Венчило с дявола

— Щях да го убил.

Джейми не се усъмни в искреността му и потръпна. Явно убийството не бе нещо, което го притесняваше.

— Ала няма смисъл да говорим за това, след като ти си девствена, нали?

— Предполагам, че си прав — съгласи се Джейми. — Е, Алек? Съгласен ли си да почакаш, докато те опозная по-добре? Преди ти… искам да кажа… преди ние да…

Бедното момиче не можеше да намери думи. Алек внезапно изпита желание да успокои страховете й, да я приласкае и утеши, макар да нямаше представа защо. Щеше да я люби, разбира се, но не искаше тя да трепва от докосването му или да то очаква с ужас. Реши да прояви малко такт.

— Ще почакаме, докато ти облечеш шотландска носия в моите цветове6, Джейми. Дотогава.

Тя изглеждаше като осъден на смърт, когото току-що са помилвали. Това го ядоса.

— Ще ми дадеш ли думата си, Алек?

— Току-що ти я дадох — тросна се той. Внезапно я притегли към себе си, повдигна брадичката й с пръст и я застави да го погледне в очите.

— За в бъдеще никога не ме карай да повтарям, съпруго моя!

Ако бе пуснал брадичката й, щеше да кимне в знак на съгласие. Алек обаче бавно се наведе и я целуна. Джейми бе твърде смаяна, за да се противопостави. Устните му бяха твърди, но удивително топли. Тъкмо когато тя понечи да отвърне на целувката, той се отдръпна.

— Благодаря ти за разбирането — промълви Джейми.

— Твоите чувства означават много малко за мен. Ти си просто моя съпруга и моя робиня. Не го забравяй!

— Твоя робиня! — Думите едва не я задавиха. Господи, никога досега не се бе чувствала толкова унизена, толкова маловажна.

Алек се протегна и нежно я потупа по гърба.

— Сдъвчи храната си, момиче, преди да се опиташ да я преглътнеш — посъветва я той.

— Правиш го нарочно, нали, Алек?

— Кое?

— Не е нужно да гледаш толкова невинно, съпруже мой. Ти се опитваш да ме ядосаш.

Алек кимна. Сетне на устните му бавно затрептя усмивка.

— Защо?

— За да ти покажа, че е възможно.

— Не те разбирам.

— Няма значение какво ще направиш или ще кажеш, аз никога няма да загубя търпение. Мое задължение е да те закрилям, Джейми. Наистина урокът, който ти дадох, е много прост. Помисли и ще осъзнаеш как аз преди малко ти позволих да изкажеш мислите си на глас, без да загубя самообладание и да проявя грубост.

— Да не би да ми намекваш, че целият този разговор е бил само един урок за неуката ти английска съпруга?

Когато Алек кимна, Джейми се развесели.

— Щом е така, Алек, ако ти кажа, че ти си най-грубият и невъзпитан воин, когото някога съм имала нещастието да срещна, няма ли да се ядосаш?

— Не.

— Ти преди малко ми обеща, че няма да ме докосваш, докато не се облека в твоите цветове, а сега аз ще ти дам едно обещание. Ще проклинаш деня, в който се похвали, че никога няма да загубиш търпение, съпруже мой! Давам ти думата си!

Преди Алек да успее да отговори на предизвикателството й, тя блъсна ръката му настрани и се отдръпна.

— Смятам да отида да се изкъпя. Онзи отвратителен мъж ме докосна. Ще се търкам, докато отново се почувствам чиста. Имали още обиди, с които искаш да ме удостоиш, преди да тръгна?

Алек поклати глава. Ниско надвесените клони се залюляха от движението му. Джейми осъзна, че огромният му ръст вече не я плаши. Не знаеше защо отношението й към него се бе променило, но със сигурност страхът й се бе изпарил.

Той не е убил първата си жени! Тази мисъл внезапно проблесна в съзнанието й, последвана от друга. Тя му вярва! Напълно.

— В момента нямам.

— Нямаш какво?

Явно съпругата му се бе замислила за нещо, реши Кинкейд.

— Нямам други обиди, с които да те удостоя — сухо обясни той.

Тя кимна, обърна се и се отдалечи.

— Джейми, искам да то предупредя — подвикна след нея младият мъж. Водата е много студена.

— Не се нуждая от предупрежденията ти — отвърна дръзко през рамо девойката и вирна глава. — Ние англичаните сме направени от по-здрав материал, отколкото вие шотландците си мислите за нас.

Джейми се отпусна чак когато си взе чисти дрехи, сапун и четка и застана на брега на езерото.

— Робиня значи? — промърмори на себе си тя и развърза черната си рокля. — Той иска да ме накара да се почувствам незначителна като кучето му.

Продължи да си мърмори на глас, благодарна, че най-после е сама. Даниел бе отвел Мери в другия край на лагера. Джейми се надяваше, че сестра й ще се държи добре.

— Слава Богу, че не тая нежни чувства към него — каза си девойката. — По-скоро слънцето ще изстине, отколкото някога да облека дреха в неговите цветове! Ще трябва дълго да ме ухажва, като всеки почтен мъж, преди да ме докосне.

Внезапно се намръщи. По дяволите, този мъж изобщо не я харесваше!

Сега пък какво й ставаше? Проклета да е, ако очите и не се напълниха със сълзи. В това нямаше никакъв смисъл! Не искаше Алек да я докосна, ала искаше той да желае да го направи.

Всичко бе толкова объркано. Нищо не разбираше. Джейми бе прекалено погълната от усилието да забрави обидните неща, които Алек й бе наговорил, и дори не пробва водата. Стисна сапуна и се гмурна в езерото.

Алек чу плясъка. Секунда по-късно малката му нежна съпруга пронизително изпищя. Той въздъхна и стана. Предположи, че само след няколко минути тя ще има нужда от помощта му.

Ледената вода пресече дъха й. Имаше чувството, че е скочила в прясна мокър сняг. Знаеше, че бе изкрещяла нещо, неподобаващо на една дама. Разтревожи се да не би Алек да е чул, но сетне реши, че вече е твърде късно. Пък и какво толкова, ако добави и „вулгарна“ към „незначителна“!

Когато привърши с измиването на косата, цялото й тяло неудържимо трепереше. Набързо приключи с банята си, хвърли сапуна, ухаещ на рози, върху стръмния и тревист бряг и се опита да се покатери нагоре.

Внезапно десният й крак се схвана. Тъкмо бе стигнала до половината, и я прониза пареща болка. Сграбчи крака си. Едва дишаше.

— Алек!

Той беше при нея, преди да е успяла втори път да извика името му. Силните му ръце я сграбчиха през кръста. С лекота я измъкна на брега и я сложи в скута си. Тя цялата трепереше като мокро куче. Не осъзнаваше, че от гърдите й се изтръгват накъсани ридания. Джейми хвана крака си и се опита да раздвижи схванатото място. Алек нежно отмести ръцете й и бавно започна да разтрива ходилото с длан.

Бе толкова мил с нея! Джейми зарови глава във врата му, за да не види той, че едва се сдържа да не заплаче. Но в същото време не искаше да я пуска. Той ухаеше толкова хубаво! На мъж… А кожата му бе топла и гладка.

— Сега по-добре ли е?

Гласът му бе тих шепот, който погали ухото й. Джейми кимна, но не се отдръпна.

Другата му ръка бе отпусната върху копринено мекото й бедро. Имаше великолепни дълги крака. Алек видя безупречната й кожа, а под тънката долна риза усещаше меката извивка на гърдите й. Зърната й бяха