Тя разбра мълчаливото му послание. Но защо? Джейми скръсти ръце и търпеливо зачака Алек да й обясни.
От гората се чу слабо изсвирване. Дърветата сякаш внезапно оживяха и мъже, облечени и кафяво и жълто, се запътиха към тях.
Джейми не осъзнаваше, че се е вкопчила в крака на Алек, докато ръката му не покри нейната.
— Те са съюзници, Джейми.
Тя веднага го пусна, изправи гръб и скръсти ръце в скута си.
— И аз така си помислих. — Беше лъжа, разбира се, която стана още по-голяма, когато добави: — Дори от такова разстояние видях, че се усмихват.
— И орел не би могъл да види лицата им от такова разстояние сухо отбеляза Алек.
— Ние англичаните имаме отлично зрение.
— Да не би да се шегуваш с мен, съпруго моя?
— Сам прецени.
— Добре — кимна той. — Вече научих достатъчно за английското чувство за хумор.
— И какво научи?
— Че никакво го няма.
— Не е вярно — възмути се тя. — Аз например имам великолепно чувство за хумор.
След категоричното си заявление, тя се извърна.
— Джейми?
— Да, Алек?
— Когато те се приближат, искам да гледаш право в мен. Не поглеждай към никой друг. Разбра ли?
— Искаш от мен да не поглеждам никой от тях?
— Точно така.
— Защо?
— Не ми задавай излишни въпроси, съпруго моя. — Гласът му режеше като зимен вятър.
— А мога ли да говоря с тях?
— Не.
— Те ще си помислят, че съм груба и невъзпитана.
— Ще си помислят, че си покорна.
— Но аз не съм.
— Ще станеш.
Джейми усети как лицето й пламва. Хвърли кръвнишки поглед на Алек, но всичко бе напразно, тъй като той отново се бе втренчил над главата й и изобщо не й обърна внимание.
— Може би, Алек, ще е по-добре да сляза от коня си и да коленича в краката ти. Тогава твоите съюзници със сигурност ще се уверят каква покорна съпруга си имаш. — Не я бе грижа, че гласът и трепереше от гняв. — Е, милорд?
— Предложението не е лошо.
Гласът му прозвуча напълно сериозно. Джейми бе толкова потресена от възмутителните му думи, че не можа да измисли подходящ отговор.
Никога обаче нямаше да покаже недоволството си пред непознати, независимо колко много я бе разстроил съпругът й. Щеше да изиграе ролята на покорна съпруга. Но когато двамата с Алек останат насаме… Тогава щеше да му даде да разбере!
Мъжете най-после приближиха. Джейми втренчи поглед право в суровия профил на съпруга си. Струваше й огромно усилие лицето й да не издаде истинските й чувства. Но не успя да му придаде невъзмутим и спокоен вид. Алек нито веднъж не погледна към нея. Разговорът се водеше на келтски. Джейми разбираше повечето думи, макар че говореха на планински диалект.
Алек нямаше представа, че тя знае езика му и това й доставяше никакво особено удоволствие. В този момент реши никога да не се издава.
Слушаше как той отказа питие, храна и подслон. Говореше твърдо и непоколебимо, с маниера на могъщ воин и владетел. Накрал мъжете го осведомиха за последните събития.
Джейми усещаше, че всички я гледат и отчаяно опитваше да запази спокойно изражението на лицето си. В миг на слабост даде обет към Всевишния, че ако помогне да издържи докрай обидната ситуация, цял месец ще ходи всеки ден на литургия и по три пъти на ден ще си чете молитвата.
Алек протегна ръка и дръпна поводите на Уайлдфайър. Движението му прекъсна мислите й и Джейми отново се заслуша в разговора. Чу, че единият от мъжете питаше коя е тя.
В гласа му не прозвуча никаква гордост. Господи, сякаш говореше за кучето си! А и кучето сигурно означаваше много повече за него! В думите му нямаше и подигравателна нотка, което беше все някакво утешение.
Алек тъкмо се канеше да възседне коня си, когато един от воините извика:
— С кое име я наричат, Кинкейд?
Той не отговори веднага. Погледът му бавно обходи присъстващите. Каменното изражение на лицето му смрази кръвта на Джейми. Гласът му прокънтя, леден и застрашителен като боен вик:
— С моето.
Осма глава
Джейми започваше да мисли, че той не е човешко същество. Алек изглежда никога не огладняваше, не ожадняваше, нито се уморяваше. Единственият път, когато спряха да починат, бе, когато Джейми го помоли, а ти толкова много мразеше да го моли за каквото и да било.
Един англичанин със сигурност щеше да се погрижи за всички удобства на съпругата си. Алек едва ли си спомняше, че има жена.
Джейми бе безкрайно уморена и вероятно изглеждаше смачкана и занемарена като стара торба. Но какво значение имаше как изглежда? Алек бе демонстрирал отношението си към нея достатъчно категорично, отказвайки да я представи на съюзниците си. Очевидно тя никак не му харесваше.
Е, той също не е голям красавец, реши Джейми. И с тая дълга коса!
Може би обаче нямаше да изпитва толкова лоши чувства към съпруга си, ако не бе отвратителното му държание. Планинският въздух вероятно му бе повлиял, защото започваше да се държи още по-студено и отчуждено.
Същински Сатана! Този мъж дори не знаеше да брои! Съвсем ясно й бе казал, че остават три дни до пристигането им у дома. Вече настъпваше петата вечер, а нямаше никакви признаци, че скоро ще стигнат до владенията на клана Кинкейд.
Дали чувството му за ориентация бе също толкова добро, колкото и умението му да брои? Джейми си каза, че е твърде уморена, за да се тревожи и за това. Алек се зае с конете, а тя се запъти към езерото, за да се наслади на няколкото мига самота. Свали ризата си, изми се, колкото можа, в студената вода и се излегна върху тревистия склон. Чувстваше се изтощена до смърт. Цялото тяло я болеше. Каза си, че само ще затвори за малко очи и после ще стане, за да се облече. Всъщност хладният въздух не й бе неприятен.
В долчинката се спусна гъста мъгла. Алек бе дал на Джейми достатъчно време, за да се изкъпе и преоблече, ала когато мъглата стигна до глезените му, той извика високо, заповядвайки й да се връща.
Никой не откликна. Сърцето му заблъска бясно. Не се притесняваше, че някой от вратовете му я е пленил, защото вече се намираха в земите на клана Кинкейд. Двамата бяха в пълна безопасност, но Джейми все пак не отговаряше. Младият мъж се промъкна прел зелените листа и рязко спря. Дъхът му секна, когато
