— Че още не е твърде късно да променя решението си.
Той зави встрани от пътя, спря колата, а после кимна към табелата вдясно. Отбелязваше границите на Холи Оукс.
— Да не би да ми даваш последна възможност да променя решението си?
— Не.
— Тогава защо спря?
— За да ти кажа, че трябва да престанеш да се шокираш всеки път, когато чуеш нещо неприятно. Очакват ни някои изненади и аз полагам дяволски усилия да ги предвидя, но ти ще трябва да се справиш. Разбираш ли ме? Не мога да се притеснявам за това как ще реагираш и да се опитвам да те изправям на крака всеки път, когато нещо стане!
Тя сложи ръка на рамото му, този път нежно.
— Обещавам, няма да се шокирам. Поне ще се опитам да не го правя.
Твърдата й решимост се виждаше в очите й.
— Куражлийка си — отбеляза той, като превключи на скорост и изкара колата на магистралата.
Изведнъж й стана студено. Включи климатичната инсталация и взе да разтрива ръце.
— Намериха ли видеозаписа? В камерата ли е бил? На тези касети никога не можеш да записваш дълго, нали? Само два часа. Как ги е сменял? Непрекъснато е влизал и излизал от къщата ми… от спалнята ми? Ако го е правил, сигурно е имало доста голям риск да го види някой.
— Камерата се управлява чрез предавател, което означава, че той наблюдава стаята ти на монитор, от разстояние. Ще ти го покажа, когато стигнем там. Това е едно сравнително просто устройство, чувствително към движение. И гимназистите го знаят. Онзи, който е инсталирал оборудването, не е професионалист, но си е свършил добре работата.
— И защо те притеснява това?
— Просто не ми се вижда достатъчно хитро за нашето момче — обясни й той. — Както вече казах, това няма нищо общо с високите технологии, а нашият неизвестен извършител ми изглежда от онези, дето си дават голям труд, за да свършат нещата изкусно, перфектно. Целта му е да ни впечатли.
— А ти не беше впечатлен, така ли?
— Не — отвърна замислено той.
Тя му кимна и отново се обърна към прозореца.
— Почти пристигнахме у дома.
Ник зави наляво по Асъмпшън Роуд4 — шосето имаше две платна. Някой беше боядисал с черна боя част от пътния знак, така че се виждаха само първите три букви5. Ник се усмихна, като го видя.
— Хлапетата от гимназията правят това нещо поне веднъж годишно — обясни му тя. — Вижда им се смешно. Сигурно гледаш „Семейство Симпсън“ по телевизията?
— Никога не пропускам този филм.
— Аз също — призна си тя. — Цапането на табелата вбесява абата. Непочтително било. Първо у дома ли отиваме, или искаш да се отбием до езерото, за да се срещнем с Джулс Уесън?
— Хайде първо да проверим какво е положението при Уесън. Трябва да завия по Оук Стрийт, нали така?
— Да. От Оук трябва да завиеш наляво, за да стигнеш до моята къща, и надясно — до езерото.
Островърхите кули-близнаци на абатство „Успение Богородично“ изникнаха в далечината. Готическата сграда бе построена на върха на хълм, извисяващ се над градчето. Изглеждаше величествена. Мрачната сивота на масивната каменна постройка се нарушаваше на места от великолепни прозорци от цветно стъкло. А една дълга лъкатушна пътека водеше до входната врата.
Ник намали скоростта, когато минаха покрай оградата от ковано желязо, заобикаляща имота. Навсякъде се виждаха гигантски дъбове. Те се извисяваха, скупчени покровителствено, откъм северната и южната страна на сградата.
— Прилича на катедрала — тихо отбеляза Ник, сякаш вече бяха влезли в църквата.
— От дълго време реставрират сградата. Целият град събира пари — каза тя. — Почти е завършена главната църква, но има още работа по параклиса. Ще трябва да дойдем тук горе да се разходим. Градините са красиви по това време на годината. Абатството е било основано от белгийски монашески орден и е било на това място дълго време преди градът да се разрасне. Населението ни е разнообразно. След Втората световна война е имало приток на имигранти.
— Че защо са си дали толкова труд да пътуват чак до Холи Оукс?
— Томи не ти ли е разказвал нищо за историята на този град?
— Не.
— Имигрантите са последвали отец Хенри Ван Кърк. Той почина миналата година. Иска ми се да го бях познавала. Бил е невероятен човек. По време на войната е помогнал на безброй семейства да избягат от германците, но накрая нацистите го заловили и го измъчвали. Когато най-сетне го освободили, той пристигнал в Америка; неговите шефове го пратили тук да се възстанови. Доста от семействата, на които помогнал, вече били загубили всичко и го последвали. Тук те започнали нов живот и превърнали Холи Оукс в свой дом.
След смъртта на отец Ван Кърк абатът открил неговите дневници. Помислил си, че хората биха могли да почерпят вдъхновение от тях и затова решил да нареди да бъдат преведени. Ние тук сме толкова заети с подготовката за честването на стогодишнината, че не ни остана време, но щом всичко свърши, аз трябва да започна да превеждам и да запазя всичко в компютъра.
— Тук ли е погребан отец Ван Кърк?
— Да. Има гробище от другата страна на сградата на абатството. Величествени дъбове, по-големи от онези, които виждаш около църквата, обграждат земите на абатството…
— И затова мястото се нарича Холи Оукс6, нали така?
Тя се усмихна.
— Точно така. Те пазят земята, където спят ангелите. Ник кимна:
— Където спят ангелите. Това ми харесва.
— Какво мислиш за града? Хубав е, нали?
От двете страни на павираните с тухли улици се издигаха бели къщи с дървена облицовка. Уличните лампи наподобяваха старомодни газови фенери. Ник знаеше, че са електрически, но така те придаваха на града още по-голям чар.
— Холи Оукс ми напомня за един град в Нова Англия. Притежава подобно очарование. Около твоята къща има ли бяла ограда с колчета?
— Не, но съседите имат такава ограда.
Стигнаха до знака „стоп“ на Оук Стрийт. Ник зави наляво и колата пое надолу по още една обточена с дървета улица. Клоните сякаш образуваха балдахин над главите им.
— Имам чувството, че сме се пренесли в друга епоха. Все очаквам да видя Ричи Кънингъм да кара по улицата своя открит „Шевролет’57“.
— Той живее две преки по-нататък — подразни го тя.
Когато наближиха езерото, къщите станаха по-скромни. Построени през втората половина на XX век, те впечатляваха с някои по-модерни придобивки, като тухлени фасади и асиметрично разположени нива на еднаквите сгради, но също като по-старите си двойници бяха педантично поддържани. Личеше си, че живеещите тук семейства се гордеят със своите домове.
Минаха покрай едно пусто бейзболно игрище, продължиха на запад покрай бензиностанция „Филипс 66“, покрай една дървена ограда и навлязоха в парка.
— През пролетта и есента това място е претъпкано с колежани. През лятото го превземат децата от местната гимназия.
Ник свали прозореца, в колата нахлу въздух, изпълнен със землистия мирис на окапали борови иглички, омесени с дъбови и брезови листа, които покриваха като килим земята. Стигнаха до едно разклонение на пътя и пред очите им се появи бистро езеро. Сенките на извисяващите се наоколо дървета се къдреха върху бляскавата водна повърхност при всяко подухване на лекия ветрец.
Хижата беше сгушена между дърветата. Ник спря колата на настланата с чакъл алея.
