Венчило с дявола

— Не спирай, Алек! Не още!

Алек се отдръпна, сетне отново проникна дълбоко навътре. Тя повдигна бедра, за да посрещне тласъка му. Искаше й се да го стисне завинаги в себе си. Страст, дива като горски огън, лумна между тях. Алек зарови лице в шията й, докато отново и отново проникваше в нея.

Искаше да бъде нежен.

Тя не му бе позволила.

Джейми не осъзнаваше, че ноктите й са се забили в раменете му, но Алек нямаше нищо против. Когато освобождението й наближи, тя си помисли, че сигурно ще умре от невероятното напрежение, което се надигаше дълбоко в нея. Вкопчи се в съпруга си и силно извика името му.

— Ела с мен, любима — прошепна Алек. — Ела с мен! Сега!

Не знаеше къде иска да я заведе Алек, знаеше единствено, че се чувства в безопасност в прегръдките му и отдаде цялото си същество на блаженото чувство, което я изпълни с безкрайно задоволство.

Той бе мъж с опит, а тя — невинна девственица. Той знаеше къде да докосва, къде да погали, кога да притисне, кога да се отдръпне. И все пак, когато най-сетне достигна собственото си освобождение, Алек Кинкейд осъзна, че неговата нежна малка невеста го бе отвела по-високо от звездите.

* * *

Джейми спа спокойно и непробудно. Утринното слънце вече бе огряло пялата поляна, когато тя се протегна и отвори очи. От устните й се изтръгна тих стон. Цялото тяло я болеше, Внезапно очите й се разшириха. Спомни си всичко, което се бе случило през изминалата мощ, и бузите й пламнаха от срам.

Никога повече нямаше да се осмели да го погледне в очите! Кога се бе държала толкова безсрамно! Каза му да спре, но той бе отказал да изпълни молбата й. Ще си остане така покрита с наметалото му през целия ден! Всъщност не настоя ли самата тя да не спира?

Той изглежда хареса това, което направиха. Отметна одеялото от лицето си и в същия миг го видя — стоеше при конете, от другата страна на поляната. Джейми забеляза, че животните пече бяха оседлани и готови за тръгване.

Уайлдфайър се държеше като чезнеща от любов девойка. Непрекъснато завираше муцуна в ръката на Алек, опитвайки се да получи още едно одобрително потупване.

Джейми внезапно също изпита силното желание да получи уверението му, че я харесва поне малко. Можа би миналата нощ му бе доставила удоволствие? За нещастие бе заспала, преди да успее да го попита.

Трябваше да се пребори с неудобството. След като се увери, че той явно не й обръща никакво внимание, тя се изправи, смъкна наметалото му и бързо нахлузи ризата си. Знаеше, че облеклото й никак не е благоприлично, но бе твърдо решена да не показва никаква срамежливост пред него. Предположи, че той може да го приеме като признак на слабост.

Алек дори не я погледна. Тя събра дрехите си и се запъти към езерото с цялото достойнство, което й позволяваха болезнено подутите й бедра. Изми се, облече си светлосиня рокли и силете косите си. Когато се върна в лагера, настроението й значително се бе подобрило. Все пак започваше нов ден!

Освен това бе изпълнила съпружеските си задължения. Бе му позволила да се люби с нея.

Да не би да си въобразява, че той е от желязо? Този въпрос не му излизаше от ума, докато наблюдаваше как съпругата му крачи към езерото.

Досега никоя друга жена не му бе въздействала по този начин. Никога досега не бе изпитвал толкова диво желание. Винаги себе придържал към правилото: люби се и забрави. Ала тя бе различна. Не беше жена, която можеше лесно да бъде забравена. В гърдите му отново лумна желание. Припомни си копринената й мекота. Не можеше да спре да я гали и след като се бе любил с нея. Тя си спеше, свити на кълбо до него. А той почти не мигна. Бедрата й обгръщаха члена му и всеки път, когато тя помръднеше, му се искаше отново да я обладае. Единствената причина да не го стори, бе, че тя нямаше да може да ходи поне една седмица, ако направи с нея всички неща, за които копнееше. Прекалено рано беше за нея. Трябваше й време болезнената чувствителност да утихне. Взе твърдото решение да не я докосва, докато не стигнат у дома. И вече съжаляваше за това.

Не бе направен от желязо. Неговата невинна малка съпруга все още не го разбираше. Ако имаше представа какво става в главата му, нямаше да стои там с това оскъдно облекло. Дали обаче не се опитваше да го накара да я люби отново? Алек пообмисли тази възможност, но сетне реши, че тя е твърде наивна, за да осъзнава колко лесно го възбужда.

— Алек? Благодаря, че ми зае наметалото си.

Звукът на гласа и го сепна и той се обърка. Видя, че е вперила взор в ботушите му.

— Можеш да го задържиш, Джейми.

— Сватбен подарък?

Не го гледаше. Макар че главата й продължаваше да бъде наведена, той успя да зърне пламналите й страни. Смущението й бе дяволски очевидно. И много забавно. Тази жена бе ненаситна като тигрица в прегръдките му. По тялото си имаше белези, които го доказваха. А сега се държеше така, сякаш някоя по- солена дума ще я накара да припадне.

— Можеш да го наречеш, както искаш — сви рамене той. Взе торбата и се обърна, за да я закрепи към седлото на Уайлдфайър.

— Аз имам единадесет шилинга, Алек.

Изчака го да се обърне към нея. Той не каза нищо, но тя продължи:

— Имате ли свещеник в Шотландия?

Въпросът й привлече вниманието му. Съпругът й се обърна и я погледна. Джейми веднага сведе очи. Изглежда бе посъбрала смелост, тъй като в момента се взираше в гърдите му, а не в ботушите.

— Имаме свещеник. Защо?

— Искам да използвам част от моите шилинги, за да си купя индулгенция7 — заяви Джейми, подпъхна наметалото под мишниците си и скръсти ръце.

— Какво?

— Индулгенция. Моят сватбен подарък.

Искаше му се да я попита дали смята, че душата му толкова е закъсала, ала сериозният й тон го накара да премълчи и да се съобрази е деликатните й чувства.

Ще трябва да преодолее съчувствието! Нейните преживявания не би трябвало да имат значение за него!

— Това ще ти хареса ли? — попита тя, надявайки се на любезен отговор.

Кинкейд сви рамене.

— Мисля, че би било подходящ подарък, защото вчера случайно уби човек. Индулгенцията ще ти купи място в чистилището. Така казва отец Чарлз.

— Не беше случайно, Джейми. А и ти уби човек.

— Не съм!

— Уби го!

— Стига с тази безгрижност! — промърмори тя. — А дори и да съм убила човек, той си го заслужаваше, така че не се нуждая от индулгенция.

— Значи само моята душа те безпокои?

Джейми кимна. Не знаеше дали да се смее, или да се обиди. Поклати глава, като си помисли за всички монети, които отец Мърдок щеше да събере от съпругата му, ако всеки път, когато убие някого, тя му купува индулгенция. До края на годината свещеникът щеше да бъде по-богат от английския крал.

Алек със сигурност не беше мъж, който цени благородните жестове, каза си младата жена. Все още не й бе благодарил.

— А имате ли ковач?

Той кимна и зачака. Само един Господ знаеше какво става в главата й!

— В такъв случай ще използвам останалите шилинги, за да ти купя още един сватбен подарък. Вдигна глава и видя, че той я гледа с интерес. — Много подходящ за теб. Сигурна съм, че ще ти хареса.

— И какво е то? — попита Алек. Намираше оживлението й за не по-малко завладяващо от самата нея.