тила си, за да освободи напрежението.
— Пруит изчезнал — продължи Чадик. — Това се случило. Агентите, които отговаряли за него, намерили кръв в апартамента му. Много кръв и всичката била негова.
— Но нямало труп. След продължително разследване стигнали до заключението, че е бил убит от някой от съдружниците на Чернов. Освен това заключили, че никога няма да намерят трупа му.
— Той е инсценирал смъртта си и е започнал на чисто.
— И досега се е справял отлично — добави Чадик.
— Делото на Чернов придобило ли е публичност? — попита Ноа.
— Със сигурност.
— С много снимки и прочее?
— Доколкото си спомням, нямаше много — отвърна Чадик. — Опитаха се да го държат далеч от пресата и медиите, но знаеш как става. Защо?
— Джордан ми каза, че професор Макена й се е похвалил, че никога не забравял лица. Обзалагам се, че професорът е видял Пруит и го е разпознал. Това трябва да е! — възкликна Ноа.
— Паричните влогове. Макена го е изнудвал. Отвратително — промърмори Чадик. — Излиза, че половината жители на Серенити са били изнудвани от Джей Ди. Досега не ми беше ясна ролята на професора в цялата тази история, но явно той си е намерил доста солиден страничен доход.
Ноа се отпусна на дивана и облегна лакти на коленете си.
— Да, вече го знаем.
— Казвам ти, че всичко живо под слънцето ще се втурне след този тип. Ще ни обсадят безброй агенти, които ще искат да участват в акцията. А ако хората на Чернов чуят, че Пруит е жив, също ще хукнат да го търсят. Само се надявам вече да не са го очистили.
— Не — каза Ноа, — той все още е тук.
— Сигурен ли си? — Чадик не дочака потвърждение. — Качвам се на следващия самолет за Бостън. И аз искам да участвам. Разговарях с Тръмбо. Искам да кажа, Пруит. По дяволите, дори се ръкувах с него!
— Сериозно ли говориш? Идваш тук?
— Дяволски си прав. Не бързай да го убиваш, става ли?
Беше наистина странно Чадик да предположи, че Ноа ще открие Пруит и че ще иска да го убие. Но истината беше, че Ноа възнамеряваше да направи точно това.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Дали си бе свършил работата или не? Щеше ли да умре Джордан Бюканън, или щеше да оживее? Каква ирония на съдбата бе, че и животът на Пруит зависеше от този крехък баланс. Ако тя оцелее, трябваше да довърши работата, но ако умре, можеше да се върне при семейството и бизнеса си.
Тя все още бе в критично състояние. Пруит се обади два пъти през нощта. Втория път успя да се свърже с интензивното отделение и една забързана сестра го информира, че Джордан Бюканън все още не е дошла
