Венчило с дявола

Гласът на Алек бе толкова приятен! От гърлените звуци в него я побиваха приятни тръпки.

— Ти не отговори на въпроса ми — смънка тя, тъй като той бе започнал да разтрива бедрата й. Пръстите му се плъзнаха под ризата. Джейми се престори, че не е забелязала. Усещането бе прекрасно.

— Отговорих ти.

— Не си спомням.

— Казах не.

— Не? И не се шегуваш?

— Не.

— Алек, ако не умея да се целувам добре, вината е твоя, а не моя. Може би ти също не умееш. Какво мислиш за това?

— Мисля, че си се побъркала — усмихна се той, развеселен от избухването й.

— Отказвам да се чувствам виновна за неумението — настоя тя. — Ти си единственият мъж, с когото съм целувала, така че отговорността е изцяло твоя.

— Нима мъжът, на когото си била обещана, не те целувал? Узнах, че е идвал да те посети няколко пъти.

— Какво знаеш ти за Андрю?

Алек сви рамене и леко потупа гладкото й дупе. Отчаяно се опитваше да не мисли колко прекрасно би било да я вкуси. Не биваше да бърза. Знаеше, че би било много по-почтено, ако изчака и се люби с нея, след като пристигнат в Шотландия. Иначе щеше да й бъде много трудно да язди. Ако се любеха сега, утре тя щеше бъде твърде чувствителна, за да понесе изтощително темпо.

Да, щеше да бъде много по-почтено да изчака, но въпреки това не мислеше, че ще може да го направи. Просто утре щяха да яздят малко по-бавно. Желанието го изгаряше и ако тя продължаваше да върти по този начин дупето си, нямаше да издържи.

— Алек? Какво знаеш за Андрю?

— Има ли нещо, което трябва да знам?

— Нищо особено.

— Отговори ми!

Гласът му внезапно стана твърд.

— Андрю никога не ме е целувал — отвърна младото момиче. — Бяхме обещани един на друг още като деца. Познавам го отдавна и го харесвам. Мое задължение е на го харесвам и уважавам.

— Харесвала си го — поправи я Алек.

— Да — съгласи се Джейми, като се надяваше отговорът й да изтрие дълбоката бръчка между веждите му. — Той е добър приятел на семейството и след като бяхме обещани един на друг, се предполагаше, че трябва да го харесвам. Не е ли така, Алек?

Той не отговори, ала лицето му се отпусна. Остана много доволен. Тя не бе отдала сърцето си на онзи англичанин. Не го е обичала. Алек не разбираше защо това има толкова голямо значение за него, но имаше.

— Андрю винаги се е държал много възпитано — продължи Джейми. — Когато идваше да ми поднесе почитанията си, никога не сме оставали насаме. Предполагам, че това е причината, поради която той никога не ме е целувал.

Джейми бе съвсем искрена и очакваше прям отговор. Алек се засмя.

— Какво ти е толкова смешно? Фактът, че Андрю никога не ме е целувал или че никога не сме оставали насаме?

— Ако беше шотландец, аз те уверявам, че той със сигурност щеше да намери начин да останете насаме. Досега вече щеше да си му родила едно-две деца.

— Андрю е много деликатен и мил!

— Не е бил деликатен, а глупав.

— Той е благороден англичанин — възрази Джейми. — Разбира нежните чувства на жените, Алек. Непрекъснати правеше комплименти. Той е…

— Беше!

— Защо настояваш да говоря за него така, сякаш е мъртъв?

— Защото той вече не е част от живота ти. Не желая повече да споменаваш името му пред мен, съпруго моя!

Не искаше думите му да прозвучат толкова гневно. Алек се отдръпна от дървото, на което се подпираше, и се опъна на земята. Джейми понечи да се претърколи на една страна, но той я държеше здраво. Ръцете му биха обхванали задните й части и не я пускаха, което не бе никак благопристойно, но тя се чувстваше толкова добре че изобщо не й се искаше да го моли да я пусне.

Слънцето вече бе залязло, ала на лунната светлина тя добре виждаше лицето на съпруга си. Изглеждаше отпуснат, умиротворен, почти заспал. Затова и не се уплаши, когато ръцете му отново се плъзнаха под ризата й. Смяташе, че той дори не осъзнава какво върши. Струваше й се толкова грешно. Сложи ръце на гърдите му и отпусна лице върху тях. Малките златисти косъмчета погъделичкаха носа й.

— Алек? — прошепна тя. — Наистина бих искала да знам какво означава да го почувстваш.

— Какво точно искаш да почувстваш, Джейми?

— Как един мъж целува една жена с намерението да се люби с нея. Предполагам, че тогава целувката е различна от тази, с която ти ме целуна.

Алек поклати глава. Разговорът бе безсмислен и безкрайно възбуждащ.

— Да, различна е — пророни той.

— Даниел използва езика си, когато се целува.

— Какво?!

— Не е необходимо да ми повишаваш тон, Алек!

— Откъде знаеш, че Даниел…

— Мери ми каза. Каза още, че било отвратително.

— Ти няма да мислиш така — изръмжа Алек.

— Няма ли? — задъхано прошепна тя. — Откъде знаеш?

— Защото ти искаш да те докосна още от мига, в който се срещнахме.

— Не е вярно!

— Усещам страстта в теб. Тялото ти реагира, когато те погледна.

— Караш ме да се срамувам.

— Не, карам те да се възбудиш.

— Не е истина.

— Истина е.

— Не искам да ми говориш по този начин — сопна се тя.

— Ще ти говоря така, както реша — отсече Кинкейд. — Желая те, Джейми!

Гласът му прозвуча заповеднически. Преди Джейми да успее да поеме дъх, съпругът й обхвана лицето й с длани и завладя устните й. Тя нарочно ги стисна като заключена врата.

Ръката му се плъзна по брадичката й и с натиск я накара да ги отвори. Джейми се подчини на мълчаливата му молба. Езикът му нахлу в устата й, сякаш изцяло искаше да я завладее. Джейми бе толкова слисана, че се опита да се отдръпне. Алек не й позволи. Устните му се опиха в нейните, задушавайки всеки протест. Вече не бе нежен. Езикът му се движеше диво и все по-навътре, вкусвайки от сладостта й, учейки я да го приеме и свикне с него.

Последната ясна мисъл на Джейми бе, че Алек Кинкейд наистина знае как да се целува.

Тя бе възприемчива ученичка. Езикът й бе не по-малко настойчив и нетърпелив от неговия. Опита се да се възпротиви, когато той сграбчи бедрата й, но Алек я притисна между мускулестите си крака. Усети твърдия му член, опита се да се отдръпне, но той я притисна по-силно към себе си, изпращайки по тялото й сладостни вълни. Езикът му се движеше навън-навътре. Това я подлудяваше и я караше да се извива и да иска още и още.

Господи, тя бе толкова сладка! Да я държи така в ръцете си, го караше да трепери от желание. Тихите чувствени звуци, които клокочеха в гърлото й, го подлудяваха.

Джейми не се възпротиви истински, докато той не отмести ръцете й от раменете си и не смъкна бавно