Шерифът сведе поглед.
— Нещо такова. — А след това присви рамене и добави: — Просто така стоят нещата тука. Прогресът си има цена.
— Какво означава това? — попита Фарли.
— Няма значение.
— Можеш да кажеш на твоя приятел, че няма защо да се страхува от нас — намеси се Файнбърг. — Не проявяваме чисто мъжки интерес към Лорен.
Фарли се досети накъде бие Файнбърг и веднага кимна утвърдително:
— Така си е.
— Е, вижте какво, радвам се да го чуя, защото моят приятел възнамерява да се ожени за Лорен. И то много скоро. А той винаги получава каквото поиска. Хич не се съмнявайте в това.
— Той говори за женитба, а? — зачуди се Файнбърг.
— Това не са просто приказки. Само въпрос на време е тя да разбере, че така ще бъде.
— Твоят приятел да не си мисли, че притежава Лорен? — учуди се Фарли.
— Той наистина я притежава.
Файнбърг прихна.
— Проклятие, кое ти се вижда чак толкова забавно! — ужаси се шерифът.
— Очаква го истинско разочарование — обясни Файнбърг.
— Как така?
— Когато той разбере… — Фарли нарочно млъкна многозначително.
— Когато разбере какво?
— Че Лорен се е запознала с някого, когато беше в Канзас Сити.
— Това бе любов от пръв поглед — намеси се Файнбърг.
— Не е съвсем вярно — каза Фарли. — Тя познава Ник от малка.
— Не, тя е знаела за него, но двамата никога не са се срещали, до миналата седмица.
— За кого говориш? — стреснато ококори очи шерифът.
— За Ник.
— Кой е този Ник? — настоятелно попита пазителят на закона.
— Николас Бюканън.
— Мъжът, в когото Лорен е влюбена — обясни Фарли.
— Странното е, че тоя тип Ник е най-добрият приятел на отец Том. Предполагам, че това е било предопределено от съдбата — изрече с напълно сериозен тон Файнбърг.
— И този Ник живее в Канзас Сити? — възкликна шерифът. После се самоуспокои: — Връзките от разстояние нямат бъдеще.
— О, той не живее в Канзас Сити, а на Източното крайбрежие.
— Тогава не смятам, че Бренър има за какво да се притеснява. Както вече казах, връзките от разстояние рядко имат бъдеще.
Шерифът току-що неволно им беше казал името на приятеля си, но Файнбърг и Фарли се направиха, че не са забелязали.
— Ник трябва да е предвидил и това — рече Файнбърг.
— Ето защо той се мести тук, в Холи Оукс, за да е с Лорен — добави Фарли.
Веждите на шерифа се присвиха ужасено:
— Той идва тук? С нея ли?
— Точно така — рече Фарли. — Предполагам, че не иска да я загуби.
— Да, това беше любов от пръв поглед — напомни му Файнбърг.
— И къде ще отседне тоя приятел?
— Тук, при Лорен, докато се оженят. Не съм сигурен къде ще живеят след това — обясни му Фарли.
— Ти откъде разбра, че ще се женят?
— Лорен ни каза — отговори му Файнбърг.
— Хората ще има да приказват.
— Сигурно.
— Сега трябва да тръгвам.
Шерифът набързо пъхна носната си кърпа в джоба и се отправи към вратата.
Въпреки масивната си фигура, човекът на закона можеше да се движи много бързо, когато поискаше. Фарли и Файнбърг застанаха на прозореца и наблюдаваха как той притича до колата си.
— Той дори не ни попита за имената, нито поиска документите ни — промърмори Фарли.
— Бърза да отиде някъде, да се срещне с някого — отсъди Файнбърг.
— И да каже нещо на един приятел на име Бренър — заключи Фарли. След което извади мобилния си телефон и набра един номер.
Отговориха му при първото позвъняване.
— Хванахте ли го? — попита Фарли. Послуша около една минута, а после каза: — Да, сър. — И затвори.
Файнбърг приклекна до черната чанта.
— Хайде да започваме — каза той и подаде на другия агент чифт ръкавици. — Тази работа ще ни отнеме цялата нощ.
Фарли беше вечният оптимист.
— Може пък да извадим късмет.
Един час по-късно те наистина извадиха късмет. Откриха видеокамера, пъхната високо горе в един ъгъл на шкафа за бельо извън спалнята на Лорен. Обективът на камерата бе притиснат към една дупка в стената и бе насочен към леглото й. Той я беше наблюдавал как спи.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ник не говореше с Лорен. Тя предположи, че все още е бесен, задето настоя да се върне в Холи Оукс. И то след като беше подразнила онзи психопат и го бе предизвикала да я залови.
Томи бе чул цялата шумотевица и пристигна тичешком, а Ноа го следваше плътно по петите. Щом Ник каза на брат й какво е планирала, Томи също се включи в надвикването. Но тя остана твърда и дори им се противопостави. Пит и Ноа й се притекоха на помощ и застанаха от двете й страни като охрана. Те защитиха нейния план и след като води битка цял час, Томи най-накрая се предаде. Телефонното обаждане го убеди, че онзи не възнамерява да се откаже от Лорен и ако ФБР не поставеше капан и не хванеше този изверг, тя цял живот трябваше да бяга или да се крие.
А докато непознатият си играеше на котка и мишка с нея, той несъмнено щеше да лови и друга плячка.
Нямаха никакъв избор.
За нещастие Ник съвсем не виждаше нещата по този начин и засега тя не успяваше да си обясни неговия гняв. Пит отново бе предложил Ник да се отдръпне, повтаряйки предишния си аргумент, че той е прекалено вътре в нещата и не можеше да бъде обективен. Ник отказа да ги послуша. Но когато Моргенщерн заплаши да му отнеме правото на избор и да го отстрани от работата по случая, агентът зърна уплашеното изражение на Томи и също се предаде.
Пит се обади на Франк О’Лиъри, за да задвижи нещата.
И ето че най-накрая тя си отиваше у дома, седнала до Ник в самолет на „Еър Експрес“, пътуващ от Канзас Сити за Де Мойн. Останалия път щяха да изминат с автомобил, който щеше да ги чака на летището. Нейната кола влизаше за ремонт в сервиза в Канзас Сити и щом монтьорите приключеха работата си, Томи и Ноа щяха да я докарат обратно в Холи Оукс.
Лорен не искаше да мисли какво ще се случи, щом веднъж стигнеше там. Нервно прелистваше страниците на списание „Таим“, дори се опита да прочете една статия за инфлацията, но не можа да се съсредоточи.
Колко ли дълго Ник щеше да я тормози с мълчанието си? Бе престанал да говори с нея от момента, в
