Танц в сенките

възможно да се пропусне. Всички медии излъчваха репортажи за тежката присъда по този процес и за съдията, който го председателстваше. Репортерите от новините не пропускаха да споменат смъртните заплахи, които бе получил. Ето защо, ако подбереше подходящия момент, Пруит можеше да нагласи всичко така, че да излезе, че мишената е бил бащата, а не дъщеря му Джордан.

И ето го сега, седнал в колата на паркинга, откъдето се откриваше отлична видимост към вратите на болницата. Ако късметът не му изневери, всеки миг съдията ще се покаже, съпровождан от дъщеря си.

Внезапно Пруит се изправи. Това не беше ли тя? Да… Джордан Бюканън излизаше.

Пруит посегна към пистолета и зачака удобния момент.

Джордан мина през вратите на приемната на спешното отделение и се озова на паркинга. Извади мобилния си телефон и се обади на „Справки“ за телефонния номер на Джафи. Погледна часовника си, пресметна часовата разлика и реши, че по това време е в ресторанта.

Тя знаеше, че операторът ще предаде обаждането, но искаше да си запише номера, за да може да се обади пак, ако се наложи. Затършува в чантата си за бележник и химикалка. Притиснала телефона към ухото си, чакаше да й го продиктуват. Отстрани на бетонната колона имаше пейки. И двете бяха празни. Тя се запъти към по-отдалечената от входа. Ярката флуоресцентна светлина над плъзгащите се стъклени врати дразнеше очите й, а една от тръбите примигваше и издаваше неприятно жужене.

Докато операторът диктуваше номера, от една линейка слязоха двама санитари, които говореха на висок глас с шофьора, затова се наложи Джордан да помоли оператора да повтори, след което бързо си го записа.

Седна на пейката, докато чакаше да се свърже.

— Ало. — На другия край на линията беше Анджела. Джордан притисна ръка към другото си ухо, за да приглуши околните шумове.

— Здравей, Анджела.

— Джордан? Здрасти, Джордан! Как си? Джафи много ще се зарадва да те чуе. Наистина много се изтормози за Дора.

— Има ли много клиенти в момента? Ако не е удобно, мога да се обадя по-късно.

— Затворено е. Джафи направи огромен шоколадов кейк и го откара в дома на Тръмбо в Бърбън. Съпругата му — Сузан, е домакиня на ежемесечната сбирка на тамошния бридж клуб.

— Съжалявам, че го изпуснах. Моля те, предай му, че утре ще се обадя.

— О, не, недей да чакаш до утре. Можеш да го хванеш в къщата на Тръмбо. Жената на Джафи е една от участничките в клуба, така че той ще я откара до Бърбън и ще я изчака, за да я доведе обратно у дома. Така е всеки месец. Носи огромен шоколадов кейк за гостите на Сузан и бутилка ирландско уиски „Бейлис“, за да си слага Дейв по няколко капки в кафето. Джафи все се оплаква, че само той си пие кафето чисто, тъй като трябва да шофира по обратния път. Не му се полагат никакви добавки. Ще чака в кухнята на Тръмбо, така че спокойно можеш да му се обадиш там. Сигурна съм, че много ще се разстрои, ако не му звъннеш до довечера.

Джордан обеща веднага да се свърже. Опита се да приключи разговора, но Анджела още не бе готова да си кажат „довиждане“.

— Чу ли новината? Казват, че Джей Ди е бил убит.

— Да, чух я.

— Не мога да кажа, че съжалявам кой знае колко. Макар че, откакто се разнесе вестта, хората в този град започнаха да се държат доста странно. Обикновено при такава голяма новина ресторантът се пълни докрай. Всички идват, за да обсъдят случилото се… както когато намери труповете на професора и Лойд, спомняш ли си? Но сега никой не идва да говори за Джей Ди, сякаш всички са се изпокрили в къщите си.

— Предполагам, че са изплашени. Докато не арестуват…

— Разбирам какво искаш да ми кажеш. Дотогава из града ще вилнее на свобода някакъв побъркан убиец и е нормално всички да са изплашени. Все пак става нещо необичайно.

— Не съм сигурна какво имаш предвид.

— Странно, но забелязах, че никой не смее да ме погледне в очите. Сякаш всички се срамуват от нещо. Онзи ден бях в бакалията, за да напазарувам някои продукти за ресторанта и видях Чарлин. Запътих се към нея, за да й кажа здрасти — сигурна съм, че тя много добре ме видя, — и знаеш ли какво направи? Заряза количката с покупките си по средата на пътеката и почти на бегом изхвръкна от магазина. Цялото й лице бе пламнало. След това говорих с госпожа Скот. Подобно нещо се случило и с нея в железарията, само че този път с Кайл Хефърминт. Не посмял да я погледне в очите и на бърза ръка се изсулил от магазина. Иска ми се да знам какво става… — въздъхна Анджела.

Това, което ставаше, бяха касетите със записите, помисли си Джордан. Очевидно Чарлин и останалите от списъка не бяха сигурни дали някой друг в града не е узнал за подвизите им. О, несъмнено всички са се паникьосали.

— Наистина звучи много странно — рече на глас Джордан.

— Това си помислих и аз — съгласи се Анджела. — А сега затваряй и се обади на Джафи… О, преди това се питах…

— Да?

— Мислех си за вас двамата с Ноа и каква идеална двойка изглеждахте, та се питах дали не си решила да бъдеш с него.

Въпросът свари Джордан неподготвена.

— Аз… не знам.

— Ноа е страхотен мъж, но ти също си страхотна жена, не го забравяй. Джафи казва, че е сигурен, че е виждал снимката ти в едно от онези учени списания.

Това комплимент ли беше? Да не би Джафи да смяташе, че е била на корицата на някое университетско списание?

Джордан се засмя.

— Сигурна ли си, че Джафи не е имал предвид Глеймър!

Шегуваше се, но Анджела беше съвсем сериозна.

— Ти наистина приличаш на модел на Ралф Лорън, знаеш ли?

— Благодаря ти, но…

— Просто казвам истината — прекъсна я Анджела. — Само не прави същата грешка като мен, Джордан. Никой мъж не заслужава да го чакаш осемнайсет години. Ако той не вижда какво има под носа си, никога няма да го осъзнае.

И с тези последни думи Анджела затвори. Джордан потърси празен лист в бележника си и отново се обади на „Справки“. Докато чакаше операторът да й продиктува номера на Дейв Тръмбо, се замисли над думите на Анджела.

Стъклената врата зад нея се отвори. Излезе жена с кошница увехнали цветя. Джордан се огледа и видя баща си да излиза от асансьора в дъното на коридора. Ноа беше зад него.

— Имам два адреса на Дейв Тръмбо — каза операторът. — Единият е „Дейв Тръмбо Мотърс“ на 9818 Фронтидж Роуд и Дейв Тръмбо на 1284 Ройъл Стрийт.

— Искам домашния му… Почакайте. Ако обичате, бихте ли повторили втория адрес на Ройъл Стрийт?

Джордан бе толкова смаяна, че изтърва телефона в скута си. Дейв Най-изгодната-сделка- при-мен живееше на Ройъл Стрийт 1284.

Чакай само Ноа да чуе това! Джордан грабна телефона, пъхна го в чантата си и скочи на крака. Чу се силно изгърмяване на автомобилен ауспух. От близката бетонна колона се разхвърчаха отломки. Тя инстинктивно се извъртя, за да се предпази. Ауспухът отново изгърмя и Джордан усети как нещо силно я блъсна отзад. Изсвириха гуми и някаква кола профуча с бясна скорост покрай нея. Тя зърна за миг шофьора с периферното си зрение, но в този миг краката й се подкосиха.

Всичко стана като в забавен кадър: Ноа бутна баща й и затича към нея, крещейки, докато вадеше пистолета от кобура си.

Очите на Джордан се затвориха и тя се свлече на пода.