Танц в сенките

безпокоя, ако е заспала. Разрешават ли посещения при нея?

— Тя е добре — увери я брат й. — Лекарят каза, че ще я задържи поне още един ден, а аз се старая да има колкото се може по-малко хора, за да си почине.

— Днес няма да ходя — рече Джордан. — Целуни я от мен и й кажи, че утре ще отида да я видя.

— Приготви се да отговаряш на много въпроси — предупреди я Ник.

О, господи, какво знаеше Лорен?

— Защо? — нервно попита сестра му. — Какви въпроси? Защо Лорен ще ми задава въпроси? — Дали не звучеше виновно? И дали Ник е забелязал?

— Джордан, какво ти става?

Разбира се, че е забелязал.

— Какво да ми става? Нищо ми няма. Просто се чудех защо твоята съпруга ще иска да ми задава въпроси.

— О, не знам. Може би ще иска да те разпита за труповете, които си намерила — саркастично отбеляза брат й.

— А, да, труповете. — Не можеше да повярва, че е забравила за тях. — Добре. Ще отговоря на въпросите й.

— Сърдита ли си ми? Затова ли се държиш толкова нервно?

Толкова за големите детективски умения на брат й.

— Хм, точно така, сърдита съм ти.

— Кажи ми защо.

— Ти много добре знаеш защо.

— Защото си тръгнах от Серенити, нали? С Ноа ти беше в добри ръце, но аз съм ти брат и трябваше да остана. Прав съм, нали? Затова си ми сърдита.

Щеше да гори в ада заради тази опашата лъжа.

— Да, точно затова.

— Доктор Моргенстърн ми нареди да се върна в Бостън и аз не изпитвам вина, задето си върша работата, Джордан. Освен това бях тук, когато Лорен получи контракции. Трябваше да съм тук.

— Добре тогава. Е, прощавам ти.

— Много бързо.

— Направил си това, което е трябвало — избъбри тя. — А сега ще вървя, някой звъни. Чао.

Наистина звъняха. Куриерите доставиха кутиите, които бе изпратила с въздушна поща. След като ги внесе и подреди до вратата на дрешника в коридора, отиде при компютъра си, и го включи. Искаше да провери имейлите си, преди да изпрати на всичките адресанти съобщения, че за известно време няма да включва компютъра. Не уточняваше колко дълго.

През остатъка от следобеда и през част от вечерта преглежда електронната си поща и отговаря на писмата. Все още не се бе обадила на Джафи и мислено си отбеляза това да е първото нещо, което да направи на другата сутрин.

Вечерята й се състоеше от торбичка с пуканки, приготвени в микровълновата фурна. Излегна се на дивана и започна да прищраква каналите на телевизора, опитвайки се да забрави за Ноа. Но той постоянно нахлуваше в мислите й. Какво бе правил през днешния ден? Какво правеше в момента?

— О, това трябва да спре!

Твърдо решена да игнорира поне за малко Ноа, Джордан се замисли за съдбовното си пребиваване в Тексас. Едно невинно пътуване се бе превърнало в изпепеляващ пожар, оставил след себе си три трупа и потресените жители на един малък град. Ако предварително й бяха казали какво я очаква, никога нямаше да повярва. Още толкова много въпроси оставаха без отговор и тя се надяваше, че агентите Чадик и Стрийт ще стигнат до дъното на цялата история, и бързо ще приключат с разследването. Тези тайни и измами бяха достатъчни, за да замаят главата на всеки, ето защо Джордан реши да подреди фактите, като започна с професор Макена.

Историята за наследството му се бе оказала лъжа. Очевидно се бе преместил в Серенити заради парите, които е получавал. Но откъде са идвали тези огромни суми, които е внасял в брой? Дали двамата с Джей Ди са работили заедно? И дали Джей Ди е убил професора, защото е разбрал, че той задържа голяма част от плячката? Професорът е правел депозити от по пет хиляди долара, докато Джей Ди се е задоволявал с дребни суми. Имайки предвид избухливия му характер, не бе трудно да си представи, че Джей Ди може да го е убил. А след това самият той бе загинал в пожара, докато се е опитвал да прикрие следите си.

Ако са работили заедно… Това със сигурност щеше да разреши част от загадката, но Джордан не можеше да разбере сътрудничеството им. Професорът беше странна птица, самотник. Не беше екипен играч. Защо ще се съюзява с Джей Ди?

Не се връзваше.

Обмисли втора възможност. Подлият и потаен изнудван Джей Ди е разбрал за парите, които професорът измъква от трето лице и се е опитал да го изнуди. Но лудият професор не е позволил. Ако Макена е заплашил, че ще съобщи в полицията, това е означавало, че Джей Ди отново ще се озове зад решетките. Той не е искал да рискува и е убил професора, за да го накара да млъкне завинаги.

Но нещо във втората теория също не пасваше добре. Джордан бе готова да се обзаложи, че професорът също е бил замесен в нещо незаконно.

Откъде Макена бе получил толкова много пари? Ето въпрос за един милион долара.

Понякога е по-добре да спреш да мислиш за проблема и той сам ще се разреши. Джордан заспа в очакване чудото да се случи. Когато се събуди на следващата сутрин, още го чакаше. Към обяд се отказа. Не беше свикнала да не може да се справя с проблемите. Очевидно се бе сблъскала с нещо съвсем непознато.

С ключовете на колата в ръка, тя тъкмо се бе запътила към вратата, за да отиде в болницата при Лорен, когато телефонът иззвъня.

— Джордан, обажда се агент Чадик. Имам една интересна новина за теб. Открихме лаптопа ти.

— Наистина ли? И къде го намерихте?

— В сайта eBay.

— Моля?

— Маги Хейдън го е взела. Опитваше се да го продаде в мрежата. Предполагам, че вече може да се сбогува с кариерата си.

Джордан нямаше време да осмисли новината, когато агент Чадик продължи:

— Търсят ме на другата линия. След малко ще ти се обадя.

Джордан се отпусна в близкия стол. Маги Хейдън. Какво нахалство… истинско безобразие… Телефонът й отново иззвъня.

— Джордан, пак съм аз — агент Чадик. Слушай, имам и друга новина. Не е добра.

— Да? — плахо попита тя.

— Току-що получихме предварителния доклад от аутопсията на Джей Ди Дики. Било е убийство.

Всичките й досегашни хипотези се сринаха. Изправяше се пред нов, още по-обезпокоителен сценарий: убиецът все още дебнеше някъде там.

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Пол Нютън Пруит нямаше да позволи на никого да разруши новия му живот. Беше работил усилено, за да стигне дотам, където бе сега, и нямаше да избяга и да се скрие, за да започва после всичко отначало.

Беше изминал дълъг път. Напоследък убийството не му правеше впечатление. Първо онзи шотландски мухльо, после Лойд — непохватният идиот, и накрая ревностният му, но глупав и алчен дребен помощник — Джей Ди.

Нито за миг не се бе поколебал да убие всекиго от тях. Нито пък имаше някакви угризения. Пруит бе убивал веднъж преди и бе научил ценен урок. Щеше да направи всичко, за да се защити.

Смяташе, че е открил идеалния баламурник в лицето на Джей Ди. А слагането на труповете в колите на Джордан Бюканън му бе осигурило още малко време. Накрая, отървавайки се от Джей Ди, прекъсваше всяка